История на проекта

В рамките на “Четвъртата програма по попълване и замяна на флота” били отделени средства за още два кораба от типа “Ямато”. Третият кораб бил заложен на 04.05.1940 г. на стапелите на Арсенала в Йокосука и получил названието “Шинано”. Строителните работи по линкора били прекратени през декември 1941 г. при 50% готовност по корпуса и механизмите. След загубата на четири самолетоносача при а. Мидуей командването на флота разработило мащабна програма за строежа на нови самолетоносачи и преустройството на вече готови и строящи се кораби.

Първоначалният проект за преустройство на кораба, на който запазили старото име предвиждал превръщането му в пълноценен тежък самолетоносач с бронирана полетна палуба и 150 самолета в авиогрупата. Работите по този проект предвиждали значителна преработка на корпуса, но поради острата нужда от действащи самолетоносачи налагала новият проект да отчете вече извършените строителни работи.

Поради тази причина вице-адм. Фукуда Кейни, основният проектант на линкорите “Ямато” и началникът на военно-техническият отдел на флота съвместно разработили проектът по превръщането на “Шинано”в самолетоносач. Плановете за използването на новия кораб почивали върху неговата мощна противоторпедна защита и хоризонтално брониране. Според теоретиците от Обединения флот “Шинано” трябвало да действа съвместно с няколко самолетоносача от типа “Унрю”. Ударните самолети щели да излетят от леките самолетоносачи, който след това се оттегляли. След завръщането си ударните вълни трябвало да кацнат на “Шинано” където да се организира техният ремонт, превъоръжаване и обслужване. След това самолетите можели да продължат боя или да се завърнат на своите самолетоносачи, които оставали на безопасно разстояние от противниковите оперативни съединения. Самият “Шинано” след разгорещени спорове също получил “собствена” авиогрупа, първоначално едва 18 самолета, в последствие увеличени до 47. Те трябвало да осигурят ПВО и ПЛО защита на съединението и да служат като мобилен резерв за авиогрупите на първолинейните самолетоносачите.

Необходимостта от запазването на броневата палуба, която сега се превърнала в хангарна, ограничило хангарът до едно ниво. Самото помещение се разделяло на две части от бронирана противопожарна преграда-в кърмовата част се разполагала собствената авиогрупа, а предната част била определена за авиоремонтните работилници и самолетите от авиогрупите на другите самолетоносачи. Кърмовата част на хангара била отворена от страни на 1/3 от дължината си. Това трябвало да подобри вентилацията на помещението и да намали опасността от пожар. Самият хангар получил небронирани стени, които поддържали бронираната полетна палуба. Връзката между тях се осъществявала от два самолетоподемника. “Шинано” както и останалите японски самолетоносачи не получил катапулти, но размерите на полетната му палуба позволявали от нея да стартира всеки от съществуващите или проектиращи се самолети. Запасите от муниции били колосални и включвали 36 авиоторпеда, 54 броя 800 кг и 500 кг, и по 216 броя 250 кг и 60 кг бомби. Това превишавало установените в Обединения флот норми и се диктувало от специфичните задачи на кораба. Корпусът останал практически без изменения. Единствено премахнали барбетите на кулите от главния калибър и на тяхно място поставили подемници за авиационните боеприпаси. Те били защитени от 175 мм броня. Броневият пояс бил намален до 160 мм (по други данни до 205 мм), като той останал част от структурата на корпуса. Хангарната палуба била покрита със 195 мм броня, а полетната с 76 мм. Върху бронята на полетната палуба поставили специално покритие от каучук и цимент. Коминът и вентилационните шахти били покрити с 37 мм броня, а погребите на боезапаса - 180 мм. Цистерните с авиационен бензин се разполагали под водолинията и получили брониране от 25 до 75 мм в различните участъци. Кофердармите покрай цистерните били запълнени с бетон. Подобно било и бронирането на румпелното отделение. Противоторпедната защита останала идентична с тази на линкорите тип “Ямато” и включвала були и три бронирани наклонени прегради.

Корабът получил островна надстройка в средата на десния борд, която била подобна на тази на “Тайхо”. Силовата установка останала без изменение, но запасът от гориво бил увеличен почти с 30%. Това осигурило далечина на плаване от 10 000 мили. Първоначално се планирало корабът да получи от новите 100 мм универсални установки, но те не били изготвени в срок. Въоръжението било стандартно за повечето японски самолетоносачи-8 двустволни 127/40 мм универсални установки тип 89 модел А1, малокалибрената зенитна батарея включвала 35 тристволни 25/60 мм зенитни автомата, които били разположени на нивото на полетната палуба. Впоследствие били добавени още 40 едностволни автомата със същия калибър. Това значително увеличавало секторът им на обстрел, но и увеличавал опасността да бъдат засегнати при авария на самолет от авиогрупата. Управлението на огъня на артилерията ставало от четири поста тип 94 модел 1-по един на две 127 мм установки. Малокалибрените установки се управлявали от 12 прицелни визира тип 95. Радиолокационното оборудване включвало два радара за следене на въздушни цели модел 21 тип 3 и един радар за откриване на надводни цели тип 13,а също и 12 поста за радиолокация. На кораба отсъствала каквато и да е хидролокационна апаратура.

Авиогрупата на кораба трябвало да включва 18+2 A7M2, 18+2 B7A и 6+1 C6N1. Тъй като новите самолети не били изготвени в сро се предполагало корабът да носи 18+3

“Шинано” през 1944 г.

Тактико-Технически Данни на тежък самолетоносач “Шинано”

Служба

След завършване на ходовите изпитания на 11.11.1944 г. “Шинано” било решено да бъде прехвърлен от Йокосука в Куре, която се смятала за по-безопасна база. Там корабът трябвало да завърши строителните работи и подготовката на екипажът си. Някое от второстепенните строителни работи на били завършени и по време на прехода на борда на корабът се намирали 340 работници от завода строител. Вечерта на 28.11.1944 г. корабът под ескорта на есминците “Юкикадзе”, “Исокадзе” и “Хамакадзе” напуснал Йокосука. На борда си самолетоносачът не носел авиогрупа, а 20 самолета-бомби “Ока” и 6 диверсионни самовзривяващи се катера. По време на преходът конвоят бил открит от американската подводница “Арчерфиш”, която успяла да изстреля шест-торпеден залп по “Шинано”, от който в корабът попаднали 5 торпеда. След четири часа най-големият самолетоносач потънал на 4000 м. дълбочина.