 |
|
|
Линейни кораби тип "Исе"
/ Исе, Хиуга / История на създаването
След "Фусо" и "Ямаширо" е решено да се заложат още два кораба. Намесата на ГМЩ, обаче довежда до преработка на проекта. Адмиралите поискали прекомпониране на разполагането на 356 мм оръдия. От своя страна това довело до изменения в разположението и на погребите на оръдията от главния калибър, казематите били преместени напред, а 2 от 140 мм оръдия се разполагали на горната палуба прикрите само с щитове.
Наложило се да се преработи и системата за подаване на снаряди. Замяната на 152 мм оръдия от противоминния калибър със 140 мм било обосновано от масата на снаряда. Ниските японци не успявали да поддържат дълго време висок темп на стрелба, поради което бил избран по-малък калибър и съответно по-лек снаряд. В началото Парламента отделил средства за новите линкори, но след началото на Първата Световна Война и завземането на германските територии в Далечния Изток, прекратил финансирането. Морското министерство продължило строителството на новите кораби за сметка на текущите разходи. Линкорите били заложени на 10.05.1915 г.- "Исе" и "Хиуга" на 06.05.1915 г. Новите кораби се строяли на стапелите на "Кавазаки" и "Мицубиши". Те влезли в строя през 1917-1918 г. но вече били морално остарели. Английските дредноути и линейни крайцери с 381 мм артилерия стреляли с по-тежки снаряди, по бързо и при по-малко разсейване в залпа на същите дистанции, на които и "Исе" и "Хиуга". За никого не било тайна, че много скоро новите линкори ще трябва да се заменят.
Бронирането на линкорите включвало главен броневи пояс с дебелина 305 мм, който от барбетите на крайните кули намалявал на 203 мм. Км кърмата и носа той намалявал дебелината си на 127-76 мм. Върху ГБП имало пояс от 152 мм, който прикривал оръдията от спомагателния калибър. Траверзите на ГБП се отклонявали под ъгъл към барбетите на кърмовите кули и били с дебелина 152 мм. Главната бронева палуба била с дебелина 32 мм в района на 305 мм част на ГБП. Към носа броневата палуба увеличавала дебелината си до 52 мм, а към кърмата до 76 мм. Главната бронева палуба завършвала с 52 мм скоса към ГБП. Горната палуба на цялото си протежение била с дебелина 51 мм. Между главната бронева палуба и горната палуба били бронирани кожусите на комините и вентилаторите. Традиционно силно било бронирането на кулите от главния калибър. Енергитичната установка била същата като на линкорите от предишната серия. Увеличен бил обема на резервоарите за нефт и намален запаса от въглища. Нарастнала и далечината на плаване. Линейният кораб "Хиуга" при спускането му на вода. Модернизации
Както и останалите кораби от първите серии 20-те и 30-те години корабите прекарват в простоянни модернизации. Веднага след края на войната в Европа започва модернизация на линкорите. Първо са свалени двете палубни 140 мм оръдия и са преустроени мостиците. Поставени са нови далекомери и се правят опити за решаване на "проблема с предния комин". Той е решен в края на 20-те години с неговото премахване и отвеждането на дима от предните котелни отделения във втория комин. По този наин частично е решен проблема със задимяването на мотика и далекомерните постове. През 1935-37 г. линкорите преминават капитален ремонт и модернизация. Корпусът бил удължен към кърмата и дължината на корабите нарастнала до 215 м. Били наварени були с ширина 2,95 м. Газенето се увеличило до 9,3 м. Съответно се увеличило водоизместването на 35 800 т - стандартното и на 39 700 т пълното. Котлите били заменени на 8 на чисто нефтено захранване.
Парните турбини били заменени с 4 турбозъбчати агрегата с проектна мощност 81 000 к.с. За "Исе" тя реално била 56 000 к.с. и осигурявала скорост от 23,6 възела. На "Хиуга" мощността била 82 000 к.с., а скоростта била 25,2 възела. Запаса от нефт бил увеличен до 5115 т, а далечината на плаване нарастнала до 9900 мили. В района на погребите и машинната установка главната бронева палуба била увеличена до 76 мм, а нейните скосове до 98 мм. Ъгълът на възвишение на оръдията от главния калибър бил увеличен до 43 градуса. Свалили торпедните апарати и 4 140 мм оръдия. Зенитните оръдия били заменени с 4 127 мм оръдия. Накрая поставили 10 двустволни 25 мм зенитни автомата. След битката при Мидуей линкорите са изведени в резерв и преустроени в линкори-самолетоносачи. Кърмовите кули били свалени и на тяхно място поставили хангар за 22 хидросамолета-бомбардировачи с полетна палуба. Поставени били 2 натапулта и 1 подемник. Кърмата била леко разширена и удължена. Пълното водоизместване намаляло до 38 500 т, а газенето на 9 м. Част от нефтените цистерни били преработени като резервоари за авиобензин. Количеството на 127 мм оръдия били увеличени на 8, а на 25 мм нарастнал на 57 ствола. Били свалени всички 140 мм оръдия, а бронирането на казематите било намалено до 22 мм. След септември 1944 г. броя на 25 мм оръдия нарастнал на 96 - 108 ствола. На кърмата били поставени 6 установки за зенитни НУРС с по 30 направляващи.
Линейният кораб "Хиуга" след модернизацията през двадесетте години. Линейният кораб "Хиуга" след модернизацията през 1943 г. Тактико - технически данни на линкорите от тип "Исе" Водоизместване: Служба
"Исе" бил зачислен в състава на флота на 15.12.1917 г., а "Хиуга" на 30.04.1918 г. Скоро след влизането в строя се случил инцидент на "Хиуга" - на 31.10.1919 г. се взривили зарядите в едно от зарядните отделения на кула от главния калибър. За щастие корабът не пострадал и след ремонт отново бил в строя. След встъпването в строя корабите се разглеждали като остарели от Главния Морски Щаб, но Вашингтонската морска конференция поставила кръст на програмата "8-8". През 20-те години линкорите почти постоянно били модернизирани. През 30-те години модернизациите продължили, като ставали все по-радикални.
|
"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.