История на проекта

Проектирал се е на базата на броненосния крайцер “Кайзер Карл IV”, като отговор на италианските броненосни крайцери от тип “Варезе”. Размерите на кораба били увеличени за да може да се побере двуоръдейната кула от главния калибър. За него били използвани 240 мм оръдия на “Круп”, поставени в една двуоръдейна кула на бака. Спомагателната артилерия била поставена в каземати и в еднооръдиейна кула на кърмата. С изключение на главния калибър, останалите оръдия били произведени на заводите “Шкода”. Корабът бил построен в Морския арсенал в Пола.

Тактико-технически данни на броненосния крайцер "Кайзерин и Кьонигин Мария Тереза"

Водоизместване:
стандартно - 7 289 т.
пълно - 8 070 т.
Размери:
дължина - 124,3 м / максимална/
широчина - 19 м
газене - 6,87 м / средно /
Енергетична установка:
12 котли "Yarrow"
2 вертикални парни машини с тройно разширение; 14 860 к.с.
Скорост : 21 възела
Далечина на плаване: 3500 мили със скорост 10 възела
Количество на горивото: 1 103 т въглища и 909 т брикети
Екипаж: 621 човека
Брониране:
броневи пояс - 210 мм
каземата - 150 мм
палуба - 60 мм
артилерийски кули - 210 мм
бойна рубка - 150 мм
Въоръжение:
главно - 2х240/40 мм
спомагателно - 4х150/42 мм + 1х150/42 мм
малокалибрена артилерия - 9х70/45 мм; 8х47,7/44 мм; 4х47,7/33 мм; 2х70/18 мм (в катерите)
ПТА - 2х450 мм

"Свети Георги" при спускането на вода

Модернизация

През 1916 г. било поставено 70 мм зенитно оръдие.

Служба

През 1907 г. извършва плаване до Източното крайбрежие на САЩ. През Първата Световна Война корабът е в състава на крайцерската флотилия и се базира в Пола. През 1915 г. е пребазиран с другите кораби в Катаро и остава до края на войната там. На 1-3.02.1918 г. на крайцера избухва въстание на моряците. През месец март 1918 г. е изключен от списъците на флота и до края на войната служи като щабен кораб в Катаро. След войната е предаден на Британия. Нарязан е за метал през 1921 г. в Италия.