История на проекта

През 1904 г. командващия Австро-Унгарския флот адмирал Шпаун подал оставка след като не била приета предложената от него корабостроителна програма и за развитието на флота били отпуснати едва половината от исканата сума. За нов командващ бил назначен вице-адмирал Рудолф Монтекуколи. Две седмици след спускането на вода на “Ерцхерцог Фридрих” Морския щаб пристъпил към разработването на проект за линкор от ново поколение. Както всички австрийски кораби новите линкори били проектирани като отговор на поредната серия италиански броненосци и се предполагало да бъдат използвани само в Адриатическо море. С това се обяснява и малката далечина на плаване. След година били представени 5 варианта. Два от тях предвиждали въоръжението на кораба да бъде от 8х280 мм или 6х305 мм в четири оръдейни кули. Така австрийския инженер Попер самостоятелно дошъл до идеята на адм. Фишер “all-big-gun”. Стремежът към икономии на средства принудил адмиралите да отхвърлят проектите и да предпочетат вече утвърдената традиционна схема. Така били поръчани трите линкора от тип “Радецки”. При тях за артилерията от главния калибър били поставени 305 мм оръдия, а проверените 240 мм оръдия били използвани за артилерията от спомагателния калибър, разположени в 4 двуоръдейни кули. Цялата артилерия на линкорите била поръчана в заводите “Шкода”. Бронирането на корабите с малко отстъпвало на първите линкори и за своето водоизместване било повече от удачно. Подводната защита на корабите била резултат от проведените през 1906 г. подводни взривове до стария броненосец “Кайзер Макс”. Корабите получили бронирана надлъжна преграда, която конструктивно преминавала в двойно дъно. За енергетична установка била предпочетена изпитаната парна машина пред все още несъвършените турбини.

Тактико-технически данни на броненосци тип "Радецки"

Водоизместване:
стандартно – 14 280 т.
пълно – 15 597 т.
Размери:
дължина - 138,79 м / максимална/
широчина - 24,57 м
газене - 4,1 м / средно /
Енергетична установка:
12 котли "Yarrow"
две 4 цилиндрови вертикални парни машини с тройно разширение; 20 880 к.с.
Скорост: 20,6 възела
Далечина на плаване: 5200 мили със скорост 10 възела
Количество на горивото: 750 т въглища
Екипаж: 876 човека
Брониране:
броневи пояс - 230 мм
допълнително върху каземата - 203 мм
палуба - 38 мм с 51 мм на скоса
артилерийски кули - 250 мм
бойна рубка - 250 мм
Въоръжение:
главно - 2х305/45 мм
спомагателно - 4х2х240/45 мм
малокалибрена артилерия - 20х100/50 мм; 6х70/45 мм
ПТА - 3х450 мм

"Радецки" при спускането му на вода

Служба

След началото на Първата Световна Война корабите съставили 2-ра дивизия линкори в състава на 1-ва ескадра под командването на контра-адм. Виленик и се базирали в Пола. В началото на войната те били включени в групата австрийски кораби, които трябвало да прикрият “Гьобен” и “Бреслау” ако последните се опитали да достигнат австрийските пристанища. Когато Италия влезнала във войната линкорите от 2-ра дивизия взели участие в обстрела на Анкона. “Ерцхерцог Франц-Фердинанд” участвал в обстрела на бреговите батареи, радиостанцията и корабите в пристанището на Анкона заедно с корабите от 1-ва дивизия линкори. “Зрини” и 2 есминеца обстреляли пристанищните съоръжения, железопътния мост и гарата на градчето Сенегалия, което се намирало до Анкона. “Радецки” заедно с 2 крайцера и 4 есминеца прикривал корабните групи от юг, но когато не се появили италиански кораби австрийците обстреляли Термоли, Кампомарино, островите Тримити, Весте, Манфредония и Барлету и железопътния мост при Потенц. При обстрела на Манфредония бил потопен италианския есминец “Турбине”. Остатъка от войната броненосците прекарват в Пола. След войната “Радецки” и “Зрини” са нарязани на метал през 1921 г., а “Ерцхерцог Франц-Фердинанд” през 1926 г.