Вимпел

Боят в пролива Суригао

От Линга Роудз до Бруней

След получаването на заповедите по плана “Шо-1” в 01:00 на 18.10.1944 г. от Сингапур на север се отправили две японски ударни съединения. В първото влизали бързоходните линкори на Обединения флот под флага на командващия Южния сектор вице-адмирал Курита. Във второто влизали старите линкори “Фусо” и “Ямаширо” под флага на вице-адмирал Нишимура. Според замислите на адм. Тойода след като корабите били заредени с гориво в залива Бруней Първото ударно съединение трябвало да пресече море Сибуян и през пролива Сан-Бернардино да атакува от север американския плацдарм и кораби при о. Лейте. Авангарда на Второто ударно съединение напускало Бруней 8 часа след Първото ударно съединение и през море Сулу и пролива Суригао трябвало да атакува американските сили южно от плацдарма. Корабите образуващи острието на ударното съединение били под флага на вице-адмирал Шима и след като заредили с гориво на Пескадорските острови и плавали на юг, за да се присъединят към линкорите. Бил избран по-късия път за корабите на Нишимура, за да може те да пристигнат в района на о. Лейте едновременно с корабите от другите ударни съединения. По този начин адм. Нишимура трябвало да отклони вниманието от ариергарда на Второто ударно съединение и играейки ролята на авангард да приеме боят с американските сили при оттеглянето си, като разчисти пролива за корабите на вице-адмирал Шима. Южната “примамка” освен линкорите от 2-ра дивизия линейни кораби включвала в състава си още превърнатия в хидроавиотранспорт крайцер “Могами”, но без авиогрупа и три кораба от 4-ти дивизион есминци (“Митишио”, “Асагумо” и “Ямагумо”) и един от 2-ра флотилия есминци (“Шигуре”). На корабите на адм. Нишимура не било обещано въздушно прикритие. Самолетите на вице-адмирал Шигеро Фукодоме и армейската авиация или били вече унищожени, или трябвало да прикриват корабите на адм. Курита. Никой не знае на какво разчитал контра-адмирал Шоджи Нишимура когато вдигнал своя флаг на “Ямаширо”. Корабите под негово командване или били загубили всяко подобие на бойна стойност още преди началото на войната или били осакатени от нея. Но адмиралът имал заповед, която трябвало да изпълни и не било време за празни приказки. Вероятно той смятал, че нощния бой в пролива му дава известни шансове…

Корабите на Нишимура хвърлили котва в залива Бруней на обяд на 20.10.1944 г. и пристъпили към подготовка за предстоящия поход и бой. В 16.00 часа на 21.10.1944 г. вице-адмирал Шима напуснал Пескадорските о-ви и се отправил на юг. Под флага си той имал корабите от 21-ва ескадра крайцери (КРТ “Нати” и “Ашигара”) и 1-ва флотилия есминци (КРЛ “Абукума” и есминците “Акебоно”, “Ушио”, “Касуми”, “Ширанухи”, “Вакаба”, “Хацушимо” и “Хацухару”). Когато дал заповедта за привеждане в изпълнение на план “Шо-1” адм. Тойода не знаел какви са точните американски сили, но самолетоносачите на адм. Одзава трябвало да поемат удара на американските самолети. Така Второто ударно съединение трябвало да очаква да се сражава само с артилерийски кораби. Това ще бъде целия 7-ми американски флот под флага на адмирал Кинкейд.

Развръщането на силите

Корабите под флага на адмирал Нишимура излезли в морето в 15:00 на 21.10.44 г. Курсът на съединението водел през пролива Балабак в море Сулу, между о-вите Негрос и Минданао в море Минданао, а от там в пролива Суригао. Надводни кораби в моретата Сулу и Минданао след началото на американския десант на о. Лейте нямало, но пред Бруней патрулирала подводницата “Гьорнард”, а в море Сулу - “Бетфиш”. Японските кораби успели да преминат незабелязано и нито една от двете подводници не съобщила за тях. По това време вниманието на повечето от американските подводници било приковано към корабите на адмирал Курита в Южно-Китайско море. В 09:05 часа сутринта на 24.10.44 г. патрулен самолет от самолетоносача “Ентърпрайз” открил линкорите от авангарда на Южното съединение. В 09:18 часа съединението на Нишимура било атакувано безразборно от 26 пикиращи бомбардировача на “Ентърпрайз” и “Франклин”, които патрулирали над море Сулу. Пилотите докладвали за множество попадения на бомби и ракети в двата линкора, които получили тежки повреди. На практика единствено на “Фусо” възникнал пожар след единствено попадение на бомба, който унищожил самолетите на кораба. Незначителни повреди получил и есминеца “Шигуре”. Въздушната атака не спряла корабите от авангарда на Южното ударно съединение и те продължили към пролива Суригао. Същата сутрин в 11:55 друг патрулен самолет от армейската авиация забелязал корабите на вице-адмирал Шима, които пресичали море Сулу държейки курс на югоизток. Тъй като командването на 3-ти флот решило, че това е откритото по-рано същата сутрин съединение на Нишимура, то Второто ударно съединение останало неатакувано. Самолетоносачите от състава на 3-ти флот в този момент вдигали поредната ударна група срещу линкорите на Курита, а ескортните самолетоносачи били заети с рутинното щурмуване на японските позиции на о. Лейте.

В 12:05 адмирал Кинкейд обявил тревога на корабите от 7-ми флот. Контра-адмирал Олдендорф получил заповед да вземе мерки по отразяване атаката на японските кораби, които приближавали през море Сулу. Под свое командване той получил линкорите от групите за огнева поддръжка на Северното и Южно десантни съединения (“Тенеси”, “Калифорния”, “Пенсилвания”, “Мисисипи”, “Мериленд” и “Уест Вирджиния”), 5 КРТ, 3 КРЛ, 29 есминеца и 39 торпедни катера. След като корабите се събрали пред северния вход на пролива Суригао адмирал Олдендорф организирал на флагманския крайцер “Луисвил” съвещание. Според американската историография основната тревога на американските командири бил недостигът от бронебойни снаряди. Било решено да се стреля когато дистанцията до вражеските кораби стане по-малка от 18 000 метра, а по целите по-леки от линкор трябвало да се стреля с фугасни снаряди. Позицията била изцяло в полза на американския адмирал. Без никакво усилие американските и двата британски кораба построявали идеален кросинг на японското съединение. Централна позиция заемали шестте линейни кораба. По 3 ескадрени миноносеца охранявали челото и тила на бойната линия. На десния фланг пред линкорите били разположени корабите от 15-та ескадра крайцери и 24-ти дивизион есминци. На левия фланг се разполагали тежките крайцери от 4-та и 12-та ескадра и есминците от 56-та флотилия разделени на 3 отряда по 3 кораба. Най-отпред патрулирали ескадрените миноносци от 54-ти дивизион. Южно от о-вите Бохол и Лейте патрулирали 39-те торпедни катера, разделени на 13 групи. Адмирал Олдендорф разчитал на тях да играят ролята на своеобразни “сили за ранно предупреждение”, тъй като 7-ми флот нямал самолети за нощни полети. Двете “Каталини”, които след залез слънце били изпратени да атакуват японските кораби не успели да ги открият. Единият самолет бил свален по грешка от зенитния огън на торпедните катери.

Боят

В 19:00 часа Нишимура получил радиограма от адмирал Тойода – “Всички съединения да атакуват с вяра в Божията помощ”. Само половин час преди това адмирал Курита съобщил, че Първото ударно съединение е подложено на тежки въздушни атаки и е излязло от графика. С приближаване на южния вход на пролива Суригао адмирал Нишимура разделил съединението си на две части. “Могами” с трите есминеца от 4-ти дивизион се отделили и плавали в дясно от фарватера и по-напред от линкорите като дозор. Линкорите и “Шигуре” плавали малко по-назад. Корабите на адмирал Шима плавали на 40 мили след авангарда. “Могами” и есминците минали незабелязани покрай първата и втората патрулни групи катери. Именно линкорите на Нишимура били забелязани в 22:36 на радара на РТ-131 и катерите от първата група тръгнали на сближение. В 22:50 бил установен визуален контакт с японските кораби, които били на 3 мили. Почти по същото време катерите били забелязани от “Шигуре”, който съобщил на адмирала за това. В 22:54 Нишимура заповядал корабите да направят завой “всички заедно” към противника, тъй като съвсем правилно преценил, че американците се готвят да изстрелят торпедата си, а две минути по-късно линкорите и есминеца включили прожекторите си и открили огън. Два от американските кораби били повредени докато се опитвали да се сближат с противника, поради което американците се оттеглили под прикритието на тъмнината. РТ-127 от втората патрулна група докладвал за контакт с противника малко след края на първата торпедна атака. Този доклад бил получен от адм. Олдендорф в 00:26 на 25.10.44 г. и бил първата конкретна информация за местоположението на противника от предната сутрин. С напредване през пролива двете групи кораби от авангарда на Второто ударно съединение периодично били атакувани от американските торпедни катери, но артилерийския огън не позволил на патрулните групи да отбележат торпедно попадение. Малко след полунощ адм. Нишимура докладвал на Курита и Шима, че корабното съединение си пробива път с бой през завесите торпедни катери и ще бъде в района на залива Лейте, съобразно графика. Достигайки траверза на южния край на о. Лейте около 01:00 часа Нишимура събрал отново корабите си заедно, като отпред плавали два есминеца, а на 4 мили след тях били линкорите и крайцера в килватерна колона, охранявани от страни с по един есминец. Скоро след съединяването на двете групи те били атакувани от нова група торпедни катери. В хода на атаката РТ-493 получил повреди от артилерийския огън и по решение на командира бил изхвърлен на брега на о. Панаон, но впоследствие високите вълни го съборили от скалите и той потънал. Последната атака на торпедните катери срещу корабите от авангарда била в 02:13.

Следващата преграда между корабите на Нишимура и транспортите били дивизионите есминци. Първи установили контакт корабите от 54-дивизион. Те били разделени на две групи-източна, покрай брега на о. Динагат (“Римей”, “Макгауан”, “Мерц” и “Мелвин”) и западна-покрай брега на о. Лейте (“Макдермот”, “Макнеър” и “Монсен”). Те трябвало да атакуват японските кораби единствено с торпеда откъм двата фланга, тъй като им отстъпвали по броня и артилерия. Корабите плавали на север до 02:06. В 02:40 радарът на Макгауан установил първи радарен контакт с корабите на авангарда на Южното ударно съединение. В 02:45 било установено, че японските кораби са на дистанция 15 мили и следват в килватерна колона. В 02:54 радарен контакт установили и корабите от западната група. В 02:56 наблюдателите на “Шигуре” забелязали корабите от източната група на разстояние 4,3 мили. “Ямаширо” потърсил с прожекторите за нощен бой противниковите кораби, но те били все още твърде далеч, за да бъдат осветени. Извършвайки редица маневри корабите от източната група в 02:58 получили заповед да поставят димна завеса и да произведат торпедните залпове индивидуално в зависимост от готовността си. За 2 минути били изстреляни 27 торпеда. След това по заповед на командира на групата корабите завили, за да се изтеглят но попаднали под огъня на спомагателната артилерия на “Ямаширо” и есминците на десния фланг на колоната, но бързо се скрили в мрака, без да получат попадение. Между 03:08 и 03:09 били забелязани няколко експлозии в колоната от японски кораби. Едно или няколко торпеда попаднали във “Фусо”. Скоростта паднала и корабът напуснал колоната. По това време корабите от западната група се приготвили да изстрелят своите торпеда, но били забелязани от японските наблюдатели. Корабите на Нишимура открили огън по “Монсен”. До 03:12 корабите от групата изстреляли 20 торпеда и завили обратно. По време на атаката адм. Нишимура заповядал два последователни завоя на 90 градуса. Няколко минути след това едно торпедо попаднало във флагманския “Ямаширо” без да нанесе значителни повреди. Торпедни попадения имало и в три от есминците. “Ямагумо” потънал, “Митишио” получил тежки повреди, а кърмата на “Асагумо” била откъсната в резултат от взрива и корабът напуснал колоната и завил обратно опитвайки се да се спаси.

В 03:02 есминците от 24-ти дивизион получили заповед да се отправят на юг покрай източния бряг на о. Лейте и да атакуват японските кораби. При оттеглянето си есминците трябвало да поставят димна завеса. Корабите били разделени на две групи от по 3 кораба. Първа атакувала в 03:19 групата водена от австралийския “Арунта” и успели да поразят с едно торпедо “Ямаширо”, чиято скорост паднала до 5 възела, но флагманът продължил напред. Скоро след това атакувала и втората група водена от “Хътчинс”, но изстреляните торпеда пропуснали целта. В 03:50 “Хътчинс” изстрелял нови 5 торпеда по повредения “Асагумо”, но на пътя на торпедата попаднал “Митишио”. Едно или няколко торпеда поразили кораба и след силна експлозия той потънал.

Докато есминците от десния фланг провеждали атаката си адмирал Олдендорф заповядал на корабите от 56-та флотилия да атакуват японските линкори. Ескадрените миноносци били разделени на три групи от по три кораба. Те атакували японското съединение и били посрещнати от интензивния огън на корабите от съединението. По време на атаката “Алберт В. Грант” получил 18 попадения от среднокалибрени снаряди и спрял. Наложило се есминеца “Нюкомб” да се притече на помощ и да вземе повредения кораб на буксир. А през това време открили огън ветераните от Пърл Харбър и крайцерите от ескорта …

Адмирал Олдендорф бил препречил пролива с шестте стари линкора. Те образували центъра на американската диспозиция. Пред и зад колоната линкори се намирали по 3 есминеца от дивизиона “Лъчи Х”. Левият фланг се командвал от самия Олдендорф, който имал на подчинение КРТ “Луисвил”, “Портланд” и “Минеаполис” и КРЛ “Денвър” и “Колумбия”. Десния фланг се състоял от австралийския КРТ “Шропшир” и американските КРЛ “Феникс” и “Бойз”.

В 03:52 адмирал Нишимура изпратил последната си радиограма. В нея той заповядвал на горящият и потъващ “Фусо” да преследва отстъпващия противник с пълна скорост. По това време повреденият “Ямаширо” можел да даде едва 12 възела. Флагманския “Луисвил” установил постоянен радарен контакт с японския линкор и в 03:51 крайцерите от левия фланг открили огън. Само 2 минути по-късно над пролива проехтели залповете и на американските линкори. Управлявайки огъня си по показанията на артилерийските си радари в 03:53 пръв открил огън по “Ямаширо” “Уест Вирджиния”. Само минута по-късно към него се присъединили “Тенеси” и “Калифорния”. Останалите линкори били оборудвани с по-стария модел артилерийски радари и затова те по-късно открили огън. “Мериленд” дал първия си залп в 03:59, “Мисисипи” изстрелял един единствен залп по японския флагман, а “Пенсилвания” не открила огън въобще. По това време открили огън и крайцерите от десния фланг. Японските артилеристи водели огън единствено по целите, които попадали в оптиката на техните далекомери. Това били американските крайцери от двата фланга и отстъпващите есминци. Две минути след четири часа американските линкори направили завой на курс 270, което довело до хаос строя. Единствено късмета помогнал на екипажите да избегнат сблъсъците и таранните удари. В 04:09 адмирал Олдендорф заповядал да се прекрати огъня, след като получил радиограма от “Алберт В. Грант”, че е обстрелван от своите крайцери и е получил повреди. По това време получилият множество попадения японски флагман увеличил скоростта си до 15 възела и завил на югозапад. В 04:13 часа адмирал Уейлър получил радиограма от един от есминците от ескорта, че са забелязали японско торпедо. Адмиралът веднага заповядал завой на 90 ° на север. Това внесло още по-голям хаос в американската бойна линия. Когато адмиралът успял да въведе относителен порядък в почти неуправляемите след модернизацията американски ветерани японските кораби били изчезнали в тропическия мрак. В 04:19 часа последният японски линкор на Второ ударно съединение се преобърнал и потънал, отнасяйки със себе си адмирала и по-голямата част от екипажа. “Могами” завил на югозапад още в 03:56, водейки огън 3 минути по американските крайцери. В 04:01 крайцерът изстрелял торпеден залп по американските кораби и се оттеглил под прикритието на поставената от него димна завеса. Само минута по-късно на мостикът му попаднал 203 мм снаряд. На пътя на “Могами” сега били единствено били есминците от 24-та флотилия. Разгонвайки ги о огъня на останалата му артилерия крайцерът си пробил път към изхода на пролива. Заедно с “Могами” се оттеглял и “Шигуре”.

В това време адмирал Шима бил поставен пред трудна дилема. Около полунощ той получил радиограмата на адмирал Нишимура, за това че освен торпедни катери той не вижда други вражески кораби. Корабите на Шима били на 40 мили зад авангарда и до 03:00 часа те плавали без да срещнат противник към о. Лейте. В 03:15 Р-134 атакувал неуспешно японските кораби, а малко след него изстрелял своите торпеда и Р-137. Последния се бил целел в японските есминци, които плавали зад “Ашигара”, но торпедата пропуснали целта и поразили плаващия извън колоната “Абукума”. Корабът получил тежки повреди и завил назад. Малко след това Шима видял два горящи обекта, които той приел за линкорите на Нишимура, но това били двете половини на “Фусо”. На адмирал Шима станало ясно, че сега той е води единственото останало японско съединение на юг от о. Лейте. Затова в 04:20 Шима установил радарен контакт с 2 цели северно от японските кораби на дистанция 4,5 мили. В 04:24 часа двата японски крайцера изстреляли торпедата си и завили на юг. Било повече от ясно, че авангарда е разгромен и адмирал Шима поел върху себе си задачата по отвличане на юг на американските тежки кораби. В 04:30 от мостика на флагманския “Нати” забелязали опитващият се да се изтегли от бойното поле “Могами”. На флагманът на адмирал Шима решили, че горящият “Могами” потъва, но крайцерът все още се борел за живота си. Маневрирайки за да го заобиколи “Нати” постави борда си под форщевена на последния голям кораб от авангарда на Второто ударно съединение. На “Могами” отново излязъл от контрол пожарът, но корабът запазил достатъчно скорост, за да се включи в колоната водена от “Нати”. “Шигуре” също получил заповед да се присъедини към съединението на адм. Шима. Докато търсел японските кораби в тъмнината есминецът се сблъскал е една от патрулните групи торпедни катери и бил атакуван, но не получил повреди. Повреди получил американския РТ-321.

В 04:32 адмирал Олдендорф заповядал крайцерите от левия фланг да започнат преследване на противника прикривани от есминците от 56-та флотилия. Трите японски крайцера по това време били на 14 мили и се отдалечавали с курс на юг. В 05:20 американските крайцери открили огън по последния в колоната “Могами”. Крайцерът получил още няколко попадения, но продължил да се движи на юг и успял да се откъсне от противника. Около 05:50 Олдендорф заповядал на тежките си крайцери да се изтеглят. Между 05:55 и 06:50 японските кораби били атакувани от торпедните катери, но не получили попадения. В 06:43 американският командващ заповядал на Крайцерите “Денвър” и “Колумбия” да прочистят пролива от повредените японски кораби. Скоро след това те забелязали тежко повредения “Асагумо”. В 07:07 американските крайцери открили огън. Японските артилеристи отвръщали на огъня с оръдията на единствената останала кула. В 07:21 “Асагумо” се взривил и потънал. В 07:30 адмирал Олдендорф заповядал на леките крайцери да се изтеглят. Битката в пролива Суригао завършила …

Епилог

След като оттегли леките си крайцери адмирал Олдендорф се свързал с адмирал Кинкейд и му предложил повредените японски кораби да бъдат атакувани от авиация на ескортните самолетоносачи от TG 77.4. Самолетите от двете вълни настигнали “Могами” в 08:20 и успели да го поразят с няколко бомби. След атаката корабът спрял, било разрушено последното машинно отделение и приелият командването артилерийски офицер заповядал да се напусне корабът. Той бил потопен в 12:40 с торпедо от есминецът “Акебоно”, който приел на борда си екипажа на крайцерът. А през това време северно от о. Лейте Курита атакувал американските кораби…

На следващият ден армейските бомбардировачи В-24 настигнали едва движещият се “Абукума”. В хода на атаката крайцерът бил потопен. “Нати” бил потопен на 05.10.44 г. близо до о. Корехидор докато се опитвал да се измъкне от Mанилския залив. Корабът понесъл чудовищно количество попадения и след като погребите му детонирали се разцепил на части и потънал.