История на създаването

Веднага след Френско-Пруската война от 1871 г. пред командването на Немския флот остро бил поставен въпроса за защита на нарастващия брой отвъдморски колонии. Съществуващите мореходни канонерки не можели да се справят с тази задача. Те били твърде малки, за да имат необходимия запас от въглища, въоръжението им било по-слабо от това на корабите на другите държави във водите около колониите, а и по въпроса с тяхната мореходност имало още какво да се желае. Поради това бил разработен проект за кораби, които да служат като стационери в колониалните пристанища. Било решено да се строят крайцери ІV клас, като най-подходящи за служба в задграничните станции, поради което корабите не получили брониране, а бункерите им заемали по-голяма част от корпуса. На крайцерите поставили трицилиндровата парна машина, използваните по това време на локомотивите и освен нея заложили и спомагателно ветрилно стъкмяване.

Корабите получили и необикновено мощна за времето си електрическа система и мощен прожектор на командната рубка. Въоръжението включвало десет 105/35 мм оръдия, които давали възможност да се сражава с колониалните кораби на другите държави. Корабите се получили достатъчно мореходни, но разположеното по борда оръдия снижавали скоростта на кораба при силно вълнение. От поръчаните шест кораба “Бузард” бил заложен през 1888 г. на стапелите Държавната корабостроителница в Данциг и спуснат на вода на 04.04.1890 г.

“Фалке” бил заложен през 1890 г. в Държавната корабостроителница в Кил и бил спуснат на вода на 04.04.1891 г. Третия кораб от този тип “Зееадлер” бил заложен през 1890 г. под името “Кайзерадлер” на стапелите на същата корабостроителница, както и “Бузард” и спуснат на вода на 02.02.1892 г. “Корморан” бил заложен през 1890 г. на стапелите на Държавната корабостроителница в Данциг и спуснат на вода на 17.05.1892 г. Следващия кораб от серията “Кондор” бил заложен през 1891 г. в корабостроителница “Блум и Фос” в Хамбург и бил спуснат на вода 23.02.1892 г. Последният кораб бил наречен “Гейер” и бил заложен през 1893 г. на стапелите на Държавната корабостроителница във Вилгелмсхафен и спуснат на вода 18.10.1894 г.

"Зееадлер" при влизането в строя през 1892 г.

Модернизации

В периода 1898-1900 г. корабите от серията преминават модернизация на стапелите на Държавната корабостроителница в Данциг. През юни 1900 г. на “Бузард” е свалена едната мачта по време на ремонт в Кил.

"Гейер" след модернизацията

Тактико - технически данни на авизо “Бузард”

Водоизместване:
стандартно – 1 570 т.
пълно – 1 864 т.
Размери:
дължина – 82,6 м / максимална/
широчина – 12,7 м
газене – 4,42 – 5,35 м
Енергетична установка:
2 парни машини; 2 888 к. с.
Скорост : 16,9 възела
Далечина на плаване : 3 040 морски мили / 9 възела
Количество на горивото : 340 т въглища
Екипаж : 166 човека
Въоръжение:
главно – 8х1х105/35
спомагателно – 5х1х37 мм; 2х1х8,8 мм картечници
торпеда – 2х1х350 мм ТА

Служба

“Бузард”

Корабът бил приет в строя на 01.05.1891 г. На 15.08.1891 г. “Бузард” бил изпратен към Югоизточна Азия. На 13.12.1891 г. корабът пристигнал в Сидней. На 31.12.1891 г. “Бузард” хвърлил котва пред Апия на остров Самоа. От 17.02 до 01.04.1892 г. “Бузард” се ремонтирал в Оукланд. На 25.04.1892 г. “Бузард” участвал в потушаването на вълнения сред туземците на остров Нуса. От 06.08 до 16.09.1892 г. крайцерът преминал ремонт в Сидней, а от 18.01 до 23.03.1893 г. в Оукланд. На 24.03.1894 г. в Сидней крайцерът се среща с авизото “Шпербер”. На 15.05.1894 г. “Бузард” се завръща на Самоа, за да участва в потушаването на бунт сред местното население. От 11.12.1894 до 12.02.1895 г. отново се ремонтира в Оукланд. На 17.03.1895 г. се среща с авизото “Шпербер” и хидрографския кораб “Мьове” в Сидней. На 26.06.1895 г. корабът се завръща в Апия и участва в картографирането на залива. Следва ремонт в Сидней. През юли “Бузард” участва в учение в Южния Тихи океан. До януари 1897 г. остава като стационер в Апия. Следващата 1897 г. “Бузард” прави посещения на Сидней и Оукланд. От ноември 1897 г. до февруари 1898 г. “Бузард” участва в потушаването на бунтовете на местното население от Архипелага Бисмарк. През периода май до септември участва в потушаването на бунтове на Маршаловите острови. На 18.11.1898 г. получава заповед да се върна в Германия. На 09.04.1899 г. “Бузард” пристига в Кил. На 20.04.1899 г. крайцерът е изведен в резерв и базиран в Данциг. През юни 1900 г. “Бузард” е модернизиран. На 26.06.1900 г. отново е зачислен в строя. На 10.07.1900 г. е изпратен към Китай заедно с четири броненосци тип “Бранденбург”. По пътя “Бузард” спира в Аден за ремонт на парната машина. На 04.09.1900 г. пристига в Сингапур. До септември 1901 г. плава покрай китайския бряг. От 19.09. до 04.12.1901 г. преминава ремонт в Нагасаки. На 19.12.1901 г. “Бузард” пристига в Хонг Конг. До април 1903 г. е стационер на Ян-Цзъ. През 23.04.1903 г. се завръща в Циндао. От 24.06 до 31.08.1903 г. извършва плаване по време, на което посещава Кобе, Йокохама, Хакодате и Владивосток. През септември отново е стационер на Ян-Цзъ. От 29.09.1903 г. до април 1904 г. се намира в Циндао. От началото до 12.04.1904 г. оперира във водите на Югоизточна Азия, след което получава заповед да отплава към Германска Източна Африка.

На 30.06.1904 г. “Бузард” пристига в Дар-ес-Салам. От 13.07 до 31.08.1904 г. плава около Момбаса, Мозамбик и Занзибар. От февруари до 03.04.1905 г. се ремонтира в Кайптаун. От 25.04. до 21.06.1905 г. крайцерът участва в опитите да бъде спасен заседналия параход “Регина”, но неуспешно. От 03 до 13.08.1905 г. транспортира германски войски до делтата на река Руфиджи. През октомври същата година, заедно с авизото “Зееадлер” превозват войски до Дар-ес-Салам.на 16.10.1905 г. превозват немски войски до Кисвере. От 09.12.1905 до януари 1906 г. корабът преминава малък ремонт в Дар-ес-Салам. До май същата година плава основно във водите на Германска Източна Африка. От 11.05 до 18.06.1906 г. се ремонтира в Кейптаун. До февруари 1907 г. е използван за операции около Германска Източна Африка, а след това преминава ремонти последователно в Кейптаун и Дърбан. В края на следващата година отново се ремонтира в Кептаун, след което се завръща в Дар-ес-Салам. По същия начин протича и кампанията за 1909 г. На 14.12.1909 г. е заповядано корабът да се завърне в Германия, поради лошото му техническо състояние и на 26.02.1910 г. “Бузард” пристига в Кил. На 12.03.1910 г. е изведен в резерв и приписан в Данциг. На 25.10.1912 г. е заличен от списъците на флота и през 1913 г. е продаден за нарязване.

“Зееадлер”

На 27.06.1892 г., малко преди да бъде спуснат на вода “Кайзерадлер” получил името “Зееадлер”. На 25.10.1892 г. корабът се сблъскал с броненосната корвета “Байерн” по време на заводските изпитания и се наложило за кратко да се върне в завода за ремонт. На 15.03.1893 г. “Зееадлер” бил приет в състава на флота. Само 10 дни след като бил зачислен в списъците на Кайзеровия флот “Зееадлер” бил изпратен с бронепалубния крайцер “Кайзерин Аугуста”, за да вземат участие в празненставата по повод 400-ната годишнина от откриването на Америка. По време на прехода през Атлантическия океан корабът свършил въглищата и се наложило да бъде взет на буксир от бронепалубния крайцер. В противен случай “Зееадлер” щял да закъснее за празника, ако трябвало да използва ветрилата си. На 18.04.1893 г. двата крайцера пристигат в Хемптън Роудс и вземат участие в морския парад. След края на празненствата “Зееадлер” е изпратен към Германската Източна Африка и на 20.06.1893 г. пристигнал в Аден. Там той се срещнал с авизото “Швалбе”, който трябвало да замени като стационер. От 03.07 до 21.08.1893 г. крайцерът се ремонтирал в Бомбай. На 02.09.1893 г. “Зееадлер” пристигнал в Занзибар. На 09.09.1893 г., азедно с хидрографския кораб “Мьове”, кайцерът е изпратен към Килва Кивиндже, за да помогне на немските войски срещу търговците на роби в района. На 15.11.1893 г. корабът участва в евакуацията на немските заселници на осторов Занзибар поради предстоящотот му предаване на Британската Империя. До януари 1895 г. “Зееадлер” плава във водите на Германска Източна Африка, когато е заменен с еднотипния “Кондор”. След това, до 31.05.1895 г. корабът преминава ремонт на котлите в Бомбай, след което се завръща в Дар-ес-Салам. През февруари 1896 г. преминава ремонт в Кейптаун. На 28.04.1896 г. е изпратен в Германска Югозападна Африка, за да помогне на немските войски срещу поредното въстание на коренното население на колонията. През май същата година се завръща в Източна Африка. На 24.09.1896 г. оказва помощ на ветрохода “Емили” да се справи с пожар в трюма, в който превозва въглища. На 01.10.1896 г. е изпратен пред Занзибар да окаже съдействие на султана на острова и скоро последният е докаран в Дар-ес-Салам. На 20.12.1896 г. пристига в Лоренцо Маркиш, за да помогне на немската дипломация в района. През януари 1897 и 1898 г. корабът се ремонтира в Кайптаун. Между двата ремонта плава във водите на Германска Източна Африка. На 03.05.1898 г. получава заповед да се завърне в Германия и на 26.06 същата година пристига в Кил. На 09.07.1898 г. е изведен в резерв и приписан в Данциг, където преминава ремонт и модернизация. На 03.10.1899 г. отново е зачислен в състава на флота и на 19.10 същата година отплава обратно за Германска Източна Африка.

На 15.11.1899 г. пристига в Матупи, а на 18.01.1900 г. е изпратен към Адмиралските острови да проведе разследване на убийството на немски търговец там. От 30.01 до юли 1900 г. извършва плаване по Каролинските и Мариански острови. В края на юли 1900 г. корабът е изпратен към Китай, и пристига в Циндао на 08.08.1900 г. и е включен в състава на Крайцерската ескадра. На 24.01.1901 г. “Зееадлер” бил изпратен към остров Яп, за да помогне на заседналия поченски кораб “Мюнхен”. До декември 1902 г. “Зееадлер” посетил различни пристанища в Азия и Океания. От 03.08 до 14.09.1903 г. се ремонтирал в Урага. До лятото на 1905 г. “Зееадлер” посетил Филипините и Индонезия, а на 20.08 същата година крайцерът отплавал за Германска Източна Африка, за да помогне за потушаването на въстанието на коренното население. На 01.10.1905 г. “Зееадлер” пристигнал в Дар-ес-Салам. До края на януари 1906 г. крайцерът е привлечен в редица операции срещу въстаниците. От 10.02 до 16.03.1906 г. крайцерът с ремонтира в Кейптаун. През 1907 и началото на 1908 г. “Зееадлер” участва отново в боеве в въстаниците в Германска Източна Африка и от 18.02 до 18.03.1908 г. се ремонтира в кейптаун. През март и април същата година крайцерът посещава Германска Юго-Западна Африка и на 18.04.1908 се завръща в Дар-ес-Салам. До 1914 г. “Зееадлер” остава в Дар-ес-Салам оперирайки в западния Индийски океан. На 19.01.1914 г. корабът получава заповед да се завърне в Германия и на 18.03.1914 г. пристига в Кил. На 30.03.1914 г. е изведен в резерв и приписан в Данциг. На 16.05.1914 г. е прекласифициран в канонерка. През август “Зееадлер” е преведен във Вилгемсхафен и превърнат минно депо. В това качество е използван през Първата Световна Война. На 19.04.1917 г. е унищожен по време на експлозия на намиращите се на борда му мини.

“Фалке”

Крайцерът е зачислен в състава на флота през 1891 г. През 1894 г. е изпратен в Далечния изток за служба в Австралийската станция. От 1894 до 1899 г. “Фалке” се базирал в Апия на остров Самоа и посетил Брисбейн, Маршаловите острови, о-вите Тонга, Архипелага Бисмарк и остров Самоа. Ремонтите на кораба били извършвани в Сидней. След отзоваването му в Германия е изведен в резерв и през 1913 г. е превърнат в минен склад. Продаден е за нарязване през 1921 г.

“Кондор”

Крайцерът” бил спуснат на вода по-рано от заплануваната дата и на 09.12.1892 г. бил изпратен във Вилгемсхафен за окомпелктоване. На 15 декември същата година започнали заводските изпитания на кораба. През 1983 г. корабът бил зачислен в състава на флота. На 02.10.1894 г. “Кондор” бил изпратен в Германска Източна Африка, за да замени канонерката “Мьове”. От 15.12.1894 до 01.01.1895 г. “Кондор” бил в Лоренцо Маркиш. На20.06.1895 г. крайцерът пристигнал в Дърбан за ремонт. През януари 1896 г. отново бил в района на Лоренцо Маркиш. От 14 до 16.06.1896 г. корабът бил на Сейшелските острови, където екипажът получил двудневен отпуск. От 11.12.1896 до 02.02.1897 г. отново плава в района на Лоренцо Маркиш. След това до 1901 г. плава между немските морски станции в Германска Източна Африка и източното крайбрежие на Южна Америка. На 03.01.1901 г. “Кондор” получил заповед да се върне в Германия. По време на прехода корабът оказал помощ на търпящия бедствие немски кораб “Мавска” в Северно море на 06.03.1901 г. До 1903 г. корабът останал в Германия, когато получил заповед да се отправи към Югоизточна Азия, за да замени еднотипния “Корморан”. На 26.06.1903 г. “Кондор” хвърлил котва в Сингапур. През периода юли-септември 1904 г. се намирал на Самоа, за да участва в потушаването на въстание на туземното население. През април и май 1905 г. се ремонтира в Сидней. От 30.08. до 14.09.1905 г. е на посещение в Хонолулу. От 09.03 до 16.05.1907 г. крайцера отново е на ремонт в Сидней. Следващия ремонт в същото пристанище бил през периода 10.03 - 18.05.1908 г. През септември и октомври 1908 г. “Кондор” участвал в операции срещу въстаниците на Маршалските острови, а през пролетта на 1909 г. – в аналогични операции на Самоа. През август същата година издирва неуспешно изчезнали правителствен параход “Зеещерн”. През юли 1910 г. се присъединява към Далекоизточната Крайцерска ескадра. През януари 1911 г. заедно с крайцерите “Емден” и “Корморан” потушава въстанието на остров Понапе. От 20.05 до 01.10.1911 г. се ремонтира в Циндао. През ноември същата година отплава за островите Палау. През март и до средата на април 1912 г. е на ремонт в Сидней. В началото на май 1913 г. корабът засяда, след което е преценен като твърде износен и през ноември същата година получава заповед да се върне в Германия. При завръщането си “Корморан” оказва помощ на заседналия на мароканския бряг параход “Занзибар”. На 30.03.1914 г. е изведен в резерв в Данциг. През 1916 г. е превърнат в минен склад и преведен във Фриедрихсорт. На 08.04.1921 г. е продаден за нарязване.

“Корморан”

Крайцерът бил приет в състава на флота на 25.07.1893 г. Първоначално плановете били да се изпрати кораба като стационер, а при нужда и като рейдер в Югоизточна Азия, но политическото напрежения наложило да бъде изпратен в Германска Източна Африка през 1894 г. На 05.07.1895 г. “Корморан” получил заповед да отплава към Югоизточна Азия и да окаже помощ на заседналия корвет “Мари”. На 13.09.1895 . крайцерът пристигнал в Сингапур. През юли следващата година “Корморан” е привлечен за участие в спасителните работи на претърпялата корабокрушение в щорм канонерка “Илтис”. През ноември 1897 г. участва в окупирането на залива Киао-Чао и Циндао. В началото на 1899 г. “Корморан” е изпратен на остров Самоа, но вечерта на 23 срещу 24.03.1899 г. засяда, но преместването на оръдията и отсичането на мачтите позволили кораба да продължи плаването. На 17.06.1899 г. крайцерът хвърлил котва в Апия. До 1903 г. “Корморан” плава в района на Коралово море и между немските колонии в Океания. На 23.05.1903 г. дошла заповед за завръщане на кораба в Германия и на 26.09.1903 г. “Корморан” бил изведен в резерв за преминаване на ремонт в Данциг. Ремонта и частичната модернизация продължила до 1909 г. На 01.05.1909 г. “Корморан” отново бил зачислен в строя и изпратен за служба в Южните морета. От 1909 до 1913 г. отново е в състава на Австралийската станция. През юли 1910 г. “Корморан” се срещнал в Апия с кораби от Източноазиатската Крайцерска ескадра. През 1911 г. взема участие в потушаването на бунта на коренното население на остров Понапе. През май 1912 г. преминава основен ремонт в Циндао. На 24.02.1913 г. е преквалифициран в канонерка. На 01.08.1914 г. се намирал в Циндао на основен ремонт. На 06.08.1914 г. официално е изведен от експлоатация. На 08.08.1914 г. оръдията и прожекторът на кораба са използвани за въоръжаване на пленения от “Емден” руски параход “Рязан” и превръщането му в спомагателен крайцер. На 28.09.1914 г. корпусът на “Корморан” е взривен от екипажа при започване на тясната обсада на Циндао.

“Гейер”

Авизото “Гейер” бил последният кораб от типа “Бузард”. Tой бил приет в строя през 1895 г. Макар и построен за служба в колониите като рейдер крайцерът до 1913 г. бил използван основно за защита на немските интереси в няколко локални конфликта. През 1898 г. крайцерът бил изпратен на Хаити, за да участва в потушаването на въстанието на коренното население. По-късно същата година корабът участвал в евакуацията на немските граждани от Хавана, тъй като започнала Испано-Американската война. Следващите две години корабът плавал между немските станции по източния и западен брегове на Южна Америка. От 1900 до 1905 г. “Гейер” бил в китайски води, за да окаже помощ на немските войски по време на Боксерското въстание. През 1911 г. корабът гарантирал немските инвестиции по време на Турско-Италианската война. През 1913 г. “Гейер” бил изпратен в Дар-ес-Салам за служба в Германската Източна Африка. Нарасналото политическо напрежение в Европа принудило немския Адмиралщаб да изпрати “Гейер” към Циндао за усилване на Далекоизточната Крайцерска ескадра. Под флага на корветен-капитан Карл Грасхоф крайцерът напуснал Дар-ес-Салам и се отправил към Китай. Известието за началото на войната срещу Франция и Русия заварило кораба на 29.07.1914 г. в Сингапур, където той товарел въглища от парахода “Таненфелс”. На 31.07.1914 г. “Гейер” се отправил към остров Яп, за да се съедини с Крайцерската ескадра. На 21.08.1914 г. в Море Керам “Гейер” случайно се срещнали с бронепалубния крайцер “Емден” и парахода “Маркомания” около о. Халмахера. Вероятно от “Емден” капитан Грастоф научил за плановете на адмирал фон Шпее да пресече Тихия океан. Ето защо крайцерът се отправил към остров Маджуро от Маршаловите острови. Щурманът на крайцера проложил курса покрай островите Нови Хановер от Архипелаг Бисмарк и Косрае от групата на източните Каролински острови и към остров Маджуро. Там капитан Грастоф се надявал да се съедини с Крайцерската ескадра. На 04.09.1914 г. близо до остров Косрае от Източните Каролински острови заловил британския параход “Саутпорт”. На 22.09.1914 г. крайцерът и транспорта пристигнали на остров Маджуро, където се срещнали с транспорта “Локсън”. Тъй като Крайцерската ескадра вече биа отплавала към бреговете на Чили Грастоф решил да интернира крайцера в някое неутрално пристанище. За целта той избрал пристанищата по Западното крайбрежие на САЩ. Заради лошото качество на японските въглища, повредената по време на прехода машина и силното вълнение командира на “Гейер” се отказал от плаване към Сан Франциско. Двата кораба се отправили от остров Маджуро към Хонолулу. На 15.10.1914 г. “Гейер” и “Локсън” пристигнали в Хонолулу. На 21.10.1914 г. пристигнал броненосец “Хидзен”. Към него на 31.10.1914 г. се присъединил и броненосния крайцер “Асама”. На 08.11.1914 г. корветен-капитан Карл Грастоф предал “Гейер” за интерниране на американските власти. До 1917 г. крайцерът останал в Хонолулу. На 04.02.1917 г. “Гейер” бил щурмуван и завзет от отряд морска пехота от крайцера “Сент Луис”