1948 г. Студен януарски ден. “Родни”- един от последните “мохикани” при линкорите, с тъжна, протяжна сирена се отправя бавно към режището където ще бъде нарязан и претопен. А зад кърмата му е изключително богата и изпълнена с битки история и хиляди проплавани мили.

Предистория

След края на I Световна Война, през 1922г. във Вашингтон се свиква международна конференция, която разглежда и въпроса за ограничаване на морските въоръжения. Максималното водоизместване на линкорите е ограничено на 35 000т., а глвния калибър на 406мм (16"). На Великобритания е отредено да има 15 линкора в строя, колкото и САЩ, но тъй като американците вече са изпълнили своя лимит в този клас и трябвало да се ограничат само с модернизация на наличните, Англия запазва възможността да построи два нови кораба. Веднага се реализира програма за строителство на два нови линкора, залагайки още през същата година “Родни” и “Нелсън”.

Проектиране

Проектирането е възложено на Е. Л. Атуд и С. В. Гудал. Те срещат трудности и затова им е разрешено да направят компромис между “Нагато” и “Мериленд”. Техният проект запазва основните линии на така наречените “линейни крайцери от 1921г.” или проект G-3 – 48 000-тонни чудовища, въоръжени с девет 409мм оръдия, защитени с 354мм броня и разчетени за 32 възлова скорост. Тези кораби се явяват един от “препъни камъните”, принуждаващи в края на краищата да бъдат приети Вашингтонските ограничения, тъй като ако влезели в строя, биха направили така, че да бъдат бракувани всички техни предшественици – дотолкова те биха отстъпвали на новите.

Особености

Всички тези прекрасни перспективи обаче останали в миналото. Сега на конструкторите се наложило да вместят максимум бойни възможности в 35 000 т. водоизместване. Новите линкори трябвало да получат на въоръжение максимално разрешения калибър - 406мм (16" ). Tрябва да се каже, че англичаните успяват да решат тази задача по много добър начин.
Трябва също така да споменем, че “Родни” и “Нелсън” са единствените британски линкори с 16" главен калибър, първите с три ствола на кула, спомагателната артилерия е в отделни кули, а не в каземати и последните кораби с отделни далекомерни постове върху покривите на артилерийските кули.
Ограниченото водоизместване съчетано с мощно въоръжение, направило така, че конструкторите се отказват от високата скорост. “Нелсъните” можели да развиват само 23 възела (което, впрочем се оказва малко по-малко отколкото на “бързоходната дивизия”, състояща се от линкорите тип “Куин Елизабет”). По такъв начин те станали последните класически линкори - всички следващи линкори във всички страни вече се наричат “бързоходни”.

Строеж

“Нелсън” е заложен в Armstrong Whitworth в гр.Newcastle на 28 декември 1922г., спуснат е на вода на 03 септември 1925г. и е приет в строя на 10 септември 1927г.
“Родни” е заложен на 28 декември 1922г. в Cammell Laird в гр. Birkenhead, спуснат е на вода на 17 декември 1925г. и влиза в строя на 10 ноември 1927г.

Технически особености

Размерите на линкорите са следните: дължина - 216.8м ( 212м по ватерлинията), ширина - 32.4м, газене - 8.5м нормално ( 10 m с пълен боезапас). Водоизместването им е 33 950т. стандартно и 38 000т. пълно.

Енергетична установка на линкорите се състои от два турбозъбчати агрегата Brown Curtis, захранвани от осем трибарабанни Admiralti 260 psi котела. Линейните кораби имат по два винта, които им придават скорост от 23 възла (на мерна миля на “Родни” скоростта е 23.8, а на “Нелсън”е 23.5 възла). Освен това разполагат с дизелови агрегати за производство на електроенергия. Имат запас от 3 805т. (“Нелсън”) или 3 770 т. котелно гориво и 162 т. дизелово. Това количество им позволява да изминават 5 500 мили с 23 възла или 7 000 мили с 16 възла.

Брониране: Само ограничаване в теглото на механичната установка явно не достигало за обеспечаване на добра защита от традиционната заплаха от страна на снарядите, торпедата и от новото оръжие - авиобомбата. Затова, някога толкова консервативните британски конструктори, се решават на смело отстъпление от класическата компоновка на големите кораби, разполагайки цялата артилерия от главния калибър в носовата част. Механичната установка била разположена по-близо до кърмата, а самата кърма била заета от спомагателната артилерия.
Това групиране позволило значително да се намали протяжността на бронираната цитадела, затова пък тя получила много мощна защита. От двете си страни тя била прикрита с 356 mm плочи - най-мощните някога, поставяни на британските линейни кораби. Тяхната ефективност се увеличавала за сметка на два допълнителни фактора: първо - плочите били разположени с наклон 22? навътре в корпуса, и второ - целият пояс бил разположен на известно разстояние от външната обшивка. Наклонът рязко увеличавал съпротивляемостта на бронята при значителни ъгли на падане на снарядите (а именно такива ъгли са характерни за увеличените дистанции на боя). Дебелата външна обшивка играела ролята на своеобразен “абразив”, отстранявайки мекия “макаровски” бронебоен калпак. В резултат снарядът, срещайки се с дебелата закалена броня , губел 10-15? от пробивната си сила. Отгоре цитаделата била покрита с дебела бронирана палуба. Над погребите и машините тя достигала до 160 mm, а над котелните отделения - 76 mm. Откъм носа и кърмата бронирания сандък бил затворен от 229-mm траверзи. Противоминната защита на цитаделата се обезпечавала от 38-mm преграда, а пространството между нея и бордовете били частично запълнени със заварени от двете страни стоманени тръби, които трябвало да обезпечават допълнителна плавучест при подводен взрив. Затова пък извън цитаделата линкорът си оставал практически незащитен - в носа броня отсъствала, а в кърмата само рулите били покрити отгоре и отстрани с 127-152-mm плочи. На кулите от главната артилерия бронирането е следното: челна броня - 400 mm; странична броня - 280 mm; на покрива- 230 mm, а задната плоча - 180 mm. Барбетите имат дебелина 356-330 mm. На противоминната артилерия варира от 330 mm до 203 mm в предната част, а в задната 254-102 mm. На рубката е следното: 356 mm страните; 305 mm челната броня; 254 mm задната част; 152 mm покрива и на пода е 102 mm.
В резултат “Нелсъните” били типичен пример на защита от типа “всичко или нищо”, но със забележителни усъвършенствувания по отношение на класическия “американски вариант”.

Въоръжение: При влизането в строя на линкорите, главната им артилерия включва девет 406/45 mm оръдия Мк I, разположени в три триоръдейни кули, съсредоточени в носовата част на кораба. При максимален ъгъл на възвишение 40? те изстрелват снаряд, тежащ 1 116 кг, със скорост 900 M/s на растояние 32 000 м. Високият ъгъл позволява също така да се води огън и по високо летящи самолети. Всеки от стволовете тежи по 103.5 т. Те са взети от нереализирания проект G-3.
Противоминната артилерия включва 152-mm Mk XXII оръдия, поставени по две в шест Mk XVIII кули, с дължина на ствола 50 калибъра. Тя е разположена в кърмовата част на кораба.
Зенитната артилерия е разположена редом и по посока на мостика. Тя се състои от шест 120/40 mm Mk VIII. Противовъздушната е представена от осем 40.5/40 mm Mk VIII.
Освен това корабите рзполагат и с два 622 mm торпедни апарата.
По-късно в процеса на модернизациите, с отчитане на опита от вече водените битки от втората световна война, биват добавяни голям брой ПВО оръжия. Състоят се от 24 сдвоени 40-mm Bofors и 61 едностволни 20-mm Oerlikon.
“Нелсъните” имали и някои тактически неудобства. Например, те не можели да водят огън с главния си калибър право по кърмата, но мъртвият ъгъл бил ограничен само до 30?. Обаче стрелбата дори и на “разрешените” пределни кърмови ъгли водела до повреди на кулоподобната рубка- надстройка, където били разположени всички органи за управление на кораба и неговите бойни средства. Напротив, носовите ъгли пък не били прикрити от противоминната и зенитната артилерии, съсредоточени в кърмата. Но при атака от торпедни сили на противника, линкорът се извъртал настрани и можел да разстрелва вражеските разрушители поне от шест 152-mm оръдия, така че този недостатък не може да се счита за съществен.

В края на краищата “Нелсън” и “Родни” станали наистина пионери в своя клас. Новостите в разположението на въоръжението и машините, наклона и вътрешното разположение на бордовата броня и други за пръв път използвани решения, нееднократно били използвани в най- различни комбинации от французи, италианци и американци. Само на англичаните собствените технически решения се сторили прекалено революционни. Затова, когато след 15 години им се предствя възможност да заложат линкори (серията King George V) проектът се оказал много по-традиционен.

Бойно използване

През втората световна война корабите тип “Нелсън” се представят коренно различно.
В началото на войната “Родни” и “Нелсън” са в състава на Home Fleet. Първият им досег с врага е на 26 септември 1939г., когато двата кораба и самолетоносачът “Арк Роял” прикриват крайцерите “Аврора” и “Шефийлд”, които охраняват повредената подводница “Спиърфиш”. Съединението е атакувано от самолети към 14:30 часа на 150 мили от норвежкия бряг. Корабите не получават поражения, макар германците да твърдят че са потопили “Арк Роял”.
В самия край (30 октомври) германската подводница U-56 атакува “Нелсън”, без да подозира че на борда му се намира Първият морски лорд на Адмиралтейството и бъдещ премиер-министър на Великобритания Уинстън Чърчил. В “Нелсън” попадат три торпеда, но нито едно от тях не се взривява.
От 1 януари 1940г. “Родни” е флагмански кораб на Home Fleet.
Следващата активация на “Родни” е за отпор на операция “Везерюбунг”. Вечерта на 8 април 1940г. идват сведения за придвижване на германският флот към норвежките пристанища. Английският флот реагира незабавно и по обяд на 9 април главните сили (“Родни”, “Вълиант”, 6 крайцера и 8 разрушителя) достигат Берген. Около 3 часа след полунощ те биват атакувани от вражески самолети. “Родни” получава удар от 1 000-lb бомба, която се взривява върху бронираната палуба без да причини щети. Армадата се завръща в Скапа Флоу на 17 април.
По-късно “Родни” ескортира няколко важни войскови конвоя от Халифакс.
На 22 май в Адмиралтейството пристигат сведения, че “Бисмарк” и “Принц Ойген” са в морето. В този момент “Родни” заедно с 4 разрушителя ескортира конвой от Канада. Заповядано е конвоят да се остави с един разрушител за охрана, а “Родни” с останалите три да се присъединят към основните сили. На 27 май командвщият силите адмирал Тоуви, който се намира на борда на “Кинг Джордж V”, уточнява позицията на “Бисмарк”, за да бъде атакуван откъм запад. В 8:43 часа ”Бисмарк” е забелязан на около 23 000 m. “Родни”открива огън в 8:47 часа, последван след една минута от “Кинг Джордж V”. “Бисмарк” отговаря, насочвайки огъня си към “Родни”. В 9:00 часа разстоянието е към 21 000 m и бързо намалява. В 9:30 часа “Бисмарк” е обхванат от пламъци и става небоеспособен. “Родни”, “Кинг Джордж V” и крайцерът “Норфолк”, който се присъединява към акцията , продължават обстрела от дистанция, която накрая достига до 2 700 m. На “Бисмарк” главната артилерия вече е извън строя, само спомагателната води спорадичен огън. Около 10:10 часа и тя спира, а “Бисмарк” представлява развалина, от която се издига огромен стълб от пламъци и дим. Крайцерът “Дорсетишър”, който сега се появява на сцената, торпилира “Бисмарк” откъм двата борда и той потъва в 10:37 часа с развети знамена. “Родни” и “Кинг Джордж V”, докато плават към Англия са атакувани от два германски самолета, но са отблъснати и те изсипват бомбения си товар в морето.
По-късно (около 10 юни) “Родни” пристига в Бостън, където е дооборудван. Към 12 август корабът се отправя към Гибралтар, за да се присъедини към Force H.
На 27 септември са получени сведения, че силно италианско съединение се насочва с 20 възела към конвой, който се охранява от Force H през западната част на Средиземно море. “Родни”, “Принс ъф Уелс”, крайцери и разрушители са пратени да се сближат с италианците. Към 14:25 часа вражеската ескадра е забелязана. Тя се състои от два линкора, четири крайцера и 16 разрушителя. Италианците не приемат боя, обръщат и бягат към Неапол. Тъй като врагът не може да бъде настигнат преди свечеряване, британците се изтеглят.
На 16 октомври Force H с ”Родни” като флагман, отплава от Гибралтар, за да осигури поддръжка на “Арк Роял”, който превозва самолети за о. Малта. След обяд на 17-и самолетите излитат от палубата на самолетоносача и съединението се завръща в базата.
От началото на 1942 г. “Родни” е на ремонт в Ливърпул. На 2 август напуска Великобритания, за да охранява конвой в южния Атлантик, но получава задача да формира част от флота, ескортираща важен конвой до о. Малта (операция “Пиедестал”). “Родни” настига конвоя на 10 август и преминава Гибралтар през същия ден. На 11, 12 и 13 август, конвоят е атакуван непрекъснато, денем и нощем от самолети-торпедоносци, подводници и торпедни катери. Загубите са тежки и за двете страни. “Родни” взема участие в боевете, има успехи срещу вражеската авиация, макар че получава повреди от близки разриви.
В края на октомври “Родни” напуска Великобритания, за да придружи войскови конвой предназначен за северна Африка (операция “Torch”). Той подкрепя десанта в Оран, като бомбардира брегови позиции и има задачата да разруши и унищожи Fort Santon. Бомбардировката продължава три дни и на 10 ноември това здраво и добре разположено укрепление капитулира. “Родни”, като част от Force H, продължава да покрива операциите по северноафриканския бряг до месец май 1943г.
От 10 юли 1943 г. “Родни” взема участие в операция “Husky” (десанта на о. Сицилия). На 31 август “Родни”, “Нелсън” и крайцерът “Орион” навлизат в пролива Месина и бомбардират калабрийския бряг. Мишените са брегови батареи и летище североизточно от Реджио. На 7 септември “Родни” отплава за да придружи конвой за Салерно. На 8 септември на 60 мили югозападно от о. Капри е атакуван от самолети- торпедоносци, които не постигат успех поради изключитено добрата стрелба, която водят разчетите на ПВО артилерията. Те успяват да свалят три самолета.
На 28 февруари “Родни” е докуван в Розайт. След края на ремонта, който завършва на 28 март, корабът е подготвян за десанта в Нормандия. Участва в инвазията като част от бомбардировъчните сили. От 9 юни участва в боевете край брега и се присъединява към 3-та дивизия бойни кораби. Продължавайки своята подкрепа за армията, “Родни” е привлечен за бомбардировка на вражеските позиции край Кайен. На 12 август обстрелва четири вражески батареи на островите в Канала, като унищожава три от тях. С това бойният път на този славен и многократно награждаван кораб приключва.
След края на войната, през 1945г. е закотвен в Розайт. През януари 1948г. е отписан от списъците на Кралския Флот и е предаден за нарязване в Messrs. T. W. Ward at Inverkeiting.

Използвана литература:

1. Чонев, Ч. Корабите – т. 3
2. Чонев, Ч. Подводната война на третия Райх – т. 1
3. Роскилл, С. У. Флаг Святого Георгия: Английский флот во Второй мировой войне
4. Източници от Интернет