Рейдът на бронепалубния крайцер "Дрезден "
В края на юли 1914 г. бронепалубният крайцер “Дрезден”, под флага на фрегатен капитан Людеке, се намирал на о. Сент Томас. На 31.07.1914 г. той излезнал в морето отправяйки се към Германия. Крайцерът бил изминал едва няколко мили, когато на крайцера била получена радиограма, която предписвала “Дрезден” да остане в Атлантика поради влошаването на политическата обстановка. “Дрезден” се отправил към бреговете на Южна Америка и на 06.08.1914 г. близо до бразилското пристанище Пара заловил своя първи приз – британския параход “Драмклиф”, който плавал за Буенос-Айрес. При проверката се установило, че на борда на кораба се намират жената и бебето на британския капитан, Людеке унищожил радиостанцията на кораба и го освободил. След около час “Дрезден” забелязал британския параход “Линтон Гранж”, който плавал с баласт. По неизвестни причини и той бил освободен. В края на деня бил заловен британския параход “Хостилиус”. Капитанът на последния отказал да подписва каквито и да било документи, поради което Людеке освободил и “Хостилиус”.
“Дрезден” бил изразходвал почти всичките си въглища и на 08.08.1914 в малкото пристанище Жерикоара се срещнал с транспорта “Кориентес”. След това корабът се отправил в района на о-вите Рохас и Фернандо-ди-Нороня, където била назначена срещата с транспорта “Баден”. Едновременно с това “Кориентес” трябвало да предаде заповедта на Людеке на транспортите “Прусия” и “Персия” за среща с рейдера в същия район. До 21.08.1914 г. “Дрезден” завършил бункеровката и излезнал в морето съпроводен с транспортите “Баден” и “Прусия”. Същия ден “Дрезден” срещнал британския параход “Хиада”, който станал първата му жертва. Параходът бил потопен, а екипажът бил прехвърлен на “Прусия”. Същият ден Людеке проверил парахода “Сиамез Принс”, но по непонятна причина го освободил. Вечерта Людеке изпратил “Прусия” към Рио-де-Жанейро и се отправил към о. Тринидад. На 22.08.1914 г. в района на острова “Дрезден” се срещнал с изпратения от Буенос Айрес транспорт с въглища “Санта Изабел” и напусналите Германска Югозападна Африка канонерка “Ебер” и транспорт “Щайнмарк”. “Дрезден” попълнил бункерите си и се отправил на юг заедно с двата транспорта. На 26 август бил потопен британския параход “Холмвуд”. Същият ден “Дрезден” срещнал британския параход “Катерин Парк” с товар принадлежащ на САЩ. За да не се налага Германия да заплаща товара Людеке прехвърлил екипажа на “Холмвуд” и освободил парахода. На 31.08.1914 г. “Дрезден” натоварил последното количество въглища от “Санта Изабел” и Людеке изпратил кораба към Пунта Аренас, за да предаде информация до Берлин, Буенос Айрес и Валпарейсо. На 07.09.1914 г. радиостанцията на Пунта Аренас приела радиограма за “Дрезден”, която заповядвала на Людеке да заобиколи нос Хорн и да атакува британското корабоплаване в района чилийското крайбрежие. “Дрезден” си пробил път през щорма който бушувал около Огнена земя и на 10.09.1914 г. хвърлил котва в залива Оранж на о. Хост заедно с транспорта “Баден”. На 16. 09.1914 г. “Дрезден” завършил приема на въглища от “Баден” и се отправил на среща с Крайцерската ескадра. На 18 сепември “Дрезден” забелязал британския лайнер “Ортега”. Лайнерът отказал да се предаде и на пълна скорост се насочил към Магелановия проток. Немският крайцер преследвал известно време лайнера, като даже дал няколко залпа с носовите си оръдия. Людеке обаче се страхувал да не налети на подводна скала и скоро се отказал от преследването. От залива Сан Куентин Людеке се отправил към о. Мас-а-Фуера. Там на 3 октомври “Дрезден” се свързал последователно с “Лайпциг”, а след това и с флагманския “Шарнхорст”. Срещата била назначена на о. Пасха и, за да икономиса въглищата Людеке заповядал на “Баден” да вземе “Дрезден” на буксир.
След като се съединил с Крайцерската ескадра “Дрезден” взел участие в битката при Коронел. На 15.11.1914 г. “Дрезден” се отправил на юг с корабите от ескадрата. На 08.12.1914 г. по време на Битката при Фолклендските острови, по заповед на фон Шпее, “Дрезден” напуснал строя на Крайцерската ескадра и се отправил на юг в опит да се спаси. Нежеланието на командира на “Глазгоу” да изкуши късмета си отново един на един с немския крайцер помогнал на “Дрезден” около 17:00 да загуби от погледа си британските кораби. Поради опасността да срещне британски кораби на входа на Магелановия проток Людеке отново заобиколил нос Хорн и на 09.12.1914 г. “Дрезден” хвърлил котва в залива Шол. На 11 декември се появил чилийския миноносец “Алмиранте Кондел” и заявил, че “Дрезден” може да остане в неутрални води не повече от едно денонощие. Поради това “Дрезден” се отправил на север към Пунта Аренас, където пристигнал на следващия ден. До 13 декември на крайцера товарили въглища, след което той излезнал в морето, като отхвърлил предложението на немския консул за интерниране в Чили. Вместо това “Дрезден” се отправил към малкото заливче Хюит, където останал до 26 декември. След това Людеке се преместил в още по-затънтеното заливче Вейхнахт. На 19.01.1915 г. към него се присъединил транспорта “Сиера Кордоба”. Останалите транспорти, които излезли в морето с въглища и припаси за “Дрезден” не успели да се срещнат с рейдера по различни причини. На 21 януари от Адмиралщаб заповядали на “Дрезден” да направи опит да се върне в Германия. Людеке се отказал, поради проблемите с горивото и постоянните повреди с турбините на крайцера. Той предал, че ще се опита да си пробие път към западното крайбрежие на Чили, където да води крайцерска война. На 14.02.1915 г. “Дрезден” натоварил въглища от “Сиера Кордоба” и на 19.02.1915 г. се оказал на 200 мили южно от о. Хуан Фернандес. Следващите три седмици “Дрезден” останал в района, като единствения заловен приз бил натоварения с ечемик барк “Конвей Касъл”. Същият ден Людеке взел последните въглища от “Сиера Кордоба” и го изпратил във Валпарейсо, от където транспорта излезнал в морето на 3 март. Британските агенти успели да разшифроват радиограмата за среща на рейдера с транспорта и на 08.03.1915 г. британския броненосен крайцер “Кент” забелязал “Дрезден”, но рейдерът се измъкнал. Следващата немска радиограма указвала, че “Дрезден” очаква транспорта на главния остров на архипелага Мас-а-Фуера. На 12.03.1915 г. Людеке заявил на чилийския губернатор, че предава кораба, за да бъде интерниран. Преди да дойде кораб от Чилийския военен флот на 14.03.1915 г. пред залива Кумберланд се появили “Кент”, “Глазгоу” и спомагателния крайцер “Орама”. Въпреки безизходното си тактическо положение неподвижният “Дрезден” открил ответен огън, но само след 3 минути вдигнал бял флаг без да свали немския. Последвали безплодни преговори между лейтенант Канарис и капитан Люс, които били необходими на Людеке да заложи подривни заряди в носовия погреб. В 10:45 сработило взривното устройство и “Дрезден” потънал с развяващи се бял и немски флагове. За времето като рейдер “Дрезден” унищожил 3 британски кораба.
