След Руско-Японската война флота на страната победител се намирал в малко по-добро състояние от този на победената държава. Новата дредноутна революция обезценила флотовете от броненосци. Това наложило приемането и реализирането на нова корабостроителна програма за попълване на флота. Било решено подобно на донеслата победата в последната война симетрична програма, тази също да бъде симетрична по отношение на двата основни класа кораби. Построените преди и по време на Първата световна война кораби изоставали от аналогичните кораби на Британската империя и САЩ, които сега били разглеждани като най-вероятни противници в Пасифика. Допълнително напрежение в японските военно-морски среди внесло предложението на президента Уилсон през 1916 за строеж на 16 тежки кораби. През 1917 се обсъждали варианти за отговор на американската корабостроителна програма от 1916. По предложения и доразвит вариант на адмирал Томосабуро Като за строежът на 8 опорни линкора с 410мм артилерия, били заложени два линкора от типа “Нагато”, два от типа “Тоза” и два от типа “Кии”. Последните два линкора от програмата били поръчани и получили имената “Оми” и “Суруга”, но не били заложени. Всички те, освен влезлия в строя “Нагато” и спасения от дипломатите “Муцу”, подлежали на ликвидиране според решенията на Вашингтонската морска конференция. “Кии” и “Овари” били заложени по време на самата конференция и корпусите им били в стадий на набор, когато правителството ги отказало. “Тоза” и “Кага” били в напреднал стадий на строителството – 72% и 76% съответно, но също били отказани на 05.02.1922. След земетресението през 1923 било решено вместо повреденият “Амаги” да бъде достроен като самолетоносач “Кага”.

Характеристиките на линкора били следните – стандартно водоизместване 39 330 т. и пълно 44 200т. Размерите на кораба били 234,1х30,48х9,4 м. Енергетичната установка на кораба била представена от 12 котела “Канпон” със смесено захранване и 4 турбини “Браун-Къртис” с мощност 91 000 к.с. Проектната скорост била 26,5 възела и далечина на плаване 5500 мили при икономична скорост от 16 възела. Запасите от гориво били предвидени на 1600т въглища и 3400т нефт. Схемата на брониране предвиждала броневи пояс с дебелина 280мм и 229мм краища с 15° наклон навън. Поясът завършвал с 320мм траверзи, чиято дебелина намалявала на 245мм под броневата палуба. Последната била с дебелина 102 мм, като над котелните, машинните отделения и погребите достигала до 160 мм. Кулите от главния калибър били с 356 мм чело и 305 мм страни. Бойната рубка била с 305 мм страни и 152 мм покрив. Схемата на въоръжение предвиждала 10*410/45 мм оръдия в 5 двуоръдейни кули. Двадесетте 140/50 мм оръдия от противоминния калибър били разположени в бордови каземати. Зенитната артилерия на кораба била разположена около предния комин и включвала 4 оръдия с калибър 120/45 мм. Корабът бил заложен на стапелите на “Кавазаки” в Кобе на 19.07.1920 и спуснат на вода на 17.11.1921. Отказан е в изпълнение на решенията на Вашингтонската морска конференция на 05.02.1922 и подготвен за нарязване. Поръчан е като самолетоносач през ноември 1923г след като “Амаги” е изваден от корабостроителната програма. За продължаване на строежа по новата програма корпусът е прехвърлен на стапелите на ВМБ в Сасебо. Влиза в строя на 21.03.1928.

По новия проект за самолетоносач било решено да се използва почти готовия корпус на линкора. Както при “Акаги” главната полетна палуба била предназначена за бомбардировачите, а двете малки полетни палуби на бака били предназначени за изтребителите. Те били свързани директно с двете хангарни палуби. Характерна особеност на самолетоносача станали комините. За да се намали задимяването на полетните палуби, комините вървели покрай борда под нивото на палубата и завършвали около кърмата. Както при “Акаги” първоначалният проект не предвиждал островна надстройка за управление на полетите. Енергетичната установка останала същата, но разположението на предното котелното отделение било преместено, за да се освободи място за хангара. Бронирането на корабът било редуцирано, за да се намали метацентричната височина. Артилерията на кораба включвала 10 от новите 200/50 мм оръдия, които били разработени за крайцерите от типа “Фурутака”. Шест оръдия били поставени в каземати на кърмата, а останалите били разположени в две двуоръдейни кули на втората полетна площадна на носа. Зенитната артилерия се разполагала на специални площадки на нивото на втората хангарна палуба.

Проект за линеен кораб тип “Тоза”

“Кага” при спускането на вода през 1928 г. с добавената през 1931 г. рубка

Модернизации

През 1931 г, подобно на “Акаги” на десния борд в предната част на главната полетна палуба била оборудвана малка рубка за по-добро управление на летателната дейност на авиогрупата. От септември 1934 до 10.06.1936 корабът е основно модернизиран на стапелите на Арсенала в Сасебо. Полетната палуба е удължена и подсилена, а допълнителните площадки за изтребителите на носа били премахнати. Добавен е трети подемник. Реконструиран и уголемен е хангара, за да приема новите типове самолети. Корабът получил 8 нови котли, изцяло на захранване с течно гориво и 4 нови турбини “Гихон”. По този начин се увеличила скоростта на кораба, а далечината на плаване била доведена до 8600 мили на икономична скорост от 16 възела. Двата комина са премахнати, като изгорелите газове се отвеждали в комин на десния борд с характерната за японските самолетоносачи извита надолу форма. Зенитната батарея на кораба била модернизирана. Универсалните оръдия били заменени с осем от новите двустволни 127 м оръдия, а на мястото на 13 мм картечници били поставени 12 двустволни 25мм автомати. На десния борд била поставена островна надстройка пред комин за управление на полетните дейности. Състава на авиогрупата бил променен. През 1941г състава на авиогрупата включва 14+4 А6М2, 32 +16 B5 N2, 18+6 D3A1. По време на ремонта през Mай 1942 г. са свалени две 127 мм установки, а авиогрупата е съставена от 18+9 A6M2, 18 D3A1, 27 B5N2.

“Кага” след модернизацията през 1936

“Кага” при атаката на Пърл Харбър

Тактико-Технически Данни на тежък самолетоносач “Кага”

Служба

“Кага” бил зачислен в списъците на Обединения флот на 31.03.1928 и включен в състава на 2-ра дивизия самолетоносачи. От септември 1929 корабът действал в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи до октомври 1933 когато е изведен в резерв и корабът е модернизиран. От септември 1934 до 10.06.1936 корабът е основно модернизиран на стапелите на Арсенала в Сасебо. След приключване на модернизацията е зачислен в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи. В периода Януари - 27.02.1939 взема участие Японо-Китайската война. През 1940 минава планов ремонт. Взема участие в подготовката и атаката срещу американската база в Пърл Харбър. В първата вълна участват 36 самолети на “Кага” (9 А6М2, 15 B5N2, 12 D3A1), а във втората 27 (9 А6М2, 18 B5N2 ). След това корабът се базирал в Метрополията. От 08 до 14.01.1942 корабът е базиран на о. Трук. На 20.01.1942 взема участие в операциите на флота срещу Рабаул (9 А6М2, 18 B5N2) и Нова Гвинея. На 21.01.1942 25 самолета (7 А6М2, 18 B5N2 ) участват в бомбардировката на Кавиенг. На следващия ден 24 самолета (6 А6М2, 18 B5N2) отново участват в бомбардировката на Рабаул. След това корабът се базирал на о.Трук и о.Палау в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи. На 19.02 и 21.02.1942 корабът участва в атаката срещу авиобазата в Кендари и порт Дарвин, като част от Индонезийската операция. На 05.03.1942 45 самолета на самолетоносача участват в бомбардировката на Чилачап. След това се базира в залива Старинг. В края на март е преведен за ремонт в Сасебо, след като поврежда винтовете си. Взема участие в операция “MI”. На 04.06.1942 получава 4 бомбени попадения и 7 близки разрива, докато се готви да атакува откритите американски самолетоносачи. Атакуван е неуспешно докато гори от американска подводница. Потъва в 19:25 на 04.06.1942 след взрив на носовите горивни цистерни. В последния си бой зенитните разчети и пилотите на кораба свалят 36 американски самолета.