История на проекта

Като отговор на наложените от САЩ рамки на корабостроителната й програма Япония разработила освен официалната и т. нар. “сенчеста”. Тя предвиждала строежа на спомагателни военни и граждански кораби, които в случай на война бързо да могат да се преустроят в самолетоносачи. Според замисъла на Главния Морски Щаб те трябвало да обезпечат противовъздушната отбрана на десантните съединения от нападенията на базовата авиация на противника и да осигурят въздушна подкрепа на войските на завладените плацдарми. Смятало се, че 25-30 самолета ще са достатъчни за решаването на тези задачи. В изпълнение на тази концепция в рамките на “2-рата програма по замяна на флота” на стапелите на Арсенала в Йокосука били заложени два кораба бази на подводници. Те били наречени “Цуругизаки” и “Такасаки”. Корабите се разработвали на основата на базата на подводници “Тайгей”, но били заложени и някои подобрения.

Новите кораби имали стандартно водоизместване 9500 т. и пълно 13 000 т. Два двутактови дизела с мощност 56 000 к. с. осигурявали скорост от 29 възела. Въоръжението включвало 2*2*127/40 мм универсални оръдия и 6*2*13 мм картечници. Началото на войната в Европа и натрупания опит в използването на палубната авиация, а също и прогресивно влошаващите се взаимоотношения със САЩ, Британската Империя и Холандия в района на Тихия океан, принудили Япония да започне програма по превръщането на редица кораби в самолетоносачи. През януари 1940 г. работите по “Такасаки” били спрени и стартирала програмата по превръщането му в лек самолетоносач. През декември същата година корабът е зачислен в списъците на Обединения флот под името “Дзуйхо”. “Цуругизаки” бил изведен от състава на действащия флот през ноември 1940 г., но поради по-големия обем работа по него отново бил зачислен в Обединения флот на 26.01.1942 г. като “Шохо”.
По новата програма корабите получавали нова енергетична установка, тъй като двутактовите дизели се оказали ненадеждни. Цистерните за дизел били пригодени да съхраняват авиационен бензин. На двата кораба поставили четири котела и две турбини, унифицирани с поставяните по това време на есминците от тип “Кагеро”. Това осигурявало проектната скорост от 28 възела. Дизелите били оставени, за да захранват електрогенераторите на спомагателни механизми. За тях бил поставен по-малък комин в кърмовата част на десния борд, а комина на нефтените котли бил изведен в средата. Последният имал традиционната извита надолу форма. Над палубата бил построен хангар на едно ниво с размери 124х18 м., предназначен за 30 самолета. Хангарът се свързвал с полетната палуба над него с два самолетоподемника. Самолетоносачът нямал брониране, но корпусът в подводната част получил противоторпедна защита, подобно на тежките крайцери. Като локална защита на погребите и цистерните с авиобензина били поставени две прегради, пространството, между които било разделено на множество по-малки отсеци и било запълнено с вода. Артилерийското въоръжение включвало станалите стандартни 127/40 мм универсални оръдия и четири двустволни 25/60 мм зенитни автомата. Корабът нямал островна надстройка. Пункта за управление на полетите капитанския мостик били разположени в предната част на десния борд под среза на полетната палуба.

“Шохо” при встъпването в строя 1942 г.

Модернизация
На практика модернизации по време на ремонтите преминава единствено “Дзуйхо”. След ремонта на повредите получени в битката при о-вите Санта Круз корабът получил новите тристволни 25 мм зенитни оръдия. Палубата била увеличена до 192,6 м., а водоизместването нараснало до 14 005 т. През 1944 г. числото на 25 мм оръдия било увеличено до 68 ствола, а малко преди операция “Шо-1” самолетоносачът получил и шест установки за 120 мм НУРС, разположени на кърмата. В последната си битка самолетоносачът носел 12 A6M5b, 1 B6N и 4 B5N2.

“Дзуйхо” след модернизацията през 1943 г.

Тактико-Технически Данни на лек самолетоносач тип “Шохо”

Служба

“Шохо”

Корабът е използван още преди официалното му зачисляване в списъците на Обединения флот. От началото на декември 194 г. корабът се намирал в базата на о-вите Палау, където осигурявал нейната защита и официално се числял в състава на Южнофилипинското съединение. След това по време на Индонезийската операция самолетоносачът е включен за кратко в Източното съединение на адмирал Такахаси, но нямал контакти с противника.След това се базира на Метрополията. На 26.04.1942 г. “Шохо” пристига на о. Трук, и на 04.05.1942 г. пристъпва към изпълнението на своята първа бойна задача-въздушното прикритие на Десантното съединение “Порт Морсби”. По време на операция “МО” корабната авиогрупа включвала 8 A6M2, 4 A5M2 6 B5N1. Сутринта на 07.05.1942 г. корабът е атакуван от самолетите на “Лексингтон” и “Ентърпрайз” и получава по различните версии от 11 до 13 227 кг бомби и до 7 торпеда. В своя първи и последен бой екипажът на самолетоносача сваля 6 американски самолета.

“Дзуйхо”

Самолетоносачът е зачислен на 27.12.1940 г. в състава на 3-та дивизия самолетоносачи от Обединения флот. През лятото на 1941 г. летците от корабната авиогрупа са преведени на самолетоносачите от 1-ви въздушен флот при подготовката за атаката на Пърл Харбър. До лятото на 1942 г. се подготвял състава на новата авиогрупа. Включен е в бойното разписание за операция “MI”, но не взема участие в боевете при а. Мидуей. Участва в прикриването на десанта на Алеутските о-ви. През август 1942 г. е преведен в 1-ва дивизия самолетоносачи. Взема участие в боят при о-вите Санта Круз, където е повреден от самолети на “Ентърпрайз”. До април 1943 г. се ремонтира в Куре. След това е използван като авиотранспорт. През март 1944г. отново е в състава на 3-та дивизия самолетоносачи и взема участие в битката във Филипинско море и губи почти всичките си самолети. В началото на юли същата година започва да се сформира нова авиогрупа, която през октомври участва в отбраната на о. Формоза и понася тежки загуби в боевете. Взема участие в операция “Шо-1” в състава на Мобилния флот воден от адм. Одзава. Потопен е на 25.10.1944 г. близо до нос Енгано от американската палубна авиация след две торпедни и четири бомбови попадения.