Рейдът на авизото “Гейер”
Авизото “Гейер” бил последният кораб от типа “Бузард”. Макар и построен за служба в колониите крайцерът до 1913 г. бил използван основно за защита на немските интереси в няколко локални конфликта. През 1913 г. корабът бил изпратен в Дар-ес-Салам за служба в Германската Източна Африка. Нарасналото политическо напрежение в Европа принудило немския Адмиралщаб да изпрати “Гейер” към Циндао за усилване на Далекоизточната Крайцерска ескадра. Под флага на корветен-капитан Карл Грасхоф крайцерът напуснал Дар-ес-Салам и се отправил към Китай. Известието за началото на войната срещу Франция и Русия заварило кораба на 29.07.1914 г. в Сингапур, където той товарел въглища от парахода “Таненфелс”. Това дало основание на командващия британската Китайска станция адмирал Джерам да смята, че в Сингапур се намира броненосния крайцер “Гнейзенау”. На 31.07.1914 г. “Гейер” се отправил към остров Яп, за да се съедини с Крайцерската ескадра. На този остров адмирал граф Шпее бил изпратил част от транспортите си. Поради това, че британското Адмиралтейство заповядало на Джерам да придвижи корабите си към Хонг Конг пътят през Южно-Китайско море бил блокиран от английските крайцери. Грастоф решил да заобиколи остров Калимантан от юг и така да избегне срещата с вражеските дозори. На 02.08.1914 г. “Гейер” хвърлил котва в Батавия. След два дни корабът се отправил отново на път. На 06.08.1914 г. до остров Ямпея, южно от остров Селаяр, “Гейер” натоварил 1 300 тона въглища от парахода “Емсхорн” и 1 700 тона от транспорта “Бохум”, приписани към Етап Батавия. По това време няколко десетки немски парахода се били укрили в неутралните холандски пристанища и били на разположение на немските рейдери.
На 21.08.1914 г. “Гейер” и “Бохум” отплавали на север към остров Яп и в Море Керам случайно се срещнали с бронепалубния крайцер “Емден” и транспорта “Маркомания” около остров Халмахера. Следващият ден “Гейер” освободил празния “Бохум” и същия ден около остров Ангаур, най-южния от островите Палау, се срещнал с транспорта “Циндао”, който носел 2 300 тона въглища. Вероятно от “Емден” капитан Грастоф научил за плановете на адмирал фон Шпее да пресече Тихия океан. Ето защо корабите се отправили заедно към остров Маджуро от Маршаловите острови. Щурманът на крайцера проложил курса покрай островите Нови Хановер от Архипелаг Бисмарк и Косрае от групата на източните Каролински острови и към остров Маджуро. Там капитан Грастоф се надявал да се съедини с Крайцерската ескадра. На 27.08.1914 г. “Гейер” хвърлил котва в Кавиенг на остров Нова Ирландия и попълнил запасите ви от въглища.
На 04.09.1914 г. близо до остров Косрае от Източните Каролински острови заловил британския параход “Саутпорт”. Корабът не знаел за началото на войната и лесно бил завладян. Екипажът на “Гейер” повредил парните машини на кораба и го оставил в залива с намерението да се върне по-късно. След това крайцерът отплавал на четиридневен рейд. През това време капитанът на английския кораб убедил екипажа да се опита да се измъкнат. Под ръководството на главния механик моряците успели да поправят един от цилиндрите на корабната машина и въпреки, че кораба загубил способността да плава на заден ход на 18.09.1914 г. английският параход отплавал и на 30.09.1914 г. “Саутпорт” се добрал до Брисбейн.
На 22.09.1914 г. крайцерът и транспорта пристигнали на остров Маджуро, където се срещнали с парахода “Локсън”. “Циндао” бил освободен, тъй като трюмовете му били празни и “Локсън” станал снабдителен кораб на “Гейер”. Тъй като Крайцерската ескадра вече била отплавала към бреговете на Чили Грастоф решил да интернира крайцера в някое неутрално пристанище. За целта той избрал пристанищата по Западното крайбрежие на САЩ. Заради лошото качество на японските въглища, повредената по време на прехода машина и силното вълнение командира на “Гейер” се отказал от плаване към Сан Франциско. Двата кораба се отправили от остров Маджуро към Хавайските острови.
На 15.10.1914 г. “Гейер” и “Локсън” пристигнали в Хонолулу. Известието за тяхното присъствие на Хаваите разтревожило британското командване и на 21.10.1914 г. пристигнал броненосец “Хидзен”. Към него на 31.10.1914 г. се присъединил и броненосния крайцер “Асама”. Двата японски кораба блокирали отплаването на немския крайцер. На 08.11.1914 г. корветен-капитан Карл Грастоф предал “Гейер” за интерниране на американските власти. До 1917 г. крайцерът останал в Хонолулу. На 04.02.1917 г. “Гейер” бил щурмуван и завзет от отряд морска пехота от крайцера “Сент Луис”.
Нито един приз “Гейер” не унищожил.
