 |
|
|
Линейни кораби тип "Фусо"
/ Фусо, Ямаширо / История на създаването
През 1910 г. Морското министерство предлага нова корабостроителна програма. Тя предвиждала страежа на 51 кораба, сред които седем линейни кораба и три линейни крайцера. Парламента отхвърля този план, тъй като вече са направени значителни разходи за строежа на нови кораби. Всички те обаче били закъсняли с една война при встъпването си в строя. Новите линейни кораби "Сетцу" и "Кавачи" остарели още на чертожните дъски и само на хартия били дредноути. Оръдията от главния калибър имали различна балистика и за централизирано управление на огъня не можело и да се мисли. Като компенсация на адмиралите от Обединения флот е разрешено да поръчат в Англия първия си линеен крайцер. На следващата година преговорите продължили и макар да не се достигнало до официално решение Флота получил пари за още три линейни крайцера тип "Конго" и разрешение да заложи първия си опорен дредноут - "Фусо". Корабът носел древното име на страната. Новия линкор бил проектиран в Морския технически департамент съобразно опито от Руско-Японската война, европейските стандарти и особеностите но Тихоокеанския ТВД. Проекта предвиждал 12 356 мм оръдия в 6 кули разположени в диаметралната ос на кораба. Така артилерията на "Фусо" превъзхождала тези на построените до тогава линкори по света. Единствено английските "Куин Елизабет" носели по-голяма огнева мощ. Противоминната артилерия била разположена в каземати и включвала 16 152 мм оръдия. Поради някаква причина поставили и 6 траверзни подводни апарати. Бронирането отговаряло на опита от отминалата война и включвало броневи пояс с дебелина 203 мм, като в района на погребите на средните 356 мм кули дебелината достигала 305 мм. Под водата дебелината на броневия пояс намалявала съответно до 76 и 102 мм. Дължината на броневия пояс била 133,3 м. От края на пояса тръгвали траверзи с дебелина 127 - 102 мм на кърмата и 102 мм на носа. Траверзите прикривали почти цялата дължина на корпуса. Над главния броневи пояс имало още един с дебелина от 203 мм. Той завършвал под казематите на спомагателната артилерия, които били прикрити със 152 мм броня. Траверзите на главния броневи пояс завършвали под ъгъл към барбетите на крайните кули от главния калибър и били с дебелина от 127 мм. Хоризонталната защита включвала главна бронева палуба с дебелина 52 мм и бронирана палуба над батареята на полубака - 18 мм. Главната бронирана палуба завършвала със скос към броневия пояс с дерелина 30 - 52 мм. Традиционно силно било бронирането на кулите от главния калибър и бойната рубка. Бронята на оръдейните кули била 203 мм отстрани, 305 мм чело и 114 мм покрив. Страните на бойната рубка на носа били 356 мм, а на кърмовата - 152 мм. И двете имали 152 мм покриви. Енергитичната установка осигурявала скорост от 23,5 възела. С встъпването си в строя "Фусо" бил едн от най-бързите линкори. Корпусът му е заложен на 11.03.1912 г. на стапелите на арсенала в Куре. В края на следващата година е заложен и втория линкор от серията. Той бил наречен "Ямаширо" и се строял на стапелите на корабостроителницата в Йокосука.
Линейният кораб "Фусо" при спускането му на вода. Модернизации
Модернизациите на корабите започват няколко години след влизането им в строя. През 1921 г. поставят 80 мм зенитки на корабите. През следващата година експериментират с 19 м катапулт, временно разположен на кула № 2 на "Ямаширо". Опитите протекли успешно, но за поставянето на хидросамолети и оборудване за тях отново дошъл ред чак след десет години. През 1927-28 г. реконстроирали носовата надстройка. На топа й разположили 8 метров далекомер, четири 4,5 метрови далекомери били поставени на странични площадки и на покрива на бойната рубка. На кулите от главния калибър поставили индивидуални 6 метрови далекомери. Опитали се да решат проблема със задимяването на мостика от предния комин като го реконструирали, но без видим резултат. Накрая поставили още две 80 мм зенитки, като довели общия им брой до 4. През 1930 г. корабите минават капитален ремонт. Удължили кърмата, като дължината нарастнала до 212 м, заменили котлите с 6 нови на нефтено захранване, а заедно с тях и главните корабни механизми. Мощността нарастнала до 70 000 к.с., а далечината на плаване се увеличила до 11 000 мили. На корабите наварили противоторпедни були, което увеличило ширината им до 33,1 м. Главната бронева палуба била усилена до 76 мм в района на погребите и машинните отделения, а скосовете били удебелени до 98 мм. Увеличен е ъгълът на възвишение на оръдията от главния калибър до 43 градуса. На мястото на 80 мм зенитки поставили 4 двустволни 127 мм. Добавени са и 8 25 мм двустволни автомата. Премахнали предния комин и торпедните апарати, а на "Фусо" кула № 3 била поставена в положение към носа. Накрая поставили катапулти, като този на "Фусо" бил на покрива на кула от главния калибър. На всеки от корабите имало по 2 хидросамолета - първоначално Е8N1, а впоследствие F1M2 на "Фусо" и E8N2 на "Ямаширо". Били поставени и намотки за размагнитване на корпуса. Ремонтът завършил през 1935 г. По време на Втората Световна броят на малокалибрената зенитна артилерия бил доведен до 37 - 48 ствола.
"Ямаширо" след модернизацията през 1930-1935 г. Тактико - технически данни на линкорите от тип "Фусо" Водоизместване: Служба
Линкорите са включени в състава на флота съответно но 18.11.1915 г. и 31.03.1917
г. Двадесетте и половината от тридесетте години корабите прекарват в корабостроителниците
за модернизации. през 1936 г. те образуват 2-ра дивизия линкори от втора ескадра,
която е в състава на 1-ви флот. В началото на войната те се смятали за остарели
и ГМЩ наложил ограничение на използуването им в сраженията. На 18.04.1942 г. 2-ра Дивизия линкори заедно с 10 есминеца напуска Хашира-джима в опит да прихване американското авионосно съединение, включващо "Хорнет" и "Ентърпрайз". До май 1942 г. линкорите
извършвали кратки преходи между островите на метрополията. Ямамото ги включва
в разписанието за битката при Мидуей, макар ползата от тях в планираното генерално
сражение да е доста съмнителна. След поражението при Мидуей имало планове да
ги превърнат в линкори-самолетоносачи,
но първо корабостроителниците били затрупани с работа, а след това започнали
боевете на Соломоновите о-ви и всеки боеспособен линкор бил нужен. До края на
1942 г. корабите били в състава на Главните сили на 1-ви флот под флага на адм.
Кондо. Те били привличани за конвойни операции и нямали контакти с противника.
На 08.06.1943 г. "Фусо" получил повреди от взривилия се до него "Муцу". Линкорът е ремонтиран, след което
за кратко заедно с "Ямаширо" били изпратени на Алеутите. В края на лятото на 43 г. те отново се завърнали
на о. Трук.
|
През лятото на 1944 г. линкорите взели участие в биткака във Филипинско
море и както винаги се оттървали без драскотина, но и без да дадат и един изстрел
по противника. През юли 1944 г. корабите са в състава на 2-ри флот. През октомври
същата годино те са пренвърлени в Бруней от където под флага на адм. Нишимура
поемат в своя последен боен поход. На 25.10.1944 г. корабите попадат под ударите
на 7-ми американски флот в пролива Суригао. И двата кораба потъват през нощта,
сражавайки се до последно с невидимия в тропическия мрак противник.
"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.