История на проекта

До залагането на следващия лек крайцер изминават 6 г. Версайските ограничения са паднали, но вниманието на командването на Кригсмарине е насочено към създаването на проект за тежък крайцер. На новия проект е отделено малко внимание. В частност се предполагал да увеличат водоизместването на новия кораб до 8 000 т., без да се променят другите характеристики. Допълнителния тонаж е трябвало да отиде за подобряване здравината на корпуса, да се увеличи бронирането на погребите и артилерията и да се усили зенитното въоръжение. Повече или по-малко новият проект трябвало да е равностоен на френския "Ла Галисонер" или английския "Линдер". Затова, когато през 1936 г. е дадена поръчката за следващия лек крайцер, флота не разполага с готов проект. Налага се спешно да се преработва проекта на "Лайпциг". В резултата недостатъците на предишните проекти "по наследство" се предават и на новия кораб. Още повече, че нищо не пречело да се разработи нов проект, тъй като новите условия не налагат да се ограничи водоизместването в рамките на 6000 т.

Все пак конструкторите се опитват да подобрят проекта. Те удължили корпусът на новия крайцер "F", като увеличили и ширината. Нарасналото водоизместване е използувано за усилване на корпуса, подобрено било и вътрешното разположение - отсеците вече не били толкова тесни и неудобни. Но това довело до намаляване на топливните цистерни, а от там и на далечината на плаване. Новият крайцер е заложен на 04.11.1933 г. на стапелите на "Дойче Верке" в Кил, и е спуснат на вода на 08.12.1934 г.

Бронирането в, като цяло, повтаряло схемата на "Лайпциг". Броневият пояс се простирал от 19 до 149 шпаунгот, като дебелината му никъде не надвишавала 50 мм. Той прикривал всички отсеци, жизнено важни за боеспособността на крайцера. Зад кърмовата кула дебелината на пояса намалявала до 35 мм, а в носовата част тя била едва 18 мм. Палубата имала същата полукръгла форма, както на "Лайпциг" и долната й част се спускала към долната част на броневия пояс. В задната част на палубата имало 25 мм скос, който защитавал отзад рулевата машина. В двата края също се бронирали палубните платформи, но дебелината им от 10 мм, по-скоро била използувана за усилване на надлъжната здравина на корпуса. Бойният пост запазил бронирането на предишния проект - 100 мм страни и 50 мм покрив. Добавена е само 15 мм броня на щурманския мостик. Фор-марса получил 20 мм противоосколъчно брониране, а поста за управление на зенитната артилерия на кърмата - 14 мм. По традиция голямо внимание е отелено на бронирането на артилерийските установки от главния калибър. В предната си част те са усилени до 80 мм, като задната страна и бордовете били съответно 35 и 32 мм. Предната наклонена плоча била с дебелина едва 20 мм. На практика подобрената защита била все така недостатъчна, което било пряко следствие от размерите на кораба.

Въоръжението на кораба било същото като на предишния модел, с тази разлика, че е добавена още една двустволна 88 мм зенитна установка.

Енергитичната установка останала същата, като на "Лайпциг". Променена била само компоновката на турбините. Охладителите се разполагали отстрани, а не отдолу както на предишните проекти. Дизелите за крайцерски ход били същите както на "Лайпциг", като било запазено с малки изменения и разположението на механизмите. Разликата била в това, че изменили мястото на предния генераторен отсек, а между котелно №1 и турбинно отделение №2 поставили погреб за 88 мм зенитки.

Тактико-технически данни на крайцера "Нюрнберг"

Водоизместване:
стандартно - 7150 т. / проектно /
пълно - 9040 т.
Размери:
дължина - 181,3 м / максимална/
широчина - 16,4 м
газене - 5,79 м / средно /
Енергетична установка:
6 котли ВМФ на нефт
4 турбини "Германия", 3 вала; 60 000 к. с.
1 дизелна установка MAN 12 600 к.с.
Скорост: 31,9 възела
Далечина на плаване: 3280 мили със скорост 15 възела
Количество на горивото: 1151 куб м нефт; дизел 348 куб м
Екипаж: 896 човека по щат
Брониране:
броневи пояс - 18 мм до 50 мм
палуба - 20 мм ( 25 мм при скоса )
кули - 20 - 80 мм
рубка - 100 мм
Въоръжение:
главно - 3х3 150 мм SKC/25
спомагателно - 4х2 88 мм SKC/32
ПВО автомати - 4х2 37 мм; 2х2 40 мм
торпеда -4х3 533 мм апарати
мини - 120
Самолети: 2 Арадо "Ar 196"

Модернизации

"Нюрнберг" трябвало да е вторият крайцер, който да премине програмата по усилване на корпуса. Началото на Втората Световна Война слага край на тези проекти. В хода на главната модернизация през февруари-март 1942 г. на мястото на катапулта поставили 2 двустволни 37 мм оръдия SKC/30, 2 20 мм "фирлинга" в армейски вариант ( 1 на покрива на щурманския мостик и 1 на покрива на кърмовата кула ), числото на едностволните 20 мм автомати било увеличени до 5. По модернизационната програма през 1944 г. се предполагало да усилят още зенитното въоръжение, но реално поставят само 2 40 мм оръдия FlaK-28 ( 1 на мястото на предния "фирлинг" и 1 на куличката на бившия катапулт ), а вместо армейските "фирлинги" поставили същите на морски лафети. Още една модернизация се предполагало да се проведе през 1945 г. , но приближаващият край на войната поставя кръст на тези проекти.

Радиолокационното оборудване е основно модернизирано в хода на бойните действия. През пролетта на 1941 г. е поставена установка Fu Mo 21 на мястото на далекомера на покрива на щурманския мостик, а преди операция "Везерюбунг" тя е заменена с Fu Mo 22 на покрива на адмиралския мостик. Освободеното място е използувано за зенитните автомати. В края на войната радиолокатора е заменен с Fu Mo 25, а на задната мачта е поставена антената на "прибор К". Поради това мачтата е укрепена и превърната в тринога. Пасивните детектори "Суматра" частично са заменени с по-новите "Палау" с въртяща се антена. Както и останалите крайцери "Нюрнберг" е оборудван с напълно съвременни и ефективни хидролокатори. Неговата пасивна система се състояла от 32 приемника, разпределени по цялата дължина на корпуса.

"Нюрнберг" през 1944 г.

Служба

Шестият по ред лек крайцер на Германия е приет на въоръжение на 02.11.1935 г. На 09.04.1936 г. , веднага след приключване на изпитанията, "Нюрнберг" става флагман на Разузнавателните сили. След няколко дни, на 14.04. крайцерът, заедно с "Лайпциг" и "Кьолн" правят поход в Атлантика до Санта Круз де Тенерифе и Лисабон. След края на похода следва ремонт и отстраняване на малки дефекти, учения и отново ремонт в завода на "Дойче Верке". На 19.08.1936 г. "Нюрнберг" е флагман на отряда, който се отправя към Испания. В отряда влизат "Адмирал граф Шпее" и "Лайпциг". Флагмана на отряда се връща в германия едва в края на годината - 16.12.1936 г. В началото на следващата година корабът е поставен на ремонт, а след това се отправя към Испания. Той се завръща в родни води на 19.05.36 г. Следват множество учения, които завършват с голям парад на флота. Следва ремонт на завода в Кил, а след него маневри и учения. През март 1939 г. "Нюрнберг" влиза в състава на мощно оперативно съединение, в което са включени 3-те "джобни линкора", Разузнавателните сили, 8 есминеца и 9 миноносеца. Ескадрата, обаче е разпусната в края на месеца. След това следват индивидуални учения и стрелби. В началото на войната Разузнавателните сили прикриват походите на есминците, които поставят минни полета в английските териториални води. На 13.12.39 г. , по време на петия поход, "Нюрнберг" е поразен в носовата част от торпедо изстреляно от английската подводница "Семон". Крайцерът е готов за нови действия през лятото на 1940 г. В края на годината корабът е преведен на Балтика. През септември ’41 г. "Нюрнберг" е в състава на северната група, и за разлика от "Емден" и "Кьолн", не участвува в бойни действия.В началото на 1942 г. корабът минава програма за модернизация. Той е готов едва през зимата на 1942 г. и се отправя към Норвегия. До средата на ’43 г. крайцерът не участвува в бойни действия и през май същата година се връща в Кил. Следва ремонт и след края му "Нюрнберг" е изпратен на Балтика в състава на Учебната ескадра. Там той прекарва на практика цялата следваща 1944-та година. В края на декември корабът заменя "Емден" като минзаг в отбраната на Датските проливи. Скоро станало ясно, че боеспособността на кораба е изключително ниска.На 27.01.45 г. "Нюрнберг" пристига в Копенхаген и престоява до кея до капитулацията на Райха. При разделянето на остатъците от Кригсмарине, представителя на СССР вади от цилиндъра листче, на което е написано "крайцер". Така "Нюрнберг" се отправя в СССР. На 13.01.1946 г. той получава названието "Адмирал Макаров" и е зачислен в състава на Северо-Балтийския ( 8-ми ) флот. През 1957 г. е преквалифициран в учебен кораб, а през 1959 г. е изключен от списъците на флота и изпратен в Кронщадт за нарязване. Процедурата се разтяга и корабът е нарязан между 1960-68 г.