След подписването на Вашингтонския договор строителството на леки самолетоносачи останало извън ограниченията. Това дало възможност на Главния Морски Щаб да се опита да компенсира слабостта на първите договорни самолетоносачи, като започне строителство на самолетоносач с водоизместване 10 000 т. Средствата за строежът на кораба били отделени по програмата за попълване на флота през 1927 г. и тогава започнало проектирането на кораба. Въвеждането на предложената от френските корабостроители напречни аерофинишери и използването на бариери за отделяне на зоната за кацане в кърмата дало възможност на проектантите да намалят стандартното водоизместване до 7 500 т. Корабът бил заложен на 25.11.1929 г. По проект се предполагало хангарът да бъде на едно ниво, но скоро след започване на строителните работи Генералния Морски Щаб заповядал да се удвои броя на самолетите. Това наложило преработване на първоначалния проект и оборудването на втора хангарна палуба. Така новия самолетоносач можел да носи 36 самолета и още 12 в резерв. Те били подавани на полетната палуба чрез два самолетоподемника, като кърмовия бил значително по-малък от носовия. Малката площ на полетната палуба не позволявала на нея да се намират повече от 6 самолета, в следствие на което действията на авиогрупата били не достатъчно ефективни. За разлика от предишните проекти и натрупания опит на “Рюдзю” не била поставена островна надстройка. Димът от котлите се отвеждали през два комина с различна големина, изведени през десния борд и традиционно наклонени към водната повърхност. По проект турбините на кораба му позволявали да развие скорост от 29 възела. Въоръжението на кораба предвиждало поставянето на шест двустволни 127 мм и шест четиристволни 13 мм установки. Поради нарасналата височина на кораба и ограниченото водоизместване не позволило да се бронират пълноценно дори жизненоважните за кораба отсеци. Лека противоосколъчна броня получили единствено погребите и машинните отделения. След преработката на проекта стандартното водоизместване нараснало до 8 000 т., а пълното до 10 015 т. “Рюдзю” бил спуснат на вода на 02.04.1931 г., а влязъл в строя на 09.05.1933 г.

“Рюдзю” при спускането му на вода

Модернизация

След трагедията с ескортния миноносец “Томодзуру” сред многото кораби върнати в корабостроителниците бил и “Рюдзю”. През периода 1934-36 г. били отстранени недостатъците на кораба. За повишаване устойчивостта на кораба били поставени були, които увеличили ширината на корабът с 0,5 м, а в трюма поставили 1 200 т баласт. Водоизместването на кораба нараснало до 10 600 т. Като допълнителна мярка за повишаване устойчивостта били демонтирани две 127 мм установки. През 1938 г. поставили две двустволни 25 мм установки и заменили 13,2 мм зенитни картечници с двустволни установки. През 1942 г броят на 25 мм установки бил доведен до 8 - 6*3+2*2. Състава на авиогрупата бил променен през 1941 г. и в състава си включвала 9+4 A6M2 18 B5N2 и 9+4 D3A1. През юли 1942 г. корабната авиогрупа имала следния състав - 30+4 A6M2 и 6+1 D3A1.

Тактико-Технически Данни на лек самолетоносач “Рюдзю”

Служба

“Рюдзю” бил зачислен в списъците на флота на 09.05.1933 г. Той влязъл в състава на 2-ра дивизия самолетоносачи. Маневрите в началото на 1934 г. показали, че част от новопостроените кораби, в това число и “Рюдзю” са с недостатъчна устойчивост. По тази причина самолетоносачът е изведен в резерв и от 1934 до 1936 г. е модернизиран на стапелите на Арсенала в Сасебо. От януари 1937 г. е в състава на 4-та дивизия самолетоносачи. През 1939 г. самолетоносачът взема участие във войната с Китай. В първоначалното планиране на войната срещу САЩ и съюзниците им “Рюдзю”, заедно с “Дзуйхо” са предадени на вице-адмирал Нишидзо Цукахара, за да подкрепят атаката на Втори въздушен флот срещу Филипините. Авиогрупите на двата кораба са предадени на Първи въздушен флот за атаката срещу Пърл Харбър. След отказа на Цукахара да използва самолетоносачи “Рюдзю” е преведен в състава на Четвърто съединение за внезапна атака и през ноември 1941 г. пристига на о. Палау. На 08.12.41 г. самолетоносачът вдига 13 B5N2 и 9 A6M2, които да атакуват американските кораби и военни съоръжения в Давао. След това до края на годината осигурява въздушна поддръжка на десантите в Легаспи, залива Ламон, Давао и на о. Холо. В началото на 1942 г. се базира в залива Кам Ран и влиза в състава на Главните сили на Южния експедиционен флот под флага на вице-адмирал Джисабуро Одзава. Първата операция е през яниари, когато осигурява въздушна подкрепа за десанта в Британско Борнео. От 09 до 17.02.1942 г. взема участие в атаката срещу Палембанг, където самолетите на “Рюдзю” потапят 2 и повреждат още 2 кораба. В периода 25.02-09.03.42 г. прикрива конвой към залива Бантен и участва в завземането на о-вите Ява и Суматра. На 01.03.42 г. самолетите от авиогрупата потапят американския есминец “Поуп”. На 20.03.1942 г. се завръща на о. Формоза, след което преминава в Мергуй. Взема участие в операция “С” като част от Крайцерското съединение на вице-адмирал Джисабуро Одзава. След това до май 1942 г. преминава планов ремонт в Йокосука. На 25.05.1942 г. “Рюдзю”, заедно с останалите кораби от Второ мобилно съединение започва изпълнението на заповедите по операция “MI”. На 04.06 13 B5N2 и 9 A6M2 от състава на корабната авиогрупа атакуват Датч-Харбър. На следващия ден атаката е повторена с 12 B5N2 и 8 A6M2. След поражението при а. Мидуей до 06.07.1942 г. участва в операциите срещу американците на Алеутските острови. На 31.07.42 г. е включен в състава на 2-ра дивизия самолетоносачи в състава на 3-ти флот. В началото на август същата година е прехвърлен на о. Трук. На 19.08.42 г. взема участие в битката при източните Соломонови о-ви като част от Диверсионното съединение. На 24.08.1942 г. 15 A6M2 и 6 D3A1 атакували американското летище на о. Гуадалканал. По време на ответната атака на самолетите от авиогрупата на “Саратога” самолетоносачът получава между 4 и 6 бомби и няколко торпеда и потъва.