Операция "Везерюбунг"
"Часът
на Везер"
Група за оперативно
прикритие
В тъмнината "Шарнхорст" и "Гнейзенау" се сблъскват
с "Ринаун" и съпровождащите го 3 есминеца. Артилерийския
двубой се води от 03.00 до 06.15 часа на пределна далечина. Поради
това попаденията са малко и корабите от двете страни не понасят
загуби и не претърпяват съществени повреди. След няколко попадения
в "Гнейзенау" адмирал Лютиенс решава да се обърне срещу
вълните с курс на север и увеличава скоростта си до 30 възела.
Поради по-добрата си мореходност и по-високата скорост немските
линкори се откъсват от противника и на 12.04 благополучно пристигат
в устието на р. Яде.
I група "Нарвик"
Сутринта на 09.04.1940 г 10 ескадрени миноносеца навлизат във
Уфут-фиорд. В теснината при нос Рамнес те се натъкват на два въоръжени
траулера - "Михаил Сарс " и "Кейт". След заповед
от водещия колоната "Дитер фон Рьодер" и предупредителен
изстрел двата кораба са върнати на рейда на Нарвик. Тъй като устието
на фиорда не е защитено с брегови батареи, войниците от 139-ти
егерски полк са качени отново на корабите. През това време е върнат
в Нарвик още един кораб - "Сения", капитан цур зее Бонте
изпраща 4-та флотилия ( "Цанкер", "Кьолнер"
и "Кюне" ) в Харянгс-фиорд, където са складовете на
6-та пехотна дивизия от норвежката армия. Ескадрения миноносец
" Дитер фон Рьодер" остава да патрулира входа на фиорда,
а "Арним", "Хайдкамп" и "Тиеле"
поемат към Нарвик. Все още извън Уфут-фиорд е "Ерих Гайсе".
На рейда пред Нарвик е напрегнато. Още с появяването си немските
кораби са спрени с предупредителен изстрел от броненосеца за брегова
отбрана "Ейсволд", който е осведомен за нападението
от траулерите. Докато "Арним" и "Тиеле" маневрират,
флагманският "Хайдкамп" спуска катер с капитан-лейтенант
Херлах от щаба на Бонте. Той се опитва да убеди командира на броненосеца,
че немците идват да помогнат на норвежците срещу предстоящата
английска окупация на страната. Когато обаче той получава отговорът
на капитан Вилох: "Нападам!" се оттегля и изстрелва
сигнална ракета. Това означава, че преговорите са провалени. В
това време "Ейсволд" насочва 209 мм си оръдия срещу
" Вилхелм Хайдкамп", но не успява да стреля. Немския
ескадрен миноносец изстрелва 4 торпеда, 2 от които попадат в борда
на норвежкия кораб. Той се обръща и потъва с командира и целия
си екипаж. В самото пристанище на Нарвик е систършипа на "Ейсволд"
- "Норже". От него спускат катер, който да разбере какви
са новопоявилите се кораби. След като получава отговор той открива
огън на поражение с главния си калибър по "Арним". Снарядите
на норвежците прелитат над немския кораб и падат в града. През
това време есминеца отговаря със 127 мм си оръдия, и изстрелва
7 торпеден залп. Две от торпедата попадат в целта и "Норже"
потъва с по-голяма част от екипажа си. След това немските кораби
разтоварват войските си в пристанището на Нарвик.
Недостига на гориво принуждава немското командване да забави изтеглянето
на корабите, за да се заредят. От предвидените 3 танкера, обаче
пристига само "Жан Вилхелм". "Скагерак" е
заловен на 07.04 от норвежки патрулен кораб и откаран в Берген,
а "Категат" е потопен. От единствения танкер могат да
зареждат само по 2 ескадрени миноносеца, а 1 през това време дежури
на входа на фиорда.
В 11.38 часа на 09.04.1940 г. Адмиралтейството възлага на вице-адмирал
Уайтуорт да прекъсне снабдяването на корабите в Нарвик. Съобщението
е получено чак на другия ден. Това обаче не е фатално, тъй като
адмирала е изпратен със задача да прикрие Нарвик от немски десант.
Към Уфут-фиорд е изпратена 2-ра флотилия есминци под флага на
капитан Уорбертън-Ли, който едновременно е и капитан на лидера
на флотилията "Харди". В нея още влизат 3 ескадрени
миноносеца - "Хънтър", "Хейвък" и "Хотспър",
а "Хостайл е предаден за усилване. От норвежката лоцманска
станция на остров Трание Уорбертън-Ли разбира, че във фиорда се
намират 5 или 6 вражески есминеца и са стоварени значителен брой
войски, а също и една подводница. Въпреки това той решава да атакува
рано сутринта на 10.04 заедно с прилива. Така се намалява вероятността
за попадане на мина.
В 04.40 часа на 10.04 "Рьодер", в резултат на грешно
разбрана радиограма, тръгва към Нарвик без да бъде сменен. Така
немската стоянка остава незащитена. Няколко кабелта зад него е
Уорбертън-Ли с корабите си. В пристанището на Нарвик само ‘Хайдкамп"
е готов, "Кюне" и "Людеман" зареждат гориво
от танкера, а "Шмит" стои срещу входа. "Рьодер"
застава срещу пирса на Нарвик и така се оказва най-близо до входа.
Срещу немските ескадрени миноносеца са изпратени "Харди",
"Хънтър" и "Хейвък". "Хотспър" и
"Хостайл" са изпратени да обезвредят немските брегови
батареи. Англичаните постигат пълна тактическа изненада. "Харди"
изстрелва 3 торпеда по немския флагман, като едно го поразява.
Взривява се кърмовия артилерийски погреб и кораба започва да потъва.
Загива капитан Бонте и 80 моряка. "Хънтър" изстрелва
8, а "Хейвък" 5 торпеда. Две от торпедата на "Хънтър"
попадат в "Шмит" в котелно 2 и 3. Немския кораб се пречупва
и потъва за няколко минути. Едновременно с торпедния залп англичаните
откриват огън със 120 мм си оръдия. На немските кораби цари паника.
Германците мислят че са подложени на въздушно нападение и откриват
безпорядъчен зенитен огън. Единствено на "Хайдкамп"
се ориентират в обстановката и прозвучават камбаните за бой, но
торпедото попаднало в кърмата поставя край на съпротивата му.
След като се изяснява обстановката "Людеман" и "Кюне"
отдават швартовите си от танкера, но в резултат от близките взривове
в "Шмит" машините на "Кюне" се повреждат.
В "Людеман" попадат два снаряда - в машинното отделение
и в носовото оръдие. Тъй като най близо до англичаните е "Рьодер",
той получава най-много снаряди. Попаденията са в района на котелно
2 и3, 12 отсек, оръдие №3 и горивната цистерна на левия борд.
Избухва пожар, който обаче не пречи на кораба да изстреля 6 торпеден
залп. Попадения няма, макар че няколко торпеда преминават под
английските кораби. След като не откриват брегови батареи към
боя в пристанището се приближава първо "Хотспър", а
след това и "Хостайл". Първия изстрелва няколко торпеда
и потапя 2 немски транспорта. След събирането на всички кораби,
Уорбертън-Ли повтаря атаката на пристанището. Атаката продължава
половин час. Немските кораби получават допълнителни повреди и
са потопени още няколко транспортни кораба. След това англичаните
се оттеглят.
При излизането си от атаката Уорбертън-Ли е атакуван от останалите
5 немски есминеца откъм Харянгс-фиорд. Атаката е неочаквана и
изненадва англичаните. Потопен е "Хънтър", а "Харди",
на който загива командира на флотилията е повреден тежко и засяда
в плитчина край брега, за да не потъне. Тежко повреден е още един
ескадрен миноносец. След това английските кораби напускат Уфут-фиорд.
В средата на 13.04. английския линкор "Уорспайт" и 9
ескадрени миноносеца, под прикритието на "Фюриес", чиито
самолети потапят U-64, навлизат отново в Уфут-фиорд. В разгорилото
се сражение немските кораби нямат шанс срещу многократно по-силния
противник. След изразходване на боезапаса си екипажите ги потапят.
Останалите живи немски моряци усилват сухопътните сили на ген.
Дитъл. От английска страна са повредени есминците "Ескимо"
и "Косак".
II група "Тронхайм"
В 04.40 часа "Хипер"завива покрай нос Агденес и навлиза
в Тронхайм-фиорд. На северния бряг батареята в Хисенсе е предупредена
и открива огън. Първите три залпа не достигат целта. "Хипер"
ослепява батареята с прожекторите си и отговаря с кърмовите си
оръдия, след като минава траверза на батареята. Оръдията замлъкват
и три немски есминеца стоварват войските на борда си, за да завземат
батареята. Норвежците не оказват съпротива и батареята скоро е
под немски контрол. "Хипер" и "Есколд" стоварват
войските си в Тронхайм, където също не се стига до сражение. Към
обяд задачата на групата е изпълнена и след извършването на въздушно
разузнаване на корабите се заемат с малки ремонти, които да ги
подготвят за завръщане в Германия. Сутринта на 10.04 "Фридрих
Есколд" и тежкия крайцер тръгват към дома, но вълнението
принуждава есминеца да се върне в пристанището.
В нощта на 10/11.04 курса на немския кораб се пресича с курса
на Флота на метрополията в състав линкорите "Велиънт",
"Родни" и "Уорспайт", самолетоносача "Фюриес"
и тежките крайцери "Бервик", "Йорк" и "Девоншир".
За късмет на немците на сутринта те са зад английското съединение,
което подготвяйки авиудар срещу Тронхайм и провежда разузнаване
само на северните сектори. Това спасява "Адмирал Хипер"
, който е само на 30 мили от англичаните. На 12.04 той благополучно
се съединява с линкорите на адмирал Лютиенс южно от Егерсунд.
Лошата видимост помага на корабите да избягнат авиоударите на
Кралските ВВС и вечерта на същия ден трите кораба хвърлят котва
в устието на р. Яде. Малко по-късно се прибират и 4-те ескадрени
миноносеца без да понесат загуби.
III група " Берген"
Тук немците не успяват да заблудят бреговите артилеристи и батареите
откриват огън. От техния огън тежко пострадва учебния артилерийски
кораб "Бремзе". Не след дълго той потъва. Повреда получава
и лекия крайцер "Кьонигсберг". За подавяне на батареите
е поискана помощ от Командването на ВВС. Не след дълго пристигат
пикиращи бомбардировачи и заставят бреговите батареи да замлъкнат.
В пристанището на Берген е потопен норвежки есминец. След това
немските кораби стоварват десанта си. Същия ден немските самолети
откриват маневриращият в близост до Берген Флот на метрополията
и го атакуват. Потопен е ескадреният миноносец "Гурка",
а линкора "Родни" е повреден. Вечерта повечето немски
кораби напускат района на Берген и се отправят към Германия. "Кьонигсберг"
остава, за да поправи повредите, причинени му от норвежките снаряди.
На сутринта на 10.04 той е атакуван от британски пикиращи бомбардировачи
от 800 и 803-та ескадрили от състава на Кралския флот. След като
получава няколко преки попадения корабът потъва. Същият ден на
юг от Берген, пред Утсира, британската подводница "Тистъл"
не успява да атакува немската U-4 и скоро след това е потопена
от нея.
IV група "Кристиансанд"
Бреговите батареи тук също оказват упорита съпротива и на два
пъти принуждават групата начело с лекия крайцер "Карлсруе"
да се оттегли. След като фортовете са неутрализирани от пикиращите
бомбардировачи, градът е завладян следобеда на 09.04.1940 г. Същата
вечер "Карлсруе" напуска Кристиансанд, но е торпилиран
от английската подводница "Труант". Повредите са значителни
и немците потапят крайцера. Самата подводница е потопена на 10.04.
V група "Осло"
На входа на Осло-фиорд немските кораби са спрени от норвежки въоръжен
китоловен кораб. Той обаче не се оказва преграда за групата и
скоро е обезвреден. Сега на бойната група предстои да премине
100 км по фиорда и да форсира два укрепени района, а също да завземе
главната база на норвежкия флот - Хортен. Първия укрепен район
е разположен на островите Болерне и Раной, охраняващи входа на
фиорда и подходите към Хортен. Когато "Блюхер" се намира
на траверза на островите той е осветен откъм двата борда. Раздава
се предупредителен изстрел. Съединението обаче поддържа висока
за стеснения фарватер скорост от 15 възела и преди норвежците
да се решат да открият огън на поражение, корабите минават тесния
участък на обстрел на батареята. Единственото, което могат да
направят норвежците е да загасят светлините на фарватера. В 00.45
часа на 09.04 "Блюхер" дава сигнал за спиране. Част
от войските на"Блюхер" и "Емден" са натоварени
на 6 патрулни катера и под защитата на "Албатрос" и
"Кондор" се отправят към базата Хортен. Там не са забелязани
големи кораби и съпротива не се очаква. Когато обаче "Албатрос"
навлиза в тесния проход към базата той е обстрелян от минния заградител
"Олаф Тригвасон". Немския кораб излиза от залива повреден
и двамата с "Кондор" встъпват в артилерийски двубой.
Норвежките снаряди са по-тежки от немските 127 мм и скоро "Албатрос"
потъва. Групата за завладяване на Хортен се връща обратно. Докато
се води боят пред Хортен главните сили достигат втория укрепен
район в теснината Дрьобак. Той е разположен на о-вите Северен
и Южен Кахолм ( 6 артилерийски батареи с 3 280 мм и 9 57 мм оръдия,
а също и една торпедна батарея с 3 направляващи релси ) и 3 артилерийски
батареи ( 3 150 мм, 2 57 мм и 2 40 мм ) на брега. В 05.00 откриват
огън 280 оръдия от батареята "Оскарборг". Два от снарядите
поразяват крайцера. Единият попада в района на пункта за управление
на зенитната артилерия, а втория в хангара на левия борд. Крайцерът
излиза от сектора на обстрел и нови залпове не последват. Тогава
обаче в боя се намесва 150 мм батарея в Дрьобак. Тя обстрелва
"Блюхер" 5-7 минути и постига десетина попадения в кораба.
Един от първите снаряди поразява рулевото управление и заклинва
руля в положение "ляво на борд". Екипажа обаче бързо
се справя с повредата и пуска в действие аварийното управление.
Корабът все още се движи със скорост от 15 възела и скоро излиза
от обстрела на бреговите батареи. На корабът бушува пожар, унищожена
е част от спомагателната артилерия и кърмовия КДП. Въпреки, че
цели на брега не се виждат , 105 мм оръдия и зенитните автомати
откриват огън още след първото попадение. В 05.20 корабът се разтърсва
от удар. Командирът предполага, че са попаднали на мини, за които
е съобщило разузнаването, но аварийните групи докладват за торпедни
попадения в левия борд. Корабът вече е зад отбранителните линии,
но в него бушуват пожари, кренът достига 10 градуса, а след детонацията
на боеприпасите в торпедната работилница обшивката на левия борд
е разрушена. През торпедните пробойни нахлува вода, а около 06.00
сдетонирват 105 мм снаряди в погреба между котелни 1 и 2 и турбините
спират. Кренът се увеличава и става ясно че корабът е обречен.
Около 07.30 "Блюхер" се преобръща и бавно потъва с носа
напред. Половин час преди това е започнала евакуацията на екипажа
и десантните части. Точното число на жертвите не е изяснено, но
се спасяват голяма част от офицерите на кораба включително командира
му, и почти всички офицери от десанта и командването на войските
в южна Норвегия.
След като батареята "Оскарборг" открива огън по "Блюхер"
"Лютцов" и "Емден" завиват назад и се оттеглят.
Батареите са подавени от въздуха и превзети с въздушен десант.
Малките кораби заемат ключови позиции в Осло-фиорд. Екипажите
на два тралщика и ударни армейски отряди атакуват откъм сушата
морската база Хортен и я принуждават да капитулира.
На 10.04 е хвърлен десант над Осло и скоро след това пристанището
е готово да приема товари. Там пристигат"Лютцов" и "Емден",
които стоварват транспортираните войски. Тежкия крайцер поема
обратно към Кил, а "Емден" остава, за да бъде използван
като команден пункт на войските в южна Норвегия. Вечерта на 10.04
в Скагерак е торпилиран"Лютцов". Повредите не са големи
и той благополучно пристига в Кил.
VI група "Егерсунд"
Корабите на групата не срещат съпротива и, след като стоварват
войските на борда си се завръщат благополучно в Германия. Те не
са открити и атакувани от англичаните.
VII група - "Корсер - Нюборг",
VIII група "Копенхаген", IХ група "Миделфарт",
Х и ХI група " Есбиег и Тюбоген"
Операцията срещу Дания протича без да се стигне до сблъсък между
въоръжените сили на страната и Вермахта. Половин час след началото
на обстрела на Копенхаген от корабите на осма група датското правителство
капитулира. За съпротива на нахлуването настоява единствено командващият
армията генерал Приор. Той обаче бързо е разубеден от външния
министър и министър-председателя. След успешното завършване на
операцията корабите на групите без да понесат загуби се завръщат
в Германия.
С това приключва операция "Учение на Везер". Само за
два дни Германия поставя под свой контрол цялото Атлантическо
крайбрежие на Норвегия. Англия и Франция разбират, че са закъснели
и решават да ускорят десантирането на обединените войски, в които
са включени и полски войски. Така започва ...
Битката за Норвегия
В нея, поради понесените тежки загуби и много повредени
кораби, Германия се принуждава да заложи на авиацията. Флота действа
предимно чрез операциите на Подводните сили и малките кораби,
които патрулират в Скагерак и пред южна Норвегия.
На 14.04.1940 г. започва английско-френската операция по изолиране
и унищожаване на немските войски в Норвегия. Същия ден английската
подводница "Стерлет" потапя артилерийския учебен кораб
"Брумер". Същият ден е тралщика М-6 потопя подводницата
"Тарпон", която патрулира пред южна Норвегия. На следващия
ден английски есминци "Фиърлес" и "Бразен",
докато прикриват разтоварването на 24-та бригада потапят U-49,
а U-1 попада на мина югозападно от Ставангер и потъва. Англичаните
стоварват войски в Харстад, Намсос, а на 18.04 и в Олдаснес. Същият
ден е потопена "Стерлет" Тъй като във въздуха господства
Луфтвафе, английското командване изпраща тежкия крайцер "Съфолк"
да обстреля летището в Сола в нощта на 17/18.04. На връщане той
е атакуван от немски самолети и е тежко повреден. На другия ден
в Намсос е бомбардиран "Емил Бертен". Той е повреден
от няколкото преки попадения, които получава и е изпратен в Монткалм
на ремонт. На 24.04. в Олдаснес е повреден тежко привлеченият
за ПВО защита на войските тежък крайцер "Кюрасоа". На
27.04 съюзническото командване решава, че плановете за атака на
централна Норвегия са се провалили и заповядва да се изтеглят
войските от Намсос и Олдаснес. На 30.04 е потопен английския шлюп
"Битърн" при евакуацията на Намсос.
През месец Май битката в Норвегия продължава да се води упорито
в района на Нарвик. На 03.05. английския "Африди" и
френския "Бизон" са атакувани и потопени от немски пикиращи
бомбардировачи близо до Намсос. На следващия ден е потопен полския
ескадрен миноносец "Гром", който се е готвел да обстрелва
Нарвик. На 05.05 в Категат, след поставянето на минно заграждение
английската подводница "Сийл" попада на мина и е пленена.
На 17.05 английския крайцер "Ефингам" попада на неотбелязани
на картата скали и след като е торпилиран малко по-късно е изоставен.
На 26/27.05 съюзниците решават да бомбардират Нарвик откъм морето
и да разрушат съоръженията там. На сутринта корабите са атакувани
от немската авиация и ПВО крайцера "Карлю" е потопен
в Лаванг-фиорд. Два дни след това е бомбардиран еднотипния с "Карлю"
крайцер ‘Кайро".
На 04.06.1940 г. от Кил излизат линкорите "Шарнхорст",
"Гнейзенау", тежкия крайцер "Адмирал Хипер"
и есминците "Галстер", "Поди", "Щайбринк"
и "Шоеман". Името на операцията е "Джуно".
Нейната цел е да се помогне на немските войски в Нарвик. Получените
от подводниците радиограми показват, че англичаните се евакуират
от Харстад. Затова командващия операцията адмирал Маршал решава
да нанесе удар по най-близкия конвой. Затова той построява корабите
си във фронт на разстояние от 90 кабелта между съседните кораби.
В 18.00 "Хипер"забелязва английски търговски кораб.
Точно тогава пристига заповед от командващия група "Запад"
да се отделят крайцера и есминците, а линкорите след атаката на
конвоя да нанесе предвидения удар по Харстад. През това време
забелязания кораб се скрива в завесите на разразилия се шквал
и на "Хипер" му трябва известно време, за да го открие
отново. Това се оказва флотския танкер "Ойл Пайонир"
и съпровождащия го траулер "Джунипер". "Хипер"
обстрелва със спомагателната си артилерия траулера и скоро го
потапя. "Шарнхортс" подпалва танкера, който е потопен
с торпедо от " Шоеман". Около 21.00 изпратеният напред
като охрана есминец "Галстер" докладва за още един контакт.
"Хипер развива 30 възела и скоро настига войсковия транспорт
"Орама". След няколко залпа той е потопен, а199 човека
от екипажа му са приети на борда на крайцера. По същото време
се приближава и болничния кораб "Атлантис", който след
проверка е освободен. Около обяд на 08.06. адмирал Маршал решава
да освободи крайцера и есминците и да продължи сам с линкорите.
Три часа след раздялата с "Хипер" е забелязан английския
самолетоносач "Глориес" охраняван от 2 есминеца. Дистанцията
бързо е скъсена и прекрасната стрелба на немските артилеристи
поврежда самолетоносача и му попречва да вдигне своите торпедоносци.
Ескадрените миноносци се опитват да го прикрият, но също са повредени
и потъват. Преди това обаче торпедо от "Акоста" поразява
борда на "Шарнхорст". Това принуждава адмирал Маршал
да се откаже от рейда към Харстад и да се прибере в Тронхайм.
На този ден е завършена и евакуацията на Нарвик . На 10.06. започва
настъплението на запад и вниманието на Англия и Франция се измества
от Нарвик. На този ден капитулират остатъците от 6-та норвежка
дивизия. Три дни преди това краля и правителството на Норвегия
са евакуирани и битката за Норвегия завършва.
Епилог
В Норвежката кампания Германия губи 1317 убити,
2375 безследно изчезнали и 1604 ранени - всичко 5296 човека. Флота
понася тежки загуби-3 от 9 крайцера, 10 от 20 ескадрени миноносеца,
2 учебни артилерийски кораба и няколко малки кораба. Повредени
са линкорите "Шарнхорст" и "Гнейзенау" и тежкия
крайцер"Лютцов". Това оставя Хитлер без достатъчно кораби
за лятната кампания. Англичаните губят 1 самолетоносач, 2 леки
крайцера , 7 есминеца и няколко малки кораба и подводници. Французите
губят 1 есминец, а поляците 1 есминец и 1 подводница. Съюзниците
губят и малко по-малко от 5000 човека.
След окупацията на Норвегия Германия се подсигурява със суровини
и подобрява стратегическото си положение за водене на операции
в Атлантика. То обаче не е използвано до 1942 г. когато стартират
Северните конвои. Мълниеносната война във Франция осигурява така
необходимата свобода на немските подводници при достъпа им до
Атлантическия океан. Тя си осигурявва контрола над Балтийско море
и Скандинавието. Базите на Кригсмарине в Норвегия сковават и значителни
сили, които са необходими за защитата на английските интереси
на други ТВД.
предишна
страница
