Корабът е заложен в рамките на “4-тата програма по замяна на флота”. За основа на проекта бил взет “Шокаку”, като новият тип кораб се предполагало да стане основа на ударните съединения на флота. В новият проект било усилено хоризонталното брониране, тъй като ограниченията на международните договорености били отхвърлени от японската дипломация. При проектиране на корпусът било решено форщевена да се обедини с полетната палуба, а последната да бъде покрита с броня достатъчна да издържи попадението на стандартна 500 кг. бомба. Така палубата станала част от корпуса и участвала в поддържане на надлъжната му стабилност. Самолетоподемниците били само два, като ги разположили възможно най-далеч един от друг на разстояние от 150 метра. Те били покрити с 5 мм бронева плоча, а палубата между тях настлали с 95 мм броня. От самолетоподемниците до краищата на палубата дебелината на бронята намалявала до 78 мм. Втората хангарна палуба била бронирана с 48 мм броня, като дебелината й достигала до 90 мм. Считало се , че това е достатъчно, за да бъде защитен кораба от авиационните бомби. Броневият пояс бил с дебелина 55 мм, като в района на погребите, цистерните с авиобензина и двете румпелни отделения достигал 150 мм. Самият пояс прикривал малко повече от 50% от дължината на корпуса, като на височина достигал до втората хангарна палуба. Защитата на подводната част на кораба включвала разделянето на кораба на голямо количество водонепроницаеми отсеци и две бронирани противоторпедни прегради с дебелина 38мм, като в района на жизненоважните отсеци дебелината им се увеличавала до 76мм. Самите прегради се разполагали на 3 метра от обшивката на кораба. Бронирането на полетната палуба наложило да се намалят нейната площ. На новия кораб се отказали от ниските наклонени комини, които стояли на предишните серии самолетоносачи и ги заменили с един голям комин. За да се намали задимяването на островната надстройка коминът имал 26° наклон навън от борда. Корабът бил въоръжен с новите 100/65 мм универсални оръдия тип 98 и новите 25/96 мм триоръдейни установки. Състава на авиогрупата в Сражението при Марианските о-ви включвал 26 A6M5 а, 23 D4Y 1, 17 B6N 2 и 2 D3A 1. Самолетоносачът бил заложен 10. 0 6.41 г. на стапелите на стапелите на “Кавазаки” в Кобе. Спуснат е на вода на 07.04.1943, а встъпва в строя на 07.03.1944 г. В корабостроителната програма за 1942 г. бил заложен строежът на седем кораба по модифицирания проект “ G-15”.Измененията засегнали главно полетната палуба, чийто размер бил доведе н до 261,5х29,9 м. Два от корабите били поръчани на “Кавазаки” (№801 и №802), а пет на “Мицубиши” (№5021-5025). Икономическите възможности на страната не позволили новопоръчаните самолетоносачи да бъдат построени.

"Тайхо" при влизането му в строя през 1944г

Тактико-Технически Данни на тежък самолетоносач “Тайхо”

Служба

“Тайхо” бил зачислен в списъците на флота на 07.03.1944 и влиза в състава на 1-ва дивизия самолетоносачи. След интензивна, но кратка бойна подготовка корабът е изпратен в Линга Роудз. От там в края на май-началото на юни отплава заедно с корабите от Мобилния флот към базата в Тави-Тави. На 14.06.1944 той се отправя на север под флага на вицеадмирал Джисабуро Одзава и взема участие в Сражението при Марианските о-ви. В 09:15 на 18:06.1944 в корабът попада едно торпедо изстреляно от подводницата “Албакора”. Самолетоносачът потъва в 15:32 часа същия ден след обемен взрив на бензиновите пари, запълнили отсеците след торпедното попадение.