История на проекта

Тези кораби представляват втората серия от корабостроителната програма на Австро-Унгарската Империя. Те са построени като първите ескадрени броненосци на Двуединната монархия. Заложени са на стапелите на Stabilimento Tecnico Triestino в Триест след спускането на вода на броненосците за брегова отбрана от типа “Монарх”. Конструкцията на корпуса позволявала да развият прилична скорост и имали добра мореходност, но малкото водоизместване дало възможност да се въоръжат корабите едва с 3 240 мм оръдия в две кули. Оръдията от главния калибър били поръчани в заводите “Круп”, а за “Бабенберг” в заводите “Шкода”. Бронирането било представено от два броневи пояса-главен с дебелина 220 мм, които бил с дължина 67 м и се простирал от форщевена до кърмовия траверз и бил с височина 2,1 м. Половината от пояса се намирал под водолинията. Върху него имало още един броневи пояс, а казематите на 150 мм оръдия били прикрити със 135 мм броня.

Тактико-технически данни на броненосци тип "Хабсбург"

Водоизместване:
стандартно – 8 364 т.
пълно – 8 944 т.
Размери:
дължина - 114,57 м / максимална/
широчина - 19,86 м
газене - 7,46 м / средно /
Енергетична установка:
16 котли "Belleville"
2 вертикални парни машини с тройно разширение; 13 300 к.с.
Скорост: 19,6 възела
Далечина на плаване: 3600 мили със скорост 12 възела
Количество на горивото: 800 т въглища
Екипаж: 638 човека
Брониране:
броневи пояс - 220 мм
допълнителен пояс върху каземата - 135 мм
палуба - 63 мм
артилерийски кули - 210 мм
бойна рубка - 200 мм
Въоръжение:
главно - 2+1х240/40 мм
спомагателно - 12х150/40 мм
малокалибрена артилерия - 10х70/45 мм; 2х47,7/33 мм; 6х47,7/44 мм
ПТА - 2х450 мм

Броненосеца "Хабсбург" след модернизацията през 1910-1911 г.

Служба

След началото на Първата Световна Война корабите съставили 4-та дивизия линкори в състава на 2-ра ескадра под командването на вице-адм. Зайдензаксен и се базирали в Пола. На 23.05.1915 г. корабите напускат Пола и се отправят към италианското крайбрежие. На следващия ден в 04.00 корабите участват в обстрела на Анкона. След това корабите прекарват остатъка на войната на рейда на военноморската база в Пола зад противоторпедните мрежи. След войната са предадени на Британия и през 1921 г. са нарязани за скрап.