Рейдът на бронепалубния крайцер "Карлсруе"
На 25.07.1914 г. в пристанището на Порт-о-Пренс се състояла срещата между немските крайцери “Дрезден”, под флага на фрегатен-капитан Ерих Кьолер и “Карлсруе”, под флага на фрегатен-капитан Фриц Людеке. Корабите сменили своите капитани, а новият крайцер трябвало да поеме ролята на “Дрезден” като стационер в западните Индии. На следващия ден “Карлсруе” се насочил към Хавана, от където корабът щял да отплава за Мексико, за да демонстрира немския флаг. В последствие Кьолер щял да присъства с кораба на откриването на Панамския канал, а есента да посети Сан Франциско за откриването на Всемирното изложение там. Но в Хавана Кьолер получил телеграма, която го известявала за влошаване на политическата ситуация в Европа. На 30.07.1914 г. “Карлсруе” напуснал Хавана и около 10:00 същия ден капитанът получил съобщение от Берлин, за вероятно начало на война с Франция, Русия и Великобритания. Освен командир на крайцера фрегатен-капитан Ерих Кьолер бил и командващ на Южноамериканската станция на Немския Императорски флот. В негово подчинение се намирали немските стационери в Германска Западна Африка и Камерун, както и всички спомагателни крайцери действащи в Южния Атланик.
На 01.08.1914 г. немският военноморски аташе във Вашингтон фрегатен-капитан Бойд-Еда съобщил на Кьолер, че в Ню Йорк се намира лайнера “Кронпринц Вилхелм”, който трябва да бъде превърнат в спомагателен крайцер. На следващия ден “Карлсруе” получил съобщение, че Германия е обявила война на Франция и Русия и Кьолер насочил крайцера към Бахамите, където трябвало да се срещне с “Кронпринц Вилхелм”. На 4 август в морето излезли два немски транспорта с въглища за “Карлсруе”, докато последният се бил притаил сред множеството острови на Бахамите. Същия ден било получено и съобщение, че Германия и Великобритания се намират в състояние на война и “карлсруе” трябва да атакува британската търговия в района. На 05.08.1914 г. е спрян първия параход в океана – италианския “Мондибело”. Неутралния параход бил освободен и на следващия ден крайцерът и лайнера се срещнали край Плана Кийз. На “Кронпринц Вилхелм” били предадени 2 88 мм оръдия, 290 снаряда за тях, няколко 8 мм картечници Максим, 16 пушки “Маузер” щикове и патрони за тях. Като командир на спомагателния крайцер преминал и щурмана на “Карлсруе” – корветен-капитан Паул Тирфелдер. Лайнерът предал на крайцера двама лейтенанати от резерва и 50 тона въглища. Повече не успели да вземат защото в 10:15 на юг наблюдателите забелязали дим. Немците отсякли швартовите въжета и с максимална скорост “Карлсруе” се насочил на север, а “Кронпринц Вилхелм” на североизток. Димът се оказало, че принадлежи на британския броненосен крайцер “Съфолк” под флага на адмирал Кристофър Кредок. Последният веднага се впуснал да преследва “Карлсруе”, едновременно с това оповестявайки плаващия на север “Бристол” за скоростта и курса на немския крайцер. Кьолер увеличил скоростта до 22 възела и се скрил в мрака. Но около 19:50 вдясно на носа наблюдателите забелязали огряния от лунната светлина “Бристол”. На разстояние от 6 300 метра “Бристол” завил на ляво, за да използва цялата си артилерия на десния си борд, а “Карлсруе” също завил на дясно със същите намерения. Двата кораба открили огън практически едновременно, но в 20:30 прекратили престрелката. Немският крайцер с лекота се откъснал от преследването, но въглищата намалявали в бункерите му с опасна бързина. В 23:00 Кьолер заповядал скорост от 18 възела. На сутринта “Карлсруе” плавал с 14, а скоро след това с 12 възела.
На 09.08.1914 г. “Карлсруе” едва допълзял с 10 възела до пристанището на Сан-Хуан де Пуерто Рико с практически празни бункери. Американскиете власти разрешили да се натоварят въглища достатъчни на крайцера да се добере до Сент Томас. На датския остров крайцерът успял да натовари 550 тона въглища с помощта на транспорта “Оденвалд” и вечерта излязал в морето. По радиото били дадени нареждания на транспорта “Патагония” да натовари въглища в Сент Томас и да се срещне в морето с рейдера. Самият “Карлсруе” се отправил към остров Кюрасао, където пристигнал на 12 август. Холандците обаче смятали да спазват стриктно неутралитета си и на “Карлсруе” се наложило под оръдията на броненосците за брегова отбрана “Кортенаер” и “Якоб ван Хеемскерк” да натовари 1 200 тона въглища от складовете на австро-унгарска фирма. Следобяда пристигнал парахода “Щадт Шлезвиг”, който превозвал въглища за немската компания “Хамбург-Америка”. Последният бил изпратен към бразилския остров Сан Жоао, а крайцерът напуснал пристанището на Кюрасао насочвайки се към пролива между Гренада и Тринидат-и-Тобаго. Кьолер разчитал да срещне британски кораби покрай бреговете на Венецуела, но морето било пусто. Сутринта на 18 август наблюдателите на “Карлсруе” видели “Патагония”, която бързала за среща с рейдера. Следобеда същия ден на хоризонта бил забелязан дим и скоро след това “Карлсруе” спрял първия си приз. Британския параход “Боуес Касъл” плавал с товар от чилийска селитра и сребърна руда. Въпреки, че по-голямата част от товара принадлежал на американски собственици Кьолер решил да потопи кораба.
На 21.08.1914 г. Кьолер натоварил въглища от “Патагония” близо до остров Марака в устието на Амазонка. Там предишния ден бил пристигнал и “Щадт Шлезвиг”, който предал въглищата си на другите два кораба и се отправил към Сан-Луис де Мараняно с екипажа на “Боуес Касъл”.
“Карлсруе” провел няколко дни покрай североизточните брегове на Бразилия, но не срещнал кораби. На 30.08.1914 г. били натоварени последните въглища от “Патагония” и Кьолер повикал транспортите “Асунсион” и “Крефелд”. Те пристигнали на следващия ден.
На 31.08.1914 г. следобеда бил спрян британския параход “Стратроя”. Вълнението било достатъчно силно, за да се прехвърли абордажната партия, поради което капитана на британския параход бил заплашен със страшни наказания, ако не се подчини. Крайцерът и неговия приз се отправили към остров Рохас. Там бил проведен оглед и било решено да използват кораба докато свършат въглищата, които носи. Британския кораб получил името “Kohlendampfer I” и заедно с “Патагония” се насочил към рифа Лавендейра. “Карлсруе” се насочил на североизток с транспорта “Крефелд”. На 3 септември бил спрян парахода “Мейпъл Бланч”, който носел различни товари. Корабът бил потопен, след като от него било свалено всичко полезно. На 7 и 8 септември “Карлсруе” товарил въглища от “Стратроя” до рифа Лавендейра, а на следващия ден излезнал в морето, за да се срещне с “Крефелд”. Срещата станала на 11 септември на около 250 мили от острова Фернандо ди Нороня. Същия ден към тях се присъединил и транспорта “Рио Негро”. Вечерта била прихваната радиограма от минаващия наблизо британски параход “Хайленд Корик”, но немците не успели да го открият в тъмнината.
По това време британските кораби на няколко пъти се приближавали близо до рейдера и транспортите, но късмета бил на страната на немците. Сутринта на 15.09.1914 г. бил спрян парахода “Хайленд Хоуп”. Екипажът бил предаден на “Крефелд”, но докато подготвяли да потопят кораба се появил испанския параход “Реина Виктория-Евгения”. На въпроса:”Кои сте вие?” Кьолер отговорил “Британски конвой”. Испанския кораб скоро след това съобщил за срещата на британския броненосец “Канопус”, но последният не изоставил съпровождания танкер и немците необезпокоявани завършили унищожаването на британския кораб. На следващия ден “Карлсруе” срещнал норвежкия барк “Серфаререн”, който бил освободен. На 17 септември бил спрян британския параход “Индрани”. Корабът превозвал 6 700 тона американски въглища, поради което Кьолер решил да го използва като снабдителен кораб. Под името “Kohlendampfer II” той се присъединил към малката немска ескадра. “Крефелд” и “Рио Негро” били изпратени да доставят въглища на спомагатлния крайцер “Кронпринц Вилхелм”, а “Карлсруе” се завърнал на рифа Лавендейра, където прил 870 тона въглища от “Стратроя” и отново излязъл в морето на 19.09.1914 г. Само четири дни по-късно, на 21 септември рейдерът имал доста работа. Сутринта бил спрян холандския параход “Мария”, който превозвал пшеница за Англия, а от разпита на моряците станало ясно, че предната нощ парахода се разминал с броненосеца “Канопус”, а в пристанището на Рио де Жанейро бил забелязан крайцера “Глазгоу”. “Мария” бил оставен под надзора на транспортите, а “Карлсруе” се впуснал да гони следващата си жертва. Скоро след обяд бил спрян британския транспорт “Корниш Сити” с товар въглища. Тъй като за момента “Карлсруе” не изпитвал нужда от тях, кораба бил потопен. Малко след това била прехваната радиограма от британския пакетбот “Амазон”, който напуснал Пернамбуко на път за Англия, а в 21:30 дори немците забелязали корабните му светлини. Кьолер известно време размислял дали да не спре кораба, но липсата на място, където да настани многото пътници го накарали да се откаже от тази идея.
Сутринта на 22 септември “Карлсруе” продължил лова в същия район и скоро бил спрян британския параход “Рио Игуас” с товар въглища. Част от тях били прехвърлени на крайцера, след което параходът бил потопен. Следващите два спрени парахода били неутрални – италианския “Аскаро” и шведския “Принцеса Ингеборг”. След проверка и двата парахода били осводбодени.
На 25.09.1914 г. “Карлсруе” се намирал в средата на Атлантическия океан, далеч от търговските маршрути. Екипажът ремонтирал някои малки пробойни в корпуса, а също така бил извършен профилактичен ремонт на двете турбини. На 28 септември рейдерът се отправил към рифа Лавендейра и на 28.09 се срещнал със “Асунсион” и “Стратоя” на 100 мили северно от остров Рохас. От “Стратоя” били взети последните 1 100 т. въглища и корабът бил потопен. След това “Карлсруе”, “Крефелд”, “Индрани” и “Рио Негро” се отправили към острова, където до 1 октомври крайцерът товарил въглища. Част от тях се намирали на палубата, като единствено разчистени се оказали оръдейните площадки. На 02.10.1914 г. Кьолер се срещнал отново с “Асунсион” от който научил, че спомагателния крайцер “Кап Трафалгар” е потопен, Крайцерската ескадра се разтворила във водите на Тихия океан, че крайцерите “Лайпциг” и “Дрезден” се намират край бреговете на Южна Америка, а англичаните са усилили наблюдението над островите Рохас, Тринидад и Бермудите. Станало известно също така, че адмирал Кредок плава на юг на броненосния крайцер “Гуд Хоуп”, за да прехване адмирал фон Шпее.
“Карлсруе” се насочил към Фернандо-ди-Нороня, като “Крефелд” и “Рио Негро” изпълнявали ролята на дозор. На 05.10.1914 г. “Крефелд” съобщил, че вижда британски кораб и скоро “Карлсруе” спрял английския параход “Фарн”. Тъй като последният носел 5 810, а според други източници 7 000 тона прекрасен кардиф, той бил включен в състава на немската ескадра като “Kohlendampfer ІІI”. Почти веднага, след като “Фарн” бил изпратен на рандеву със “Стратоя” радиостанцията на рейдера засякла много силен сигнал от радиостанцията на броненосния крайцер “Корнуол”. “Карлсруе” веднага се насочил на изток и на 6 октомври бил спрян битанския параход “Ницето ди Линарага”, който набързо бил потопен. На следващия ден бил спрян парахода “Линроуен” с общ товар и също бързо бил изпратен на дъното. В същото време “Корнуол” се намирал на 70 мили от рейдера, а водите наоколо безуспешно били претърсвани от “Бристол” и спомагателния крайцер “Орама”.
Следващата сутрин, само на 10 мили от мястото, където бил потопен “Линроуен” бил спрян британския параход “Сервантес”. Товарът му не предствлявал ценност за немците и корабът бил потопен с подривни заряди. Същата вечер около полунощ рейдерът потопил британския параход “Прут”. На 09.10.1914 г. “Карлсруе” проверил документите на испанския параход “Кадис”, а на следващия ден на норвежкия “Бергенхус”. И двата парахода били освободени.
Тъй като “Карлсруе” отново започнал да изпитва недостиг на въглища, заедно с “Крефелд” и “Рио Негро”, той се отправил към рифа Лавендейра, където трябвало да срещне “Фарн”. В 15:00 на 11.10.1914 г. наблюдателите на “Карлсруе” забелязали “Фарн”, който си разменял сигнали с британския параход “Кондор”. Въпреки, че последният знаел за действието на немски рейдер в района, това не го спасило. От кораба било прехвърлено известно количество от превозваното смазочно масло, след което “Кондор” бил потопен.
На 13 октомври “Крефелд” бил изпратен да свали екипажите на потопените кораби в някое от южноамериканските пристанища. Корабът се насочил към Тенерифе и пристигнал там едва на 22 октомври.
През това време “Карлсруе” отново се върнал до рифа Лавендейра и на 15 и 16 октомври товарил въглища от “Фарн”. На 17.10.1914 г. “Карслруе” се срещнал с “Рио Негро” и “Асунсион”. На следващия ден рейдерът и “Рио Негро” се насочили към Фернандо-ди-Нороня и около обяд срещнали британския параход “Глантон”. Около 17 часа корабът бил потопен. Следобеда “Карслруе” се разминал с холандския параход “Зеландия” и един италиански кораб, но дори не спрял, за да ги провери. На 21.10.1914 г. радистите на рейдера засекли радиограма от парахода “Хайленд Скот”, но в тъмнината не могли да го открият. На 22 октомври обаче “Карлсруе” след кратко преследване спрял следващия параход, но това се оказал шведския “Атлант”, който след проверката бил освободен. Но на следващия ден сутринта бил спрян британския параход “Харсдейл” и скоро след това потопен. Вечерта бил спрян поредния “швед” – “Ани Джонсон” и също освободен след проверката.
На 25.10.1914 г. “Карлсруе” дал инструкции на “Рио Негро”, “Индрани” и “Асунсион” за следващата среща, а с “Фарн” завили на запад. Кьолер бил решил да атакува Барбадос, преди да започне да действа в Карибско море. На следващия ден рейдерът спрял след кратко преследване британския параход “Вандик”. Освен 210-те пътника, британския параход превозвал малко количество златни слитъци, 1 000 тона замразено месо и различни други товари. Кьолер решил да потопи кораба и извикал по радиото трите транспорта. На 27 октомври екипажа и пътниците и екипажите на “Харсдейл” и “Глантон” били прехвърлени на “Асунсион”, който се насочил към пристанището Пара. Същия ден бил спрян британския параход “Лондон Скептр” с товар кафе , принадлежащо на американски собственик. Поради това корабът бил освободен. На 28 октомври бил потопен “Вандик”. Следващите два дни “Карлсруе” товарил въглища от “Фарн” до остров Сан Жоао, след което се насочил към остров Марака в устието на Амазонка, за среща с “Рио Негро” и “Индрани”. На 01.11.1914 г. “Карлсруе” приел въглища от “Индрани” и заедно с него и “Рио Негро” се насочил към остов Барбадос. Вечерта корабът плавал бавно на север, а по-голямата част от екипажа се била събрала на полубака да слуша корабния оркестър. Командирът и част от офицерите скучаели на мостика. Внезапно страшен взрив унищожил крайцера до първия комин. Кърмовата част се задържала достатъчно дълго, за да може транспортите да спасят 126 човека от екипажа на рейдера. По време на своето плавана “Карлсруе” унищожил 17 приза.
