История на проекта

През 1908 г. граф Монтекуколи съобщил за работата по проекта на линкор от ново поколение. Следващата година когато проекта вече бил завършен станало известно за новите триоръдейни кули с които италианците смятали да въоръжат своите дредноути. Това наложило проекта да се преработи. Било решено да се използват четири триоръдейни кули разположени в диаметралната равнина на кораба. Поради отказа на Парламента във Виена да отпусне средства за строежа на линейни кораби първите два дредноута били заложени след като граф Монтекуколи лично взел заем, за да плати за работата по строежа. Трите първи дредноута били построени на стапелите на Stabilmento Tecnico Triestino в Триест, а четвъртия кораб било решено да бъде изцяло унгарски и затова бил строен на стапелите на принадлежащия на унгарци завод “Данубиус” във Фиуме. Турбините AEG-Къртис за четвъртия кораб били сглобени в Будапеща, докато първите три имали турбини “Парсън” произведени в Триест. Оръдията за корабите били изработени на заводите “Шкода”, а бронята за “Сент Ищван” била отлята на унгарски заводи и се отличавала с по-лошо качество от австрийската. Схемата на брониране била оптимална за времето си, но подводната защита била същата като използваната за броненосците от последните серии. Тя се състояла от противоторпедна преграда-50 мм в областта на машинните отделения и по-тънка в останалата част на корпуса. Преградата преминавала конструктивно в двойното дъно на кораба.

Тактико-технически данни на линкори тип "Вирибус Унитис"

Водоизместване:
стандартно – 20 013т.
пълно – 21 595 т.
Размери:
дължина - 152 м / максимална/
широчина - 27,3 м
газене - 8,8 м / средно /
Енергетична установка:
12 котли; 27 000 к.с.
Скорост : 20,3 възела
Далечина на плаване: 4200 мили със скорост 10 възела
Количество на горивото: 750 т въглища
Екипаж: 1087 човека
Брониране:
броневи пояс - 280 мм
палуба - 36 мм
артилерийски кули - 200 мм
бойна рубка - 280 мм
Въоръжение:
главно – 4х3х305/45 мм
спомагателно - 12х150/50 мм
малокалибрена артилерия - 18х70/45 мм
ПТА - 4х533 мм

"Вирибус Унитис" при спускането му на вода

Служба

При влизането си в строя корабите били зачислени в състава на първа ескадра базирана в Пола. “Сент Ищван” влиза в строя когато войната вече е започнала. Корабите влизат в състава на смесената флотска група, която обстрелва Анкона. След това остават на котва в Пола. На 10.6.1918 “Сент Ищван” е потопен от италианския торпеден катер MAS15 по време на атака на австрийския флот срещу патрулите на Отрантския бараж. На 01.11.1918 г. италиански бойни плувци потопили “Вирибус Унитис” в Пола, след като флота вече бил предаден на Законодателното събрание на южните славяни. След войната “Тегетхоф” бил предаден на Италия и нарязан за метал. “Принц Ойген” бил предаден на Франция и използван като мишена и бил потопен на 28.06.1922 г. по време на маневри на Френския флот.

Модернизация

В хода на войната 6х70 мм оръдия били заменени със същия брой 70 мм зенитни оръдия.