Втора Световна Война - Сражения

www.boinaslava.net

Боят при Ла Плата


В океанските простори

Последният и най-мощен от "джобните линкори" имал кратка, но ярка кариера. Той напуснал Вилхелмсхафен на 21.08.1939 г. и се насочил км южния Атлантик. Лошото време помага на капитан цур зее Ханс Лангсдорф да избегне откриването на кораба от английските патрули. Той се насочва на север покрай бреговете на Норвегия и след това на изток покрай южния бряг на Исландия. "Граф Шпее" се намирал на около 1000 мили северно от о-вите Зелени нос, когато колоните на Вермахта навлизат в Полша. Същия ден той се срещнал със своя танкер "Алтмарк" и попълнил запасите си от гориво. Тази среща "сервирала" неприятна изненада на командира на рейдера - танкерът открил броненосеца много преди сам да бъде забелязан от него.

Първият месец от рейдерството преминал в мълчание, тъй като Хитлер се надявал да избегне участието на Англия във войната, а крайцерската война била силен дразнител за "владетелката на моретата". Избързвайки напред трябва да кажа, че завземането на "Алтмарк" от англичаните в неутралните норвежки води е използувано от Хитлер като един от поводите за "Учение на Везер". Капитан Лангсдорф решил да оперира на условната линия свързваща Ла Манш с устието на Ла Плата, където можело да се разчита на богат "улов". От плат и плоскости моряците на броненосеца сковават втора кула на носа, за да променят силуета на кораба и той да заприлича на "Шарнхорст". Донякъде това върши работа пред моряците от търговските кораби.

Рейдер

Дългоочаквания сигнал за началото на войната "Граф Шпее" получил на 25.09.1939 г. За първи оперативен район бил избран района североизточно от бразилското крайбрежие около пристанището Ресифи. Два дни по-късно той освободил "Алтмарк", а на 30.09 срещнал и първата си жертва. Английският параход "Клемент" упорито отказвал да се признае за победен, той се опитал да избяга, а заедно с това радиостанцията му изпълнила ефира с призиви за помощ. Когато най-после бил спрян призовата партия открива в трюмовете му товар с малка стойност. Парахода обаче отказал да потъне след като отворили кингстоните му и взривили поставените заряди. Двете изстреляни торпеда минали в страни и на броненосеца се наложило да открие огън със спомагателния калибър. Лангсдорф се свързал с радиста на стоящия в Пернамбуко "Аста Луего" и съобщил координатите на спасителните лодки на англичанина, макар че така открил местоположението си. Капитана и старшя механик на "Клемент" били задържани. Същият ден бил спрян гръцкият параход "Папаленос" и след проверката бил освободен. С цел дезинформация Лангсдорф поставил дъска с името на другия систершип "Адмирал Шеер", макар че каква е била ползата от това е трудно да се каже. Британското адмиралтейсво реагирало бързо - в южния Атлантик били изпратени три оперативни съединения - G, H и K. В тях влизали 1 линеен и 4 тежки крайцера и самолетоносача "Арк Роял". В следващите три месеца и половина рейдерът потопил още 7 съюзнически транспорта.

Когато приели радиограмите на предпоследната "жертва" Дорик Стар", комодор Хервуд реши, че да се лута по океана е безсмислено. Той реши да направи засада в най-вероятния район където би се насочил немския кораб. Сутринта на 12 декември "Ексетер" се срещнал с леките крайцери "Аякс" и "Ахилес" в назначената точка в устието на Ла Плата. Плана на англичаните бил да атакуват немския рейдер разделени на две - 1-ви дивизион леките кораби и 2-ри "Ексетер". Ако се случело да бъде прихванат през нощта английските кораби трябвало да се сражават заедно.

"Предполагам, че пред нас е "джобния линкор"..."

Сутринта на 13.12.1939 г. "Адмирал граф Шпее" трябвало да легне на курс 335° и да започне търсенето на търговски кораби. В 05.52 наблюдателите забелязали върховете на мачти. Лангсдорф заповядал да се даде пълен ход още преди да е опознал целите. Дима от дизелите бил сравним със стълбовете дим, изхвърляни от комините на крайцерите през последната световна Война. Сега и англичаните забелязали своя противник. Отначало те решили, че това е поредния търговец и продължили да се плават със скорост 14 възела, държейки курс 60°. Времето било почти идеално - ясно небе, тихо море и практически неограничена видимост.

На немския кораб бързо опознали "Ексетер", а леките крайцери били приети за есминци. Това навело Лангсдорф на мисълта, че наблизо се намира конвой. Поради това той решил да се сближи с противника и бързо да потопи бойните кораби преди те да наберат ход, след което да се разправи с конвоя. Чак след 18 минути наблюдателите на рейдера опознали леките кораби и разбрали, че имат работа с още 2 крайцера.

В 06.18 "Шпее" дал залп с полубронебойни снаряди по "Ексетер" от дистанция повече от 90 кабелта. Тежкия крайцер отговорил в 06.21, като в началото стрелял с челните кули и едва в 06.22 въвел в действие и кърмовата. "Аякс" открил огън в 06.21, а "Ахилес" в 06.23. Леките крайцери се построили в пеленг, като отпред бил "Аякс", а "Ахилес" плавал малко по-назад и по-близо до противника. В 06.25 между тях се установила устойчива радиовръзка и те водели стрелбата си централизирано. Броненосецът стрелял по тях със 150 мм оръдия на левия борд. Дистанцията била около 90 кабелта.
Рейдерът водил огън по тежкия крайцер в началото с полубронебойни снаряди, след което преминал на фугасни. Отначало кулите от главния калибър стреляли последователно, а при накриването на целта следвал 6 оръдеен залп. Това било преценено от комодор Хервуд като стрелба на главния калибър по различни цели.Англичаните от своя страна стреляли с бронебойни снаряди с взривател с забавено действие. Те водили залпов огън от оръдията на главния калибър.
Отначало стрелбата и на двете страни била доста точна. По традиция първи се пристреляли немците. Още третия 280 мм залп накрил тежкия крайцер. Той повредил системата за готовност за стрелба на английските оръдия и до края на боя на артилерийския офицер се налагало да дава заповеди, не знаейки готови ли са аз залп неговите оръдия. Следващия залп дал попадение в носовата част на крайцера, но снаряда не се взривил. След няколко минути дошло и съдбоносното за "Ексетер" попадение. 300 кг фугасен снаряд сдетонирал във възвишената 203 мм кула. От сътресението кулата излязла от строя, а осколките посипали мостика, като убили или ранили всички офицери, без командира на кораба. Крайцерът "ослепял" и престанал да суша руля и се отклонил в дясно от курса. Управлението било пренесено в запасния команден пункт на кърмата, който представлявал открит мостик.

От своя страна огънят на английските оръдия също нанесъл поражения на "Граф Шпее". Един 203 мм снаряд пробил надстройката и излязъл без да се взриви. Но следващото попадение удивило всички - снарядът пробил 100 мм пояс, 40 мм преграда и се взривил след удара в броневата палуба. Той предизвикал пожар в склада за химическото оборудване, а моряците от аварийната партия получили изгаряния и отравяне с токсични газове. Това било последния успех на тежкия крайцер. До края на боя той повече не регистрирал нито едно пряко попадение.

Все повече, обаче нараствал ефекта от огъня на леките крайцери. Те реализирали няколко попадения в надстройката на немския кораб, но по-голяма част от снарядите не се взривили. Осколките на един от тези снаряди ранил Лангсдорф и според немските офицери той загубил вяра в победата.

В 06.24 рейдерът започнал завой на 90° в ляво и около 06.34 поел с курс на север. В началото на завоя, около 06.25 ( след попадението в "Ексетер" ), немския кораб пренесъл огъня на главния си калибър върху леките крайцери. Около 06.31 "Граф Шпее" бързо накрил "Аякс" с три залпа, което принудило англичаните да маневрират индивидуално и да се впуснат да "ловят" залповете на немеца. В 06.33 "Шпее" се сближил с корабите от 1-ви дивизион на 65 кабелта и торпедния офицер решил, че е време да се вземат мерки срещу възможния торпеден залп на англичаните. Действително "Ексетер" в 06.31 дал торпеден залп по рейдера, но той минал далеч зад кърмата му и немците не го забелязали. В 06.34 командира на броненосеца заповядал завой в ляво, тъй като на малка дистанция скорострелните 152 мм оръдия можели да станат смъртоносно опасни. По това време "Ексетер" се скрил напълно в поставената димна завеса. В 06.40 броненосецът легнал на паралелен курс с тежкия крайцер и също се прикрил с димна завеса, която обаче не му пречела да води огън. По това време в "Ексетер" попаднали 2 280 мм снаряди. Единия поразил останалата незасегната челна кула за 203 мм оръдия, а другия унищожил радиорубката и предното 102 мм оръдие с цялата прислуга. Според англичаните по същото време друг 280 мм снаряд накрил с осколките си мостика на "Ахилес", ранявайки трима офицери, между които и старшия артилерист. Още 4 офицера били убити. Как немския кораб би могъл да се пристреля веднага след маневрата по две отдалечени цели е неизвестно. По скоро регистрацията на времето на английските отряди не е било точно.

Около 06.37 Хервуд забелязал завоя на броненосеца на северозапад и заповядал да се поеме на същия курс и заповядал да се поеме същия. По това време той успял да изстреля своя хидросамолет за коригиране на артилерийския огън. Повредата в радиостанцията на "Ахилес" обаче принудила англичаните да преминат на разделно управление на огъня. При това, когато "Аякс" успял да се свърже със самолета той приемал за свои постоянните сигнали за недольотите, макар те да се отнасяли за "оглушалия" "Ахилес". В резултат около 20 минути огънят на леките крайцери загубил своята ефективност.

В това време - 06.40 "Ексетер" завил на изток и в 06.42 изстрелял своя втори торпеден залп. Както и първия и той бил "на око" и със същия ефект. В този момент крайцерът бил поразен от 280 мм снаряд. "Ексетер" завил в ляво и легнал на курс 180°. В резултат на противниковия огън тежкия крайцер се лишил от навигационни уреди. Въпреки, че огънят продължил да се управлява, в началото от прожекторната площадка, а след това и направо от покрива на оръдейната кула, ефекта от него бил нулев. В 07.30 положението на "Ексетер" станало критично и в 07.40 капитан Бел заповядал крайцерът да се оттегли.

След като "Ексетер" се скрил в димната завеса леките крайцери останали сами с немския кораб, който водел по тях огън с цялата си артилерия. Завършвайки широк завой на изток, около 06.52 "Аякс" и "Ахилес" плавали точно зад "Шпее". Те развили скорост от 31 възела и бавно започнали да настигат своя противник.Огънят постепенно станал неефективен, тъй като противниците се лишили от половината си артилерия. В 06.55 Хервуд заповядал да се завие на 30 ° в ляво и въвел в действие цялата си артилерия. Само след две минути английските залпове накрили броненосеца. Лангсдорф приложил същата тактика за "лов на залпове", поради което собственият му стрелба станала неточна. Около 07.00 от юг отново се показал "Ексетер" и огъня на 280 мм оръдия бил пренесен върху него. В това време огънят на 1-ви дивизион нанесъл множество повреди на броненосеца. Била унищожена връзката между далекомера и мостика, едно 150 мм оръдие, а също така няколко 152 мм снаряда нанесли и множество по-леки повреди. В 07.22 дистанцията между противниците била едва 54 кабелта. Хервуд заповядал нов завой в ляво, тъй като огъня на "Шпее" ставал все по точен. В 07.25 настъпила разплата за смелостта. 280 мм снаряд унищожил възвишената кърмова кула на "Аякс" и заклинил барбета на тази пред нея. В добавка отказала и една от системите за подаване на снаряди в кула В. По този начин корабът останал само с три оръдия и Хервуд заповядал нов завой на 4 румба на север. В 07.31 самолета на "Ексетер" съобщил за следи от торпеда. По немски данни в 07.17 "Шпее" изстрелял само едно торпедо. Всъщност в 07.27 "Аякс" изстрелял" 4 торпеден залп от левия си торпеден апарат. Избягвайки единственото торпедо или собствените торпеда! Леките крайцери остро завили в дясно на 90° между 07.32 и 07.34. По това време "Граф Шпее" извършил няколко зигзага и поставил две димни завеси, след което завил на изток. В резултат на тези маневри крайцерите се сближили с рейдера на 40 кабелта в 07.34. По това време на броненосеца лутаницата с целеоказването била свършила и огънят отново станал точен. Почти по това време осколките на близък разрив отнесли върховете на мачтите на "Аякс" с всички антени. Хервуд почувствувал, че става напечено. Освен това на мостика постъпило съобщение, че за трите стрелящи оръдия остава не повече от 20% от боезапаса. В 07.42 Хервуд заповядал да се постави димна завеса и да се легне на курс запад.

Лангсдорф също не желаел да продължава боя. В кораба прониквала вода и скоростта трябвало да се намали до 22 възела. Поради което той продължил да плава на изток и да се отдалечава от англичаните.

Хервуд бързо разбрал, че никой не го преследва и в 07.54 заповядал крайцерите да се развърнат за преследване на противника. Така "Шпее" плавал на изток, като че под ескорта на леките крайцери. Невнимателния опит на "Ахилес" да скъси дистанцията до 10 мили в 10.00 дало възможност на немските артилеристи да дадат 3 залпа, последния от които паднал на около 50 м от борда на крайцера.


Епилог

На Лангсдорф предстояло да вземе едно от най трудните решения. Той не искал да рискува в нощен бой с леките крайцери, тъй като на малка дистанция 152 мм оръдия биха имали предимство заради по-голямата си скорострелност. Поради това той решил да влезе в неутрално пристанище. Рио де Жанейро отпадал като вариант, тъй като било далеч и до залез не можел да се достигне. Оставали Буенос Айрес и Монтевидео. Той избрал последната възможност, тъй като подходите на аржентинската столица били стеснени и затруднявали маневрирането.

В Монтевидео Лангсдорф се опитал да получи разрешение за двуседмичен престой, но получил отказ. Той се надявал, че командването на Кригсмарине ще изпрати няколко подводници, които да прикрият броненосеца при пробива му към океана. Отпуснатия от уругвайското правителство тридневен срок бил недостатъчен. Лангсдорф се свързал с Берлин и предложил два варианта - интерниране или самопотопяване на броненосеца. Интересно, че опита за пробив в океана дори не се допускала. През това време към осакатените леки крайцери на Хервуд се присъединил тежкия крайцер "Кумберланд". Англичаните обаче предприели акция за дезинформация на немците, като поискали от уругвайското правителство разрешение за акостирането на два големи кораба, прозрачно намеквайки, че става въпрос за линейния крайцер "Ринаун" и самолетоносача "Арк Роял". Срещу тях броненосецът нямал никакъв шанс. След напрегнати обсъждания в Берлин Хитлер и Редер решили да се спрат на втория вариант и да заповядат унищожението на кораба. Лангсдорф получил заповедта часове преди да изтече отпуснатия му срок. Той напуснал Монтевидео с развяващи се флагове около 18.00 на 17 декември и се насочил на север, като че се отправял към Буенос Айрес. Корабът бил подготвен за взривяване и на около 4 мили от брега хвърлил котва. В 20.00 прогърмели първите взривове, а дима и пламъците се виждали в Монтевидео. Здравият корпус се съпротивлявал доста дълго. Пожарите и взривовете продължавали още три дни.

Моряците от броненосеца благополучно пристигнали в столицата на Аржентина. Отношението към тях било доста меко в резултат, на което повечето от офицерите благополучно се завърнали в Германия. Капитан цур зее Ханс Лангсдорф с малко преживял своя кораб. Сутринта на 20 декември той се застрелял в стаята си в един от хотелите на Буенос Айрес.

"Шпее" потънал в неутрални води и обгорелите му надстройки дълго стърчали над водата. Англичаните организирали специална експедиция за снемане на оборудване и образци въоръжение от кораба. Започналия щорм скоро след началото на операцията я прекратява и за няколко години след 1942 г. немският кораб е нарязан частично за метал.

 

"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.

Вимпел