История на създаването

Имената на корабите отразяват и обстановката в света, когато са строени. Заложени са като леки крайцери, поради което на "Тоне" е дадено името на река, но са достроявани като тежки. Затова на втория кораб е дадено името на планина, както на всички японски тежки крайцери.

Двата крайцера са част от втората корабостроителна програма, започната през 1932 г. Първоначално те са обявени като леки крайцери от типа "Могами" с водоизместване 8450 т. Първоначалните резултати от изпитанията на "Могами" и допълнителните данни от използуването им показват, че не всичко е наред с проекта. В резултат на това корабите са препроектирани и се получават коренно различни от първоначалния вариант. Първоначално се е планирало артилерията на главния калибър да бъде разположена като на "Могами". След загубата на "Томодзуру" въпросът за стабилността на японските кораби излиза на дневен ред и това довежда до промените в плана на "Тоне". На предишните серии крайцери е забелязано, че артилерията дава голямо разсейване, поради което на новата серия крайцери тя е концентрирана на бака. "Голямото разсейване" на снарядите, обаче води до това, че през цялата война японските корабни артилериси във всички сражения, във всички фази на деня и при всякаква осветеност успяват да постигнат по-голям процент попадения. И то без да разполагат с артилерийски радари. Това позволява да се освободи повече място за самолети на кърмата. Новите крайцери са замислени и като охрана и дозор на 1-ви авианосен флот, който трябва да стане острието на Япония в бъдещия конфликт в Тихия океан.

Недостатъчната стабилност на корабите и здравина на корпусите не е проблем само на Обединения флот. Наложените ограничения в тонажа принуждават инженерите от повечето флотове да балансират на ръба на разумния компромис. Под една или друга форма всички флотове през Втората световна война ще страдат от бурите в морето, и особено от тайфуните в Пасифика. Японските инженери се опитват да решат този проблем и ако на "Тоне" все още има конструкции, където е използувана електросварка, то "Тикума" е изцяло нитована. Промените в проекта повишават водоизместването на крайцерите до 12 500 т. Намаляването на броя на оръдията от главния калибър позволява да се увеличи броя на зенитната артилерия и броя на самолетите. "Тоне" и "Тикума" са заложени на стапелите на Мицубиши в Нагасаки съответно на 01.12.34. и 01.10.35г. корпусите са спуснати на вода на 21.11.37г. и 19.03.38г. Оттеглянето на Япония от договорите подписани на морските конференции във Вашингтон и Лондон позволява да се промени калибъра на главната артилерия от 155 мм на 203 мм. Скоростта, с която се извършва превъоръжаването показва, че японските адмирали не се отказват от идеята да строят само тежки крайцери. Поставените на "Могами" и обявените на "Тоне" 155 мм оръдия са само политически целесъобразен ход и е ясно, че никой в ГМЩ не се съмнява, че корабите ще бъдат превъоръжени. Изящният вълнообразен корпус на предишните серии, който е използуван и при "Тоне", позволява да се намали височината на надстройките.

Различна е и схемата на брониране. Броневият пояс покрива цялата дължина на корпуса, като все пак е проектиран с наклон отгоре на долу.Дебелината на пояса е 100 мм над машинните отделения и 125 мм над погребите. Профилът на броневия пояс, за разлика от този на "Могами" не намалява постепенно, а 2,7 м под водолинията продължава със значително намалена дебелина. Така поясът преминава постепенно в противоторпедна преграда, а от там и във вътрешната част на дъното. Бордът на кораба и броневия пояс са без наклон отгоре надолу и постепенно преминават в противоторпедните були. Палубата е защитена от 30 мм броня, която е наклонена в краищата и нараства до 60 мм и е интегрирана с горната част на броневия пояс. Горната палуба е бронирана с 19 мм броня.
Енергитичната установка е идентична по състав и разположение с тази на последните два кораба от серията "Могами". Показаната на приемните изпитания е с 2 възела по-ниска от тази на "Могами", поради по-малкото удължение на корпуса. Но далечината на плаване е увеличена.

Въоръжението на корабите е като на последните тежки крайцери от типа "Такао". Избрани са 203 мм оръдия, разположени в кули тип Е с 55° възвишение. Те са показали превъзходни балистични параметри и са премахнати конструктивните проблеми, които предизвиква големия ъгъл на възвишение. Универсалната артилерия е представена от превъзходните сдвоени 127 мм оръдия в четири кули. Леката зенитна артилерия е усилена до 4 двустволни 25 мм оръдия. При тези крайцери е отчетен опита от предишните серии и се отказват от малокалибрените зенитни автомати. Торпедното въоръжение е традиционно силно - четири 610 мм тритръбни торпедни апарати са поставени в задната част на надстройката.
Авиационното оборудване на корабите е усилено в резултат на задачите, които се планира да изпълняват. Цялата кърма е освободена за "авиогрупата" на кораба. Концентрирането на артилерията в предната част на кораба позволява на инженерите да се откажат от хангара, тъй като опасността за самолетите да бъдат повредени от барутните газове е премахната. Поставени са два тежки барутни катапулта зад грот мачтата. Поставена е просторна система от релси и парни стрели на кърмата, което позволява да се обслужват по-бързо самолетите. Броят на самолетите е предвиден да 4 разузнавателни триместни хидросамолета E7K2 и 4 двуместни морски разузнавача E8N1. На практика крайцерите никога не са носили 8 самолета. Обикновено корабите са оперирали със 6 самолета, от които 4 са били E8Nl. Често самолетите, които са използувани са били 5, а по-късно броят им е намален до 4. По време на войната е променен и типа на използуваните самолети - предишните типове са заменени от E13A1 и F1M2.

Крайцери тип "Тоне" при спускането им на вода

Тактико - технически данни на крайцерите от тип "Тоне"

Водоизместване:
стандартно - 8500 т. / проектно /, 11 215 т. / реално /
пълно - 12 500 т.
Размери:
дължина - 201,5 м / максимална/
широчина - 18,5 м
газене - 6,47 м / средно /
Енергетична установка:
8 котли на нефт тип Kampon
4 турбини; 4 вала; 152 000 к. с.
Скорост: 35 възела
Далечина на плаване: 9000 мили със скорост 18 възела
Количество на горивото: 2163 т нефт
Екипаж: 850 човека
Брониране:
броневи пояс - 100 мм (125 мм над погребите ) до 30 мм
палуба - 30 - 60 мм
кули - 25 мм
Въоръжение:
главно - 4х2 203 мм / 50
спомагателно - 4х2 127 мм
ПВО автомати - 4х2 25 мм
торпеда -4х3 610 мм
Самолети: 8 ( по проект ), реално 5-6

Модернизации

През 1943г. зенитната артилерия е увеличена до 20 оръдия. През юни ‘44г., когато става невъзможно да използуват разузнавателните самолети, на крайцерите са добавени 25 мм оръдия, някои от които на кърмата. Броят им достига до 54 бр. ( 8х3; 6х2; 18х1 ). По-късно са добавени още две двустволни 25 мм оръдия и радар. Като цяло този тип крайцери не минават обширни модернизационни програми и външния им вид не се променя съществено.

"Тоне" след модернизациите през ‘44г.

Служба

Двата кораба образуват 8-ма ескадра след встъпването им в строя. Те воюват почти винаги рамо до рамо със самолетоносачите от 1-ви авианосен флот. Ескадрата е уникална и с това, че е единствената с два кораба в състава си. През декември ’41г. ескадрата е част от прикриващото съединение при атаката над Пърл Харбър, а следващия месец е част от 1-ви авианосен флот на Нагумо при атаката му на о. Уейк. Впоследствие корабите участвуват в битката за Холандските Източни Индии, при десанта на о. Ява. През февруари ‘42г. участвуват заедно със самолетоносачите при рейда на Дарвин, а през март заедно с "Хией" и "Киришима" потапят американския есминец "Едсол". Същия месец те осигуряват авианосните сили на Обединения флот при рейда в Индийския океан. Отново са със самолетоносачите в битката при Мидуей, а след нея са хвърлени в битката за Гуадалканал. На 02.08.42г. "Тоне" е повреден от самолети на "Саратога", през октомври "Тикума" получава 5 попадения и близки разрива от пикиращите бомбардировачи на "Хорнет". След ремонта, през ‘43г. корабите се завръщат на Соломоновите о-ви. На 05.11.43г. и двата кораба са повредени от самолетите на "Саратога", докато минират залива Симпсън пред Рабаул. В началото на 1944г. двата кораба са преведени в състава на 7-ма ескадра и вземат участие в рейда в Индийския океан срещу корабите по линията Аден-Австралия. След операцията в Индийския океан те се завръщат в Пасифика, за да вземат участие в битката във Филипинско море. А по-късно са включени в състава на Централното съединение на адм. Курита. "Тикума" е потопен с торпеда на 25.10 до о.Самар. "Тоне" е повреден от американската палубна авиация през март ‘45г. Крайцерът успява да се завърне в Япония и е потопен близо до Куре на 24.07.45г.