Вимпел

Рейдът на бронепалубния крайцер "Лайпциг"

Под командването на фрегатен капитан Гаун броненосният крайцер “Лайпциг” сменил в началото на юли 1914 г. като стационер в Мексико “Нюрнберг”. Преди това корабът посетил Йокохама, където капитанът научил от немския военноморски аташе, че Япония планира да завладее Циндао в случай на война в Европа. На 07.07.1914 г. “Лайпциг” напуснал Мацатлан и се разделил с “Нюрнберг”, който се насочил на север. Фрегатен капитан Гаун имал заповеди да демонстрира немския флаг в Гуаймас, където правителствените войски под командването на генерал Телец били обкръжени от войските на Панчо Виля и заплашвали да вземат за заложници европейците ако техните държави не им помогнат с оръжие и боеприпаси. “Лайпциг” трябвало да докаже на генерал Телец колко неправилна гледна точка има за положението на нещата. За тази цел Гаун имал разрешението на Берлин да обстреля града. Но още преди “Лайпциг” да пристигне в Гуаймас правителствените войски били евакуирани по море и крайцерът се завърнал в Мацатлан. На 23.07.1914 г. “Лайпциг” пристигнал в Мацатлан и заварил там американските крайцери “Олбани” и “Калифорния”, британския флюп “Елджерин” и японския крайцер “Идзумо”. На 02.08.1914 г. заедно с транспорт натоварен с въглища “Лайпциг” се отправил на север към Сан Франциско. На 05.08.1914 г. той се върнал за кратко в мексиканското пристанище, където натоварил въглища и отново се отправил на север. През това време “Елджерин” и крайцера “Рейнбоу” се отправили към Ванкувър, но “Лайпциг” не се решил да влезе в бой с британските кораби. На 11 август “Лайпциг” се появил пред Сан Франциско и до 14 същия месец патрулиерал пред Златните врати, но всички британски търговски кораби останали в пристанището. На 14.08.1914 г. Гаун се срещнал с немския консул, който смело излязъл в морето на катер, наблъскан с журналисти и научил, че американските власти са конфискували 2000 тона въглища предназначени за крайцера и изобщо смятат да спазват стриктно обявения неутралитет. Освен това на Гаун съобщили, че британския крайцер “Нюкасъл” плава от Хонконг към Сан Франциско, а и японския “Идзумо” трябва да пристигне в района на 18 август. Въпреки това “Лайпциг” в нощта на 15/16.08.1914 г. влязъл в пристанището разчитайки на следващия ден да проведе бункеровката. След трудни преговори с американските власти на Гаун било разрешено да натовари 500 тона въглища, като още 500 можел да натовари в Хонолулу. Вечерта на 16.08 “Лайпциг” напуснал Сан Франциско, но се случило нещастие. Лоцманът бил мъртво пиян и крайцерът се сблъскал с британска баркентина. Ветрохода бил тежко повреден, а на “Лайпциг” едно 105 мм оръдие излетяло от лафета.
На 23.09.1914 г. “Лайпциг” пристигнал в Бахиа Балинас и останал там, за да дочака транспорта “Матцалан”, който пристигнал след 3 дни. Но мексиканския пристанищен чиновник заявил, че въглищата могат да се натоварят единствено в Гуаймос. Освен това транспорта “Мари” бил изпратен в Мацатлан. На Гаун му дотегнало това объркване и на 08.09.1914 г. той се насочил към Гуаймос, за да натовари въглища от принадлежащите на Германия складове. След това крайцерът напуснал пристанището заедно с дошлия транспорт “Мари” и продължил своя лов. На 11.01.1914 г. “Лайпциг” завладял първия си приз. Това бил британския танкер “Елсинор” плаващ към Панама с баласт. Танкерът бил потопен с артилерийски огън, а немските кораби се отправили към Галапагоските о-ви, където пристигнали на 18 септември. Там “Лайпциг” се срещнал с поредния транспорт – “Амасис” и натоварил продоволствие и 3000 т. въглища. Екипажа на “Елсинор” бил предаден на еквадорските власти, а “Мари” трябвало да отплава към о. Санта Круз. На 22.09 “Лайпциг” заедно с “Амасис” и “Мари” се насочили към залива Гуаякил, където на 25.09 пленили парахода “Бенкфилд” с товар от захарна тръстика. Британския кораб бил потопен, а екипажът му стоварем от “Мари” в Каляо след седмица. На 28.09 “Лайпциг” крайсерствал пред бреговете на Перу, но британските параходи били променили своите маршрути. Поради това на 01.10.1914 г. , когато получил радиограмата от Берлин да действа заедно с “Дрезден”, Гаун се насочил към о. Пасха. Изборът на мястото за среща с “Дрезден” се оказал удачен, тъй като Гаун нямал информация за плановете на адмирал фон Шпее. На 12.10 “Лайпциг” се съединил с Крайцерската ескадра и до 18.10 товарил въглища. След това в състава на ескадрата “Лайпциг” взел активно участие в битката при Коронел. Два дни след сражението крайцерът задържал френския барк “Валентин” с товар от отличен кардиф. Тъй като екипажа на ветрохода категорично отказал да помага в товаренето на въглищата в бункерите на немските кораби “валентин” бил предаден на спомагателния крайцер “Принц Айтел-Фридрих”. На 02.12.1914 г. “Лайпциг” пленил около нос Хорн британския барк “Дармюйр” натоваренс въглища. Според някои следващите четири дни, когато ескадрата прехвърляла въглищата от барка се оказали фатални за съдбата й.
На 08.12.1914 г. “Лайпциг” взел участие в боят при Фолклендските острови. Срещу броненосния “Корноул” и лекия “Глазгоу” немският крайцер се сражавал смело и потънал с почти целия си екипаж. За кратката си бойна кариера “Лайпциг” пленил четири вражески кораба.