История на проекта

Корабите са проектирани като за основа е използван проекта на броненосците “Хабсбург”. Както и на предишната серия броненосци било предпочетено да се отдаде предпочитание на защитата и скоростта на корабите, като се запазят 240 мм оръдия. Смятало се е, че малкият калибър на оръдията се компенсира от високата им начална скорост. Освен това спомагателната артилерия е усилена до 12 190 мм оръдия. Четири от тях били разположени в електрифицирани еднооръдейни кули, а останалите 8 в каземати. Цялото оборудване и въоръжение на корабите било изготвено в Австро-Унгария. Както и останалите броненосци корабите са строени на Stabilmento Tecnico Triestino в Триест.

Тактико-технически данни на броненосци тип "Ерцхерцог Карл"

Водоизместване:
стандартно – 10 471 т.
пълно – 11 596 т.
Размери:
дължина - 126,24 м / максимална /
широчина - 21,7 м
газене - 8,13 м / средно /
Енергетична установка:
12 котли "Yarrow"
2 вертикални парни машини с тройно разширение; 13 180 к.с.
Скорост: 20 възела
Далечина на плаване: 4000 мили със скорост 10 възела
Количество на горивото: 912 т въглища
Екипаж: 740 човека
Брониране:
броневи пояс - 230 мм
допълнителен пояс върху каземата - 170 мм
палуба - 76 мм
артилерийски кули от ГК - 240 мм
артилерийски кули от СК - 150 мм
бойна рубка - 220 мм
Въоръжение:
главно - 2х240/40 мм
спомагателно - 4х1х190/42 мм + 8х190/42 мм
малокалибрена артилерия - 12х70/66 мм; 2х47,7/33 мм; 4х47,7/44 мм; 4х37 мм
ПТА - 2х450 мм

Броненосеца "Ерцхерцог Карл" при спускането на вода

Служба

След началото на Първата Световна Война корабите съставили 3-та дивизия линкори в състава на 2-ра ескадра под командването на вице-адм. Зайдензаксен и се базирали в Пола. Вземат участие в обстрела на Анкона, след което остатъка от войната прекарват в Пола. По силата на Сен-Жерменския Договор “Ерцхерцог Фердинанд Макс” е предаден на Британия, а “Ерцхерцог Карл” и “Ерцхерцог Фридрих” са предадени на Франция. Продадени са за нарязване на скрап в Италия през 1920 г.