История на проекта

Шестте крайцера "модернизиран Тенрю" по програмата "8-4" през 1917 г. са разработени на основата на проекта от първата серия и трябва да имат водоизместване от 3500 т. В средата на 1917 г. обаче стават известни параметрите на новите американски скаути ( вероятно крайцерите от тип "Омаха" ). Това налага преработването на проекта и е решено да се построят 5 крайцера от по 5500 т и един експериментален лек крайцер-"Юбари". За основа на проекта на леките крайцери отново е избран "Тенрю". Това позволява максимално бързо да бъдат заложени и въведени в строя новите кораби. Те са значително по-големи от "Тенрю", което позволява те да бъдат по-добре въоръжени и бронирани. Това би им позволило по-добре да изпълняват ролята си на разузнавачи и лидери на флотилиите есминци.

Дадени са им имената на реки от провинциите Хиго, Мусаши, Рикючи и от района до Нагато. Новите крайцери са заложени на 29.08.18 г. - "Кума" в Сасебо, 10.08.18 г. - "Тама" в Нагасаки, 10.06.19 - "Кисо" в Нагасаки, 01.09.19 г. "Китаками" в Сасебо" и на 24.11.19 г. - "Ои" в Кобе. Корпусите им са спуснати на вода съответно на 14.07.19, 10.02.20, 14.12.20, 03.07.20 и 15.07.20 г. Енергетичната установка е проектирана на смесено захранване, като 10-те котела са на нефт, а 2-на нефт и въглища. Котлите са разпределени в 4 котелни отделения, като в първия отсек са разположени двата малки котела на смесено захранване, в номер 2 и 3 са поставени по 4 големи котли на нефт, и в крайния 4-ти отсек има 2 малки котела на нефт. Запазването на частичното използуване на въглища е мотивирано с ограничените нефтени запаси на Япония и невъзможността да бъде осигурено допълнително количество в този момент. Четиривалната турбинна установка осигурява достатъчно мощност за достигане на проектната скорост от 36 възела. Турбините за крайцерите са доставени от фирмите, които ги строят, с изключение на "Кума" и "Китаками". Двигателите им са доставени от "Кавазаки"-Кобе. Увеличеното водоизместване е използувано за увеличаване мощността на енергитичната установка и обема на резервоарите и бункерите. Поради това бронирането остава на нивото на прототипа на проекта "Тенрю".

За артилерията на главния калибър са избрани 140 мм оръдия поставени на "Тенрю". Те са поставени в морално остарялата ешелонна схема. Това значително ограничава сектора на обстрел на оръдия №2, 5 и 6. Оръдията са прикрити само с бронирани щитове. Универсалната артилерия е представена от 2 76 мм зенитни оръдия, разположени пред първия комин. Торпедното въоръжение е увеличено до 4 двутръбни 533 мм торпедни апарати.

Тактико-технически данни на крайцера "Кума"

Водоизместване:
стандартно - 5100 т.
пълно - 5925 т.
Размери:
дължина - 162,15 м / максимална/
широчина - 12,34 м
газене - 4,80 м / средно /
Енергетична установка:
12 Кампон котли на смесено захранване
4-вална турбина "Гихон"; 90 000 к. с.
Скорост : 36 възела
Далечина на плаване : 9000 мили със скорост 10 възела
Количество на горивото : 700 т нефт, 350 т въглища
Екипаж : 439 човека
Брониране:
броневи пояс - 64 мм
палуба - 37 мм
Въоръжение:
главно - 7х1 140 мм
спомагателно - 2х1 76 мм;
ПВО автомати - 2х1 13 мм
торпеда -4х2 533 мм
Самолети: 2; един катапулт

Модернизации

През 1927 г. всички кораби от серията са пригодени да носят хидросамолети Тип 90 Модел 2. "Кума" и "Тама" получават катапулт и тринога мачта през 1929/30 г. През 1940 г. крайцерите получават 610 мм торпеда. През 1941 г. "Китаками" и "Ои" получават 40 610 мм торпедни апарата, разпределени в 10 четиритръбни апарата-по пет на всеки борд. Така те са превърнати в торпедни крайцери. Запазени са единствено четирите предни 140 мм оръдия. Добавени са 4 двустволни 25 мм зенитни автомата. Работите по преоборудването на крайцерите се водят на стапелите на корабостроителниците в Сасебо и Кобе. През 1943 г. торпедните тръби на крайцерите са намалени до 8 и на освободеното място са поставени 6 десантни средства "Дайхацу", и крайцерите са превърнати в скоростни транспорти. Докато се ремонтира от полученото торпедно попадение от английската подводница "Темплар" на 05.02.1944 г., "Китаками" е превърнат в носител на "Кайтен"-и. Унищоженото котелно отделение е превърнато в транспортно отделение за 8 човекоторпеда. Броят на торпедните тръби отново е увеличен до 24 ( 6 х 4 ). Артилерията е сведена до 4 едностволни 127 мм универсални оръдия, 10 25 мм и 4 13 мм автомата. През 1945 г. кораба получава радар и леката зенитна артилерия е увеличена до 69 25 мм ( 14 х 3, 27 х 1 ) автомата.

"Тама" и "Кисо" са модернизирани през юли 1944 г. Тогава са премахнати 140 мм оръдия № 5 ( заменена от 25 мм автомати ) и 7 ( заменена с двустволна 127 мм установка ), а леката зенитна артилерия е доведена до 44 25 мм и 6 13 мм автомата.
Модификациите на "Кума" не са известни, но вероятно са се ограничили в добавянето на допълнителни 25 мм автомати.

Крайцерите от тип "Кума" в средата на '30-те години.

Служба

"Китаками" и "Ои" са в състава на 9-та ескадра, която е подчинена на Главните сили на Обединения флот през 1941 г. По време на операцията "MI" крайцерите оперират в състава на Поддържащото съединение, което атакува Алеутските о-ви. След битката при Мидуей те са преведени в състава на 1-ви флот, който действа в южния Пасифик. Там те изпълняват ескортна и транспортна роля. "Китаками" е торпилиран от HMS "Темплар" на 05.02.1944 г. и е изпратен в Сасебо на ремонт. След превръщането му в носител на човекоторпеда, кораба не е използуван в тази роля и оцелява до капитулацията на Япония. "Ои" е в състава на 1-ви флот до първата половина на 1944 г. След повреждането на "Китаками" е прехвърлен в Холандските Източни Индии. Крайцерът е торпилиран от американската подводница "Флешър" на 19.07.1945 г. и потъва на 570 мили южно от Хонг Конг.

"Кума" е в състава на 16-та ескадра от флота на адм. Кондо при атаката на Холандските Източни Индии през 1941 г. През войната крайцерът оперира в южния Пасифик, докато на 11.01.44 г. е торпилиран от английската подводница "Талайхо" и потъва на няколко мили северно от Пенанг.

"Кисо" и "Тама" са в състава на Северното съединение през декември ’41 г., където формират 21-ва ескадра. През май 1942 г. те участвуват в атаката на о. Киска от Алеутските о-ви в състава на 5-ти флот. След битката при Мидуей корабите оперират в района на Курилските и Алеутски о-ви. През март 1945 г. "Тама" взема участие в битката при Командорските о-ви, където е леко повреден. През юли крайцерите участвуват в евакуацията на гарнизоните от Алеутските о-ви. След това те са преведени в югозападния Пасифик. "Тама" е повреден от американската палубна авиация в битката в залива Лейте. Той е потопен на същия ден от американската подводница "Джалао" североизточно от н. Енгано. "Кисо" е потопен от самолетите на американските самолетоносачи западно от Манила на 13.11.1944 г.