Броненосен крайцер "Кайзер Карл IV"
История на проекта
Корабът бил построен на стапелите на Stabilimento Tecnico Triestino в Триест, като за основа били използвани проектите за броненосците “Хабсбург” и крайцерът “Кайзерин и Кьонегин Мария Тереза”. Въоръжението на кораба било подобно на предишния броненосен крайцер, но били използвани нови оръдия за артилерията от спомагателния калибър с по-голяма дължина на ствола. Те били произведени в заводите “Шкода”. За оръдията от главния калибър поръчали в завода “Круп” същите оръдия както на “Кайзерин и Кьонегин Мария Тереза”.
Тактико-технически данни на броненосния крайцер "Кайзер Карл IV"
Водоизместване:
стандартно - 6 300 т.
пълно - 6 970 т.
Размери:
дължина - 117,9 м / максимална/
широчина - 17,26 м
газене - 6,5 м / средно /
Енергетична установка:
16 котли "Belleville"
вертикална парна машина с тройно разширение; 13 560 к.с.
Скорост: 20 възела
Далечина на плаване: 3500 мили със скорост 10 възела
Количество на горивото: 820 т въглища
Екипаж: 540 човека
Брониране:
броневи пояс - 220 мм
каземата - 150 мм
палуба - 60 мм
артилерийски кули - 210 мм
бойна рубка - 200 мм
Въоръжение:
главно - 2х1х240/40 мм
спомагателно - 8х1х150/40 мм
малокалибрена артилерия - 12х47,7/44 мм; 6х47,7/33 мм; 2х70/18 мм (в катера)
ПТА - 2х450 мм
"Кайзер Карл IV" при спускането му на вода
Служба
След влизането си в строя корабът е флагман на зимния флот. През 1902-1903 г. крайцерът защитава интересите на Империята в Далечния изток. През 1909 г. е флагман на международния флот, който обстрелва Пирея. През Първата Световна Война корабът е в състава на крайцерската флотилия и се базира в Пола. През 1915 г. е пребазиран с другите кораби в Катаро. На 30/31.12.10915 г. прикрива рейда на лекия крайцер “Хелголанд’ и 5 есминеца. След това корабът се базира в Катаро и остава до края на войната там. В началото на 1918 г. на крайцера избухва въстание на моряците. През месец март 1918 г. е изключен от списъците на флота и до края на войната служи като щабен кораб в Шебенико. След войната е предаден на Британия. Нарязан е за метал през 1921 г. в Италия.
|