История на създаването

Като взели за осново проекта на „Кайзерин Аугуста” немските корабостроители направили нещо, което впоследствие се превърнало в отличителна черта на германските кораби като цяло. Те намалили водоизместването, скоростта и броя на оръдията от главния калибър за да увеличат бронирането и далечината на плаване. В резултат били построени 5 еднотипни крайцера, които официално се класифицирали като „Gro?e Kreuzer”. Те били предназначени за служба в колониите и като разузнавателен и маневрен отряд на броненосния флот. В последствие от тях започнало родословието на немските линейни крайцери.

Новите кораби притежавали редица недостатъци. Малка далечина на плаване ограничавала използването им далеч от собствените бази. Недостатъчната дебелина на бронята им донесла презрителното название „Десетминутните крайцери”, с което ги наричали британските моряци. Условията за живот на крайцерите също били далеч от нормалните. Паропроводите не били изолирани и температурата в жилищните и работни отсеци била твърде висока. От друга страна всички кораби от серията се отличавали с прекрасна мореходност.

Това били последните бронепалубни крайцери I ранг в немския флот, защото тяхното място впоследствие било заето от броненосните.

През октомври 1895 г. на стапелите на корабостроителницата „Вулкан” в Щетин бил заложен килът на крайцерът „Херта”, а по-късно същата година в Държавната корабостроителница в Данциг бил заложен килът на „Винета”. На следващата година през януари в Данциг бил заложен килът на „Фрея”, а през април на стапелите на завода „Везер” в Бремен – на „Виктория-Луизе”. Последният кораб от серията бил заложен през април във „Вулкан” в Щетин и получил названието „Ханза”.

Броненосен крайцер І ранг "Фрея" при влизане в строя през 1898 г.

Модернизации

В периода 1905 – 1911 г. всички крайцери от този тип преминали капитален ремонт и модернизация. На всички кораби били заменени котли, в резултат на което те се лишили от един комин. Нарастнала и далечината на плаване, а пълното водоизмествне нарастнало до 6 705 т. Въоръжението също било променено – били свалени 2 150 мм и всички 37 мм скорострелни оръдия, а броя на 88 мм оръдия бил увеличен до 11.

Бронепалубен крайцер І ранг "Фрея" след ремонта през 1911 г.

Тактико - технически данни на бронепалубен крайцер I ранг “Херта”

Водоизместване:
стандартно – 5 660 т.
пълно – 6 491 т.
Размери:
дължина – 110,69щ м / максимална/
широчина – 17,42 м
газене – 6,91 м
Енергетична установка:
3 парни машини с тройно разширение на парата, 12 котела (на „Херта” и „Ханза” по 18); 10 050 – 10 790 к. с.
Скорост : 18,4 - 19,6 възела
Далечина на плаване : морски мили / възела
Количество на горивото : 950 т въглища
Екипаж : 477 човека
Брониране:
палуба - 100 – 140 мм
каземати и кули - 100 мм
рубка - 100 мм
Въоръжение:
главно – 2х1х210/40 мм
спомагателно – 8х1х150/40 мм, 8х1х88/30 мм, 10х1х37 мм
торпеда – 3х1х450 мм ТА

Служба

„Херта”

На 20.04.1898 г. корабът започнал програмата по заводските изпитания, но връщайки се в Кил същия ден крайцерът се сблъскал с броненосецът „Баден” и се наложило да се върне в завода за ремонт. На 23.07.1898 г. „Херта” била приета в състава на Кайзеровия флот. В средата на септември същата година новият крайцер бил избран за ескорт на императорската яхта по врене на плаването й в Средиземно море. По време на похода „Херта” получила повреда, налагаща ремонт и била изпратена в Генуа. На 11.04.1899 г. крайцерът отплавал към Далечния Изток. Плаването протекло без произшествия и в края на май „Херта” хвърлила котва в Сингапур. В началото на юни крайцерът хвърлил котва в Циндао и официално бил зачислен в състава на Крайцерската ескадра. Следващите месеци крайцерът преминава ремонт в Хонг-Конг, посещава Япония и участва в маневрите на Крайцерската ескадра в Жълто море. От 17.02.1900 г. „Херта” става флагман на ескадрата и плава под флаа на командващия до 1903 г., когато е заменена „Фюрст Бисмарк”. В началото на юни 1900 г. корабът бил включен в състава на Международната ескадра и на 08.06.1900 г. хвърлила котва пред Таку. Отряд от крайцера взел участие в боевете около Таку и до декември „Херта” участвала в потушаване на Боксерското въстание. Следващата година „Херта” посещава Кобе и Нагасаки през юни, а през лятото на 1902 г. се ремонтира в Урага. Само няколко месеца след ремонта крайцерът попада в тайфун и се налага до януари 1903 г. да се ремонтира в Нагасаки. След ремонта „Херта” останала в Циндао до декември, когато била получена заповед за завръщането на крайцерът в Германия. „Херта” отплава на 31.12.1904 г. от Циндао и благополучно пристига в Кил на 12.05.1905 г. През периода 1906 – 1908 г. „Херта” преминава капитален ремонт и модернизация. На 07.04.1908 г. отново е зачислена в състава на Кайзеровия флот. Скоро след това „Херта” вече като учебен кораб се отправя в плаване и посещава Норвегия, Шотландия, Ирландия и редица страни в Средиземно море. На 31.12.1908 г. крайцерът доставя 20 т. храни за пострадалото от земетресението население на Южна Италия в Месина. На следващия ден „Херта” превозила 120 пострадали от Месина до Неапол. На 15.03.1909 г. крайцерът се завърнал в Германия. През следващите години крайцерът плавал с курсанти на борда в Северно, Балтийско, Средиземно и Карибско морета. За кратко „Херта” е зачислена в състава на Средиземноморската дивизия на Кайзеровия флот, но остава в състава й само 3 месеца – до февруари 1913 г. Лятото и есента на същата година крайцерът посещава Халифакс, Мексико и Антилите с курсанти на борда. Последното учебно плаване крайцерът направил в навечерието на Първата Световна война. Според бойното разписание „Херта” била включена в състава на 5-та Разузнавателна група. За кратко в края на август групата била предадена в състава на Балтийския флот, но през септември отново била включена в състава на Флота на Откритото море. На 16.11.1914 г. „Херта” е изведена в резерв и е използвана като плаваща казарма на летището във Фленсбург до края на войната. През 1916 г. е разоръжена. На 06.12.1919 г. е заличена от списъците на флота. През 1920 г. е нарязана за метал в Аудорф.

„Виктория-Луизе”

Корабът заводските изпитания между 20.02 и 11.09.1899 г. По време на самите изпитания са констатирани значителен брой дефекти, поради което крайцерът е върнат в завода за ремонт и отстраняване на недостатъците на конструкцията и оборудването. „Виктория-Луизе” се ремонтира до 22.08.1900 г. и след това преминава отново заводските изпитания. Този път не са открити дефекти и корабът е зачислен в състава на Кайзеровия флот на 21.12.1900 г. Само след месец на „Виктория-Луизе” е възложена честта да участва в морския парад по повод погребението на кралица Виктория. Корабът посещава Англия и след завръщането си в Германия на 07.02.1901 г. е зачислен в състава на 1-ва ескадра. От октомври 1901 до март 1902 г. е използван като учебен артилерийски кораб. През април е изпратен в Далечния Изток и през ноември и декември 1902 г. плава покрай бреговете на Китай. В началото на 1903 г. се завръща в Германия и е използван като флагман на Разузнавателните сили. През май 1903 г. посещава Испания. Остава в Германия до 1906 г. когато е изведен в резерв и до 1908 г. преминава капитален ремонт и модернизация на стапелите на корабостроителницата във Вилгемсхафен. На 02.04.1908 г. е зачислен отново в състава на флота като учебен кораб. Първият учебен поход на „Виктория-Луизе” е до Испания и Средиземноморието от юли 1908 до 19.03.1909 г. освен рутинната морска практика на кораба са осъществени и няколко метеорологични експеримента по време на похода. Следващият поход е до САЩ и карибските острови и продължава до 10.03.1910 г. Следващият поход е до Средиземно море от август 1910 до март 1911 г. Следващите два учебни похода са по маршрута Норвегия, Исландия, САЩ и Карибско море. Лятото на 1913 г. крайцерът се отправя към Средиземно море с курсанти на борда. При завръщането му в Германия през юни 1914 г. вече се усещат предвестниците на войната. Последният си учебен поход „Виктория-Луизе” прави в Балтийско море от 01.06 до 27.07.1914 г. В началото на август 1914 г. е зачислена в бойния състав на флота като кораб от 5-та Разузнавателна група. Използван е за патрулиране на немските брегове в Балтийско море до ноември, когато е изведен в резерв. По време на войната е използван като плаваща казарма и минен склад. На 01.10.19191 г. е заличен от списъците на флота и продаден на частна компания. През 1920 г. е реконструиран като търговски кораб в Данциг под името „Флора Сомерфелд”. Нарязан е за метал в Данциг през 1923 г.

„Фрея”

На 20.10.1898 г. крайцерът започва приемните изпитания, но поради значителни по обем дефекти в котелната инсталация се налага корабът да бъде върнат в завода и изцяло да бъдат заменени котлите. Ремонтът продължава две години и едва на 20.10.1900 г. „Фрея” е приета в състава на флота. На 08.06.1901 г. крайцерът отново е изведен в резерв за ремонт. През май 1902 г. е зачислен в състава на флота като експериментален артилерийски кораб. Взема участие в летните маневри на флота през 1902 и 1903 г. В края на 1904 г. е изведен в резерв и от 1905 до 1907 г. преминава капитален ремонт и модернизация в корабостроителницата във Вилгемсхафен. На 04.04.1907 г. е зачислен в състава на флота като учебен кораб. До 1911 г. прави няколко учебни плавания в Балтийско море и Атлантическия океан. От 1911 до 1913 г. е реконструиран на стапелите на Имперската корабостроителница в Данциг. В края на ремонта „Фрея” е класифициран като резерв за учебните кораби и не е зачислен в състава на флота. В началото на август 1914 г. е зачислен в състава на Групата за брегова отбрана на Балтийско море. Но на 23.08.1914 г. е изведена в резерв поради лошото й техническо състояние. За кратко е използвана като плаваща казарма. От 1915 до 1918 г. е използвана като учебен кораб. През 1920 г. е заличена от списъците на флота и на следващата година е нарязана за метал в Хамбург.

„Винета”

От 13.09.1899 до 24.03.190 г. „Винета” преминава успешно заводските изпитания и е зачислена в състава на флота. На 26.05.1900 г. напуска Кил и се отправя в плаване към Карибско море и Южна Америка. В хода на плаването крайцерът посещава Нови Орлеан, Мексико и редица страни от Южна Америка. Двукратно се ремонтира в Нюпорт Нюз. В периода септември 1902 – февруари 1903 г. „Винета” участва в многонационалната ескадра, която осъществява блокада на венецуелското крайбрежие. От юни до септември 1903 г. се ремонтира в Халифакс. През следващите месеци „Винета” плава в района на Карибите и източния бряг на Южна Америка, демонстрирайки немския флаг. От октомври 1904 до януари 1905 г. е изпратена в Германска Юго-Западна Африка, за да помогне на немските войски в потушаването на въстанието на племето Гереро. През този период на екипажът не се налага да участва в бойните действия и на 14.03.1905 г. „Винета” се завръща във Вилгемсхафен. След две седмици корабът е предаден на Торпедния институт и превърнат в изпитателен кораб. От 21.03 до 07.09.1907 г. посещава Виго. По време на стоянката във Виго са правени експерименти с радио-телеграф. В периода 1909 – 1911 г. корабът преминава капитален ремонт и модернизация на стапелите на Императорската корабостроителница в Данциг. На 29.03.1911 г. е зачислен в състава на флота като учебен кораб. В следващите три години корабът плава с курсанти на борда до Норвегия, Карибските острови, Швеция, Средиземно море, Южна Америка и Балтийско море. В началото на август 1914 г. е зачислен в състава на 5-та Разузнавателна група в състава на Балтийския флот. През ноември 1914 г. е изведен в резерв поради лошо техническо състояние. Използван е като плаваща казарма за екипажите на подводниците в Кил. На 06.12.1919 г. е заличен от списъците на флота и след няколко месеца е нарязан за метал в Хамбург.

„Ханза”

След като бил спуснат на вода корпусът на „Ханза” бил отбуксиран в Кил за довършване на строежа на кораба. На 20.04.1899 г. „Ханза” бил зачислен в състава на флота. По време на учебен поход и в условията на гъста мъгла корабът заседнал на плитчина. С помощта на броненосците за брегова отбрана „Егир” и „Один” бил отбуксиран обратно в Кил. По време на огледа на корпуса не са установени значителни повреди. На 16.08.1899 г. „Ханза” отплавал за Юго Източна Азия. От 31 август до 04 септември „Ханза” посетила Хайфа. От 29.09 до 07.10.1899 г. крайцерът товарил провизии и въглища в Коломбо. На 13.10.1899 г. „Ханза’ пристигнала в Сингапур. Само няколко дни след отплаването към Циндао на „Ханза” експлодирал котел, който нанесъл значителни повреди на корпуса. Това наложило връщане в Сингапур и ремонт на кораба. На 15.03.1900 г. „Ханза” благополучно доплавала до Циндао. В началото на юни 1900 г. „Ханза” била включена в състава на Международната ескадра и отплавала към устието на река Таку за участие в подавяне на Боксерското въстание. До октомври същата година корабът останал в Жълто море. След кратък престой в Циндао през октомври 1900 г. посетил Нагасаки. От 30.12.1900 до 05.03.1901 г. преминал среден ремонт в Хонг Конг. В края на март отплавал към Австралия, за да представлява Германския Райх на тържествата по повод откриването на Австралия. На 01.05.1901 г. посетил Мелбърн, а на 18 същия месец посетил Сидни. В средата на юни се завърнал в Циндао. До края на лятото на 1902 г. останал в Циндао. През ноември 1902 г. посетил Нанкин, а през април 1903 г. взел участие в морския парад в Кобе. От 27.12.1903 до януари 1904 г. крайцерът се ремонтирал в Урага. По време на Руско-Японската война „Ханза” евакуирала немските граждани от Сеул, Порт Артур и Далний в Циндао. На 20.05.1906 г. „Ханза” участвала в спасяването на лайнера „Роон”, който бил заседнал в пролива Коту-шима. „Ханза” успяла да свали лайнера самостоятелно и да го изтегли до Нагасаки. На 04.07.1906 г. била получена заповед „Ханза” да се завърне в Германия. Крайцерът благополучно достигнал родните брегове и на 26.10.1906 г. бил изведен в резерв в Данциг. От април 1907 до март 1909 г. „Ханза” преминала капитален ремонт и модернизация на стапелите на държавната корабостроителница в Данциг. На 01.04.1909 г. била зачислена отново в състава на флота като учебен кораб и се отправила на първото си плаване. От 23.08.1909 до 15.03.1910 г. извършила учебно плаване в Средиземно море. Следващите два похода били до Карибско море и източното американско крайбрежие. От 03 до 15.07.1912 г. посетила Санкт Петербург. Само няколко седмици след посещението отплавала с курсанти на борда към Карибско море. Последният учебен поход „Ханза” направила от 11.08.1913 г. до 17.03.1914 г. в Средиземно море. В началото на август 1914 г. била зачислена в състава на 5-та Разузнавателна група на Флота на Откритото море. От края на август до края на ноември 1914 г. патрулирала покрай балтийското крайбрежие на Германия, след което преминала малък ремонт в Данциг. На 16.11.1914 г. била изведена в резерв в Кил, поради недостига от моряци и малката бойна стойност на кораба. От 1915 до 1919 г. е използвана като плаваща казарма за екипажите на миноносците в Кил. На 06.12.1919 г. е заличена от списъците на флота. Крайцерът бил нарязан за метал през 1920 г. в Аудорф.