История на проекта

Японския флот още от времето на Руско-Японската война имал опит с използването на въздухоплавателни средства, когато няколко балона били използвани от дозорните крайцери. Преди започването на Първата световна война бил изучен опита от използването на самолетите в Итало-Турската и Първата Балканска войни. През 1913 г. в САЩ и Франция отпътували няколко човека, които да се обучат за пилоти. През 1914 г. в състава на 2-ри флот влязъл хидроавиотранспорта “Вакамия”, на когото се базирали два поплавкови самолета “Фарман”. Заедно с още един колесен самолет от същата фирма, те взели участие в обсадата на Циндао. По време на един от полетите над залива Киао Чао, пилотите от “палубната” авиация потопили спомагателен минен заградител. Всичко това, както и опита на английския флот в използването на самолетите дали основание на японския Главен морски щаб да заложи в рамките на програма “8-8” и строежът на два самолетоносача. Те трябвало да осигурят противовъздушната отбрана на линкорите, да разузнаят силите на противника и да му нанесат повреди преди решаващото артилерийско сражение.
В началото на 1920 г. било решено да се построят два самолетоносача. Тъй като японците нямали опит в строежът на подобни кораби с помощта на английски специалисти бил изготвен проект за дострояването на заложеният на 16.12.1919 г. на стапелите на фирмата “Асано” в Дзуруми ескадрен танкер “Хирю” е самолетоносач.

След спускането на корпусът на вода той е отбуксиран до Йокосука, където продължили работите п дострояването на самолетоносача. Новият кораб получил името “Хошо”. Планираният втори кораб от същия проект получил името “Шокаку”, но не бил заложен заради Вашингтонската морска конференция през 1922 г.
Над корпусът бил поставен хангар на едно ниво, който побирал 21 самолета. Полетната палуба била настелена над хангарът, като в предната и задната си част се поддържала от пилони. В предната си трета тя имала известен наклон надолу, за да улесни излитането на самолетите. Хангарът се свързвал с полетната палуба чрез два самолетоподемника. Те имали различни размери-9х9 м носовия и 12,5х7 м кърмовия. На десния борд била поставена островна надстройка, в която се разполагал мостикът и пункта за управление на полетите. Енергетичната установка включвала 12 котли “Канпон” със смесено захранване и 2 турбини “Парсън”. По време на изпитанията машините на “Хошо” развили 31 117 к.с. мощност, достатъчна за регистрираните 26,66 възела. Димът се отвеждал през три комина на десния борд, които можели да бъдат отклонявани на 90? спрямо борда, за да се намали задимяването на полетната палуба.Брониране отсъствало, а въоръжението включвало четири 140/50 мм оръдия, прикрити с щитове и разположени под среза на полетната палуба. Зенитното въоръжение включвало две 80/40 мм зенитни оръдия и две 7,62 мм зенитни картечници. Няма точни данни за състава на първата авиогрупа на “Хошо”, но вероятно тя е била съставена от първите японски палубни самолети-изтребителите A1N2, бомбардировачите 2MT1 и разузнавателните самолети 2MR1.

“Хошо” при спускането на вода през 1922 г.

Модернизация
По време на службата си “Хошо” бил нееднократно преустройван. През 1923 г. островната надстройка била демонтирана, а наклона в предната част на палубата бил премахнат. През 1934 г. корабът преминал капитална модернизация. Котлите били преведени на чисто нефтено захранване, а броят им бил намален до 8. Комините били закрепени в хоризонтално положение, а палубата претърпяла известни промени, без да се променят размерите й. Допълнително поставили дванадесет 13 мм зенитни картечници. Авиогрупата на кораба получила нови самолети и придобила следния състав 8 A5M1 и 12+1 D1A2. При това екипажът нараснал до 57о човека. След модернизацията пълното водоизместване се увеличило до 10 797 т. По време на ремонта през 1937 г. са заменени зенитните 80 мм оръдия с 4*2*25/60 мм зенитни автомати, а картечниците-свалени. През 1941 г. авиогрупата на кораба получила нови 18 A6M2 и 2 D3A1 самолета. След сражението при Мидуей от самолетоносачът свалили 140 мм оръдия и поставили още 4*2*25/60 мм зенитни автомати, авиогрупата била сведена до 18+6 A6M2. През 1944 г. корабът преминал последната си модернизация. Палубата била удължена до 180,8 м, а размерите на самолетоподемниците увеличени-носовия до 8,5х12,8 м, а кърмовия до 13,7х11 м. Комините били променени като ги насочили към морската повърхност. На следващата година броя на зенитните автомати бил намален до 3*2*25/60 мм.

“Хошо” след модернизацията през 1923 г.

“Хошо” след модернизацията през 1936 г.

“Хошо” в началото на 1942 г.

Тактико-Технически Данни на лек самолетоносач “Хошо”

Служба

“Хошо” влязъл в строя на 27.12.1922 г. През 1923 г. преминава програма за отстраняване на откритите при изпитанията дефекти. След това до март 1928 г. е използван като учебен кораб за подготовка на летците от морската авиация. От април 1928 г. до юни 1932 г. е в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи, след което е изведен в резерв. От 1934 до 1936 г. преминава обширна програма за модернизация. След това отново е учебен кораб. При започване на военните действия в Европа през септември 1939 г. “Хошо” е върнат в състава на Обединения флот в състава на 3-та дивизия самолетоносачи. През 1941 г. преминава планов ремонт в Сасебо и от октомври е отново в състава на 3-та дивизия самолетоносачи, базиращи се в Хашира Джима. По време на подготовката за нападение на Пърл Харбър летците от авиогрупата на “Хошо” били преведени в 1-ви въздушен флот. През първия етап от настъплението на Япония през 1941-42 г. самолетоносачът остава в района на Метрополията и осигурява подготовката на новите летци от палубната авиация. На 25.05.42 г. е включен в състава на Главните сили при подготовката за операция “MI”. Взема участие в сражението при Мидуей, но няма контакти с противника. От септември 1942 г. отново е учебен кораб. От февруари 1945 г. е изведен в резерв и поставен на “мъртва котва” в Куре. На 28.07.1945 г. получава леки повреди по корпуса при налет на американската авиация. От август 1948 г. е превърнат в репатриционен транспорт и участва в превоза на японските войски от Китай за Япония. На 30.04.1947 г. е продаден за скрап и нарязан за метал в Осака.