История на проекта

По време на Първата Световна Война се налага универсален тип лек крайцер, способен да действа както на комуникациите, така и при ескадрите. Япония не разработва собствен кораб, а за прототип използва английския проект на леките крайцери от типа "Аретюза". Освен другите си задължения новите кораби са проектирани да играят роля на лидери на флотилия есминци. Двата крайцера са кръстени на реки в провинциите Синано и Ямато. Тази традиция ще продължи и при следващите леки крайцери. Заложени са на 17.05.1917 г. и 24.07.1917 г. съответно на стапелите на Държавната корабостроителница в Йокосука и Сасебо. Спуснати са на вода на 11.03.1918 г. "Тенрю" и на 29.05.1918 г. "Тацута".

Корпусите на корабите са прикрити с пояс, който в краищата е съответно 37 и 25 мм, а над машинните отделения достига до 50 мм. В районът на машинните отделения поясът се простира от ватерлинията до горната палуба. Хоризонталната защита е представена от 25 мм плоска бронева палуба. Оръдията на главния калибър са разделени в 4 едностволни установки, прикрити с щитове. Избран е калибъра от 140 мм, тъй като снарядите за него са по-леки от тези за предпочетения в Европа 152 мм. По-ниските японски моряци са могли да поддържат приемлива скорострелност само с по-леките снаряди. На кърмата е поставена една открита 76 мм зенитка. Торпедното въоръжение е представено от 2 тритръбни 533 мм торпедни апарати. Те са използвани за пръв път в японския флот при крайцерите от тип "Тенрю". Енергитичната установка е тривална Браун-Къртис турбина.

Крайцерите тип "Тенрю" в средата на ‘30-те години

Тактико-технически данни на леките крайцери тип "Тенрю"

Водоизместване:
стандартно - 3281 т.
пълно - 4011 т.
Размери:
дължина - 142,9 м / максимална/
широчина - 12,34 м
газене - 3,96 м / средно /
Енергетична установка:
10 Кампон котли на смесено захранване
3-вална турбина Къртис; 51 000 к. с.
Скорост: 33 възела
Далечина на плаване: 6000 мили със скорост 10 възела
Количество на горивото: 920 т нефт, 150 т въглища
Екипаж: 332 човека
Брониране:
броневи пояс - 50 мм
палуба - 37 мм
Въоръжение:
главно - 4х1 140 мм
спомагателно - 1x1 76 мм
торпеда -2х3 533 мм
Самолети: -

Модернизации

"Тенрю" е модернизиран между март 1927 г. и март 1930, когато му е поставена тринога мачта. "Тацута" е модернизиран по същия начин през 1931 г. През 1939 г. са добавени 4 двустволни 13 мм картечници. Като цяло външният вид на крайцерите не се променя особено по време на войната. Свалени са единствено една двойка баркаси, аз да се поставят зенитните автомати около предния комин.

"Тацута" през 1944 г.

Служба

Корабите са зачислени в списъците на флота на 13.03 и 20.11.1919 г. В началото на Втората Световна те са в състава на 18-та ескадра от състава на 4-ти флот базиран на о-вите Трук. Те вземат участие в атаките на атола Уейк. "Тацута" е повреден от картечния огън на базираните на острова "уаикдкет"-и и остава да се ремонтира, а "Тенрю" участвува във втората, вече успешна атака. Крайцерите остават в състава на 4-ти флот и през януари 1942 г. прикриват десантите в Кавиенг и Нова Гвинея. През май са в състава на Прикриващото съединение на операция "МО" по завземането на Порт Морсби и о.Тулаги. След Мидуей, все още като 18-та ескадра, двата крайцера са в състава на 8-ми флот, те участвуват в десанта при Буна на Нова Гвинея през юли. "Тацута" все още е ангажиран с поддръжката на десанта там, когато американците атакуват Гуадалканал. Поради това само "Тенрю" взема участие в битката при о.Саво на 09.08.1942 г. Корабите оперират в района на Соломоновите о-ви и вземат участие в несполучливия десант в залива Милн през септември, където "Тенрю" потапя американски транспорт по време на евакуацията на десанта. На 02.10.42 г. "Тенрю" е повреден от американската палубна авиация в Рабаул, докато участвува в поддръжката на японските войски на о. Гуадалканал. На 18.12.42 г. "Тенрю" е торпилиран от американската подводница "Албакор" и потъва източно от Маданг. "Тацута" е потопен на 13.03.1944 г. югозападно от Йокосука от американската подводница "Сендланс".