 |
|
Лек крайцер "Лайпциг"
История на проекта
Проектът на четвъртия крайцер, който трябва да замени износения "Амазоне", е готов още през 1927 г. Версайските ограничения са още в сила и по тази причина не е възможно да се увеличат размерите на новия кораб. За основа на новия проект е използван проекта на крайцерите тип "К". Конструкторите се опитват да отстранят недостатъците на предишния проект, но много от тях още не са регистрирани, тъй като втората серия крайцери още не са встъпили в строя. Заложен е във Вилхелмсхафен на 14.04.1928 г., а корпусът е спуснат на вода на 28.10.1929 г. Външния вид на новият кораб не се отличава съществено от крайцерите "Карлсруе". Основната разлика е единствения голям комин и разположението на кърмовите кули в диаметралната плоскост на кораба. "Пълнежът" на кораба, обаче е различен. Основно внимание е обърнато на избора на механизмите. Котелните отделения са намалени от 4 на 3, но котлите остават с невисоко работно налягане - 16 атм. Два малки водотръбни котела са разположени на горната палуба в малка надстройка зад комина. Тяхната задача е да осигурят мощност за корабните механизми, когато кораба е в пристанището. Мощността на спомагателните котли все пак се оказва недостатъчна, а разположението им на горната палуба - опасно. Сложна остава и турбинната установка. Двете главни турбини, изработени в заводите на Круп се състоят от степен за високо, две степени за ниско налягане и вградена турбина за заден ход. Десният вал се задвижвал от предното турбинно отделение, а левия от задното. Между двете отделения се намирало помещение с редуктори. Съществени изменения са направени и по дизелната установка. За нея е отреден централен вал, който се поставял в неутрално положение, когато работят главните турбини. Дизелната установка осигурявала приемлива скорост от 18-19 възела. Корпусът е леко разширен, а крачка напред било това, че надстройката не е включена в разчетите на системата за надлъжна здравина. Както и преди широко се използувала електросварка. За 6000 т кораб разделението на корпуса било по немски последователно. Двойното дъно заемало 2/3 от дължината на кораба, а 17-те водонепроницаеми прегради го разделяло на 16 отсека. Била изменена формата на форщевена, които завършвал с булбообразно разширение. Наварени са малки були, които обхващали целия броневи пояс, подобно на проектираните тежки крайцери. Булите били разделени на множество отсеци за дизелно гориво или котелна вода. Това малко повишило устойчивостта на кораба, но поставило и по-големи изисквания към балансировката при запълването на отсеците.
Променена е и системата на защита. Немските конструктори се върнали към изпитаната
и проверена схема ‘пояс + скос на палубата". Поради наличието на були,
броневия пояс имал значителен наклон навън в горната си част от 18°. Дебелината
на поясът е 50 мм в средата, който намалява до 20 мм към носа и до 35 мм в района
на рулевите механизми. Броневата палуба имала дебелина от 20 мм и имала в средата
плоска площадка, която се закръгляла като дъга към бордовете, вместо традиционния
скос. Дебелината на броневите листове в закривената част на палубата достигала
до 25 мм. Така схемата на защита покривала 70 % от дължината на корпуса. Така много близкия по "таблични"данни до крайцерите тип "Кьонигсберг", "Лайпциг" се отличава от тях главно по отбранителните и експлоатационните си възможности. А това така не достигало на стиснатите в ограниченията на Версайския договор немски крайцери. "Лайпциг" в началото на Втората Световна Тактико-технически данни на лекия крайцер "Лайпциг" Водоизместване: Модернизации Крайцерът не преминава модернизационна програма в истинския смисъл на думата. Той обаче с малки прекъсвания се намира до стената на корабостроителния завод още 2 г. През 1936 г. са поставени корабния кран и катапулта, както и авиооборудването на кораба. Заменени са старите 88 мм зенитни оръдия с нови 88 мм тип Sk C/32 в сдвоени кули. А по-късно е добавена още една кула. Заменена е и системата за управление на огъня с новата SL1. Служба
"Лайпциг" е приет на въоръжение на 08.10.1931 г. Последвалите изпитания показват известни дефекти в силовата установка и следващите 2 г., с малки интервали, корабът се намира на ремонт и последващи изпитания. През периода 21.02 - 15.03.1933 г. крайцерът прави първият си задграничен поход. Последват походи с предимно представителна цел. През 1935 г. активността на немския флот нараства и "Лайпциг" взема участие в маневрите самостоятелно или в състава на Разузнавателните сили. Следва ремонт във Вилхелмсхафен и отново поход към о. Мадейра. По време на Гражданската война в Испания корабът взема участие в морската блокада на републиканското крайбрежие. На борда му няколко пъти се качват франкистки моряци, а на 26.10.1936 г. се среща около Сантандер с главните сили на Републиканския флот. Двете страни се отдалечават бързо една от друга без да се салютират. След това корабът неколкократно се завръща за ремонт в Германия. На 06.06.1937 г. крайцерът се среща с японския крайцер "Ашигара". Следват визити на рейда на Танжер с ЛКР "Худ", френския крайцер "Дюкен" и италианския есминец "Песано". Краят на 1937 г. и следващата ‘38-а протичат в маневри и последващи ремонти. В началото на 1939 г. корабът прави посещение в Танжер, след което следват отново напрегнати учения. В началото на Втората Световна корабът се базирал в Кил, но не взема участие в бойните действия срещу Полша. На 07.10.1939 г. се сблъсква с учебно-артилерийския кораб "Бремзе" и получава повреди на обшивката на десния борд. След ремонта крайцерът участвува в прикритието на минните постановки в Северно море. На 12.12.1939 г. "Лайпциг" е в състава на Разузнавателните сили и заедно с другите 2 кораба взема участие в операцията "Нани-Софи". В този поход крайцерът е повреден с 1 торпедо от английската подводница "Семон". Командването на Кригсмарине изпраща кораби да прикрият повредения крайцер, а останалите кораби от отряда се оттеглят. И не напразно . . . На връщане групата е атакувана в Хелголандския залив от английската подводница "Урсула". Едно или две торпеда поема на себе си патрулния кораб "F-9", който буквално се разпада на части, но това спасява крайцерът. Ремонтът на повредите продължава до 01.12.1940 г., и след него крайцерът е преквалифициран в учебен кораб. Отново корабът участвува в бойни действия през септември. До тогава той е в състава на Учебната ескадра. В края на септември "Лайпциг" заедно с "Емден" поддържат с огъня си немското настъпление на о. Езел. При обстрела на брега корабите са атакувани от съветски торпедни катери. Немските крайцери потапят един катер и се оттеглят. До средата на 1944 г. "Лайпциг" се занимава с обучението на моряци и специалисти, като редува походите с ремонти. През октомври крайцерът е изпратен да усили минните заграждения покрай Ютландския полуостров. Докато се подготвя в Готенхафен "Лайпциг" е протаранен от "Принц Ойген". Комисията обследвала кораба стига до заключението, че той не подлежи на ремонт. Все пак крайцерът демонстрира волята си за живот - съкратения до минимум екипаж ремонтира според силите си кораба и дори пуска в действие 4 нови котела. Между 16 и 28.02.1945 г. "Лайпциг" обстрелва съветските войски под Готенхафен. Буквално под дулата на руските танкове крайцерът излиза от пристанището и се отправя към залива Абенраа на север от датския град Фленсбург. Там го застига и капитулацията на Райха. |
"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.