Корабът е проектиран в началото на 30-те години като база на подводни лодки. Още при проектирането е заложено като възможност корабът бързо да бъде преустроен в лек самолетоносач. При стандартно водоизместване от 10 000 т. корабът бил въоръжен с 2*2*127/40 мм оръдия и 12*13 мм картечници, носел 3 хидросамолета E14Y1, а двата двутактови дизела осигурявали мощност от 14 000 к.с., която била достатъчна за развиването на скорост от 20 възела. Проектът като цяло се оказал неудачен. Дизелната установка била капризна при експлоатацията, а корпусът нямал необходимата здравина, а високият борд при плиткото газене не осигурявал необходимата устойчивост. Поради това през 1936-37 г. “Тайгей” преминал през програма за модернизация, която целяла да подобри устойчивостта. Корпусът бил усилен, а допълнително били заварени и були. Това довело до увеличаване на водоизместването с 500 т. Взема участие в операциите на 6-ти флот в района на Маршаловите и Джилбъртовите о-ви през декември 1941 г. като база за подводниците от 3-та ескадра.

Подобно на “Шохо” и “Дзуйхо” в последните дни на 1941 г. “Тайгей” е изведен в резерв и съобразно секретния правителствен план започва превръщането му в самолетоносач на стапелите на Арсенала в Йокосука. Дизелите били свалени, а на тяхно място поставили енергетична установка унифицирана с поставяните на есминците от типа “Кагеро”. Хангарът побирал 31 самолета и бил изграден така, че подобно на повечето японски самолетоносачи да поддържа полетната палуба. Още два самолета се пазели в разглобено състояние. Полетната палуба се поддържала от пилони в предната и задна част. Тя се свързвала с хангара посредством два еднакви самолетоподемника. Брониране отсъствало, ако не се смята локалната хоризонтална защита на машинните отделения, чиято дебелина достигала до 13 мм. Въоръжението на кораба включвало стандартните за Обединения флот 127/40 мм оръдия и 25/60 мм зенитни автомати.

Модернизация

По време на ремонта през 1943 г. на кораба поставили радар за откриване на въздушни цели тип 2. Същата година през октомври числото на стволовете на 25/60 мм зенитни автомати било увеличено до 42 и добавили шест 13 мм зенитни картечници. През юни 1944 г. полетната палуба била удължена с 9 м и зенитното въоръжение било доведено до 61*25 28*13/75 и допълнително поставили шест установки с по 28 направляващи за 120 мм неуправляеми реактивни снаряди. В своята първа и последна битка корабът носел 25+2 A6M5 и 6 B6N2.

“Рюхо” след модернизацията през юни 1944 г.

Тактико-Технически Данни на лек самолетоносач “Рюхо”

Служба

“Рюхо” влязъл в строя на 28.11.1942 г. и бил зачислен в състава на 2-ра дивизия самолетоносачи. На 12.12.1942 г. корабът е повреден от американската подводница “Дръм” при опита му да достави самолети за базата на о. Трук. По време на ремонта до март 1943 г. корабът бил модернизиран. През останалото време е използван като авиотранспорт. През юни 1944 г. взема участие в сражението при Марианските о-ви, където загубил почти цялата си авиация. През юли е подготвена нова авиогрупа, която обаче е прехвърлена на о. Формоза, и участвайки в боевете на 12-16.10.1944 г. понесла тежки загуби. След това корабът е изведен в резерв, а по други данни взема участие в операция “Шо-1” като част от 4-та дивизия самолетоносачи. На 19.03.1945 г. получава три попадения на 227 кг. и няколко десетки неуправляеми ракети от различен калибър. След огледа ремонтът на кораба е счетен за нецелесъобразен и той е изоставен до края на войната. Нарязан е за метал през 1946 г.