Вимпел

Превземането на остров Рождество

По изпитаната схема

Няколко седмици преди падането на Холандските Източни Индии остров Рождество влязъл в полезрението на японския Имперски Морски Щаб. Местоположението му позволявало да се контролира корабоплаването между Индия и Австралия. Японското командване решило да приложи изпитаната в предишните месеци схема – изолация на острова, десант на Специалните части морска пехота и строеж на летище. По този начин транспортните комуникации от Дарвин и Пърт за Индия били поставен под постоянния контрол на авиацията на Обединения флот. От друга страна остров Рождество бил разглеждан като преден форпост на Южния Ресурсен район. Местоположението му позволявало да прикрива направлението на изток Зондския пролив.

Скоро след началото на десантната операция по овладяването на Холандските Източни Индии японския Морски Генерален Щаб блокирал Зондския пролив с ЛК „Конго”, „Харуна”, КРТ „Атаго”, „Такао” и есминците „Араши”, „Новаки” и „Хаяшио”. Тяхната задача била да унищожават опитващите се да се измъкнат вражески кораби южно от остров Ява. От 25 февруари до началото на март корабите плавали в района. Зад тях останали горящите Дарвин, Палембанг и Сурабая, настъпващите японски войски и десетките потопени съюзнически кораби. Адмирал Кондо имал простата задача – да направи неизползваеми пристанищните съоръжения на острова, така че да не могат да бъдат използвани от бягащите кораби на съюзниците. За целта двата линкора заедно с есминците „Ураказе” и „Хамаказе” били изпратени към о. Рождество и на 07.03.1942 г. открили огън по пристанищните съоръжения. След като унищожили каквото могло корабите се оттеглили. Намиращият се в пристанището английски транспорт получил леки повреди и бил изоставен от екипажа си.

Терзанията на гарнизона

В началото на март 1942 г. британския гарнизон на остров Рождество наброявал 32 човека, към които скоро били добавени няколко полицаи-сикхи и местни доброволци. Бреговата артилерия била представена от едно 152 мм оръдие, а ПВО на острова включвала няколко малокалибрени зенитни оръдия. Не били предприети никакви мерки за оборудване на каквито и да е отбранителни позиции.

Когато започнал японският обстрел на острова командирът на гарнизона капитан Леонард Уилямс заповядал да бъде свалено британското знаме и да се вдигне бял флаг. Разчетът на 152 мм оръдие бил отзован от позицията, а стрелковото оръжие на сипаите, полицаите и доброволците било прибрано заключено в склада. Въпреки неимоверната готовност на коменданта към капитулация, японските кораби се оттеглили. Вероятно те дори не забелязали вдигнатото бяло знаме.

Следващите два дни коменданта и гражданският администратор на Рождественския остров останали в състояние на пълно вцепенение. Едва в средата на 09.03.1942 г. било заповядано да се вдигне отново Юниън Джек, артилеристите да заемат местата си, а останалите получили своите оръжия. Но гарнизонът бил загубил всякакво желание за съпротива. Вечерта на 10 март капитан Уилямс организирал малко парти за артилеристите и сержантите-европейци, което завършило малко преди полунощ. Рано преди изгрев сипаите атакували спалните на петимата европейци и убили капитана и сержантите в сънят им. След това телата им или изхвърлени в океана.

Останалите европейци, заедно с гражданския администратор били завързани, като индийските войници решили да ги разстрелят. След дълги преговори било решено всички европейци да бъдат заключени и поставени под въоръжена охрана в един от складовете на казармата. В почти всички описания на тези събития акцент се поставя върху японската пропаганда, която предлагайки независимост на Индия била подтикнала войниците от гарнизона към бунта. Но позорното поведения на коменданта вероятно е подсказало на индийските войници и полицаи, че оцеляването при предстоящия десант ще им бъде далеч по-важна задача. А независимостта на Индия може да почака след развръзката на остров Рождество.

Единственото, което могло да направи американското командване в тези дни било да изпрати американската подводница „Сийулф” край острова.

Японската атака

Със затихването на боевете на Суматра и Ява на дневен ред дошъл и въпросът с поемането на контрола върху о. Рождество. На 14.03.1942 г. Имперският Морски Щаб в Токио заповядал на командващия Обединения флот да разработи план за превземане на острова. Последният получил кодовото име „Операция „Х”. За целта били отделени кораби от 2-то Южно Експедиционно съединение. Под командването на контраадмирал Шоджи Нишимура били предадени КРЛ „Нака”, „Натори”, „Натори”, есминците „Нацугумо”, „Минегумо”, „Амацукадзе”, „Хацукадзе”, „Сацуки”, „Минацуки”, „Фумицуки”, „Нагацуки”, петрулните кораби Р-34 и Р-36, танкерът „Акебоно Мару” и транспортите „Кимишима Мару” и „Кумагава Мару”. На транспортите се намирали 850 човека от състава на 21-во и 24-то Специални базови подразделения и 102-ри сапьорен батальон. На последният се възлагала задачата по строежът на летището. Корабите отплавали от залива Бантам на о. Ява в 19:00 на 29.03.1942 г. и се насочили към своята цел.

Рано сутринта на 31.03.1942 г. дузина бомбардировачи атакували острова. След краят на бомбардировката „Натори”, „Нагара” и есминците „Сацуки”, „Минацуки”, „Фумицуки”, „Нагацуки” открили огън по предполагаемите позиции на защитниците на острова. Индийците не оказали съпротива и скоро след края на обстрела десанта бил благополучно стоварен в пристанището. За няколко часа всички намиращи се на острова поданици на Британската империя били събрани в казармата и поставени под стража.

В 09:49 същия ден контраадмирал Нишимура бил известен за наличието на противникова подводница край острова. По флагманския крайцер „Нака” бил даден четириторпеден залп, който за зла участ не попаднал в целта. Контраатаката на японските есминци също не донесла резултат. Подводницата се оттеглила и настъпило временно затишие.

На следващият ден в 06:50 „Сийулф” изстреляла триторпеден залп по „Натори” и отново пропуснала целта. Същата вечер в 18:05 в прицела на перископа отново попаднала „Нака” този път едно от последните две торпеда на подводницата се взривило в района на котелно отделение №1. Крайцерът приел 850 тона вода, но водонепроницаемите прегради издържали и корабът бил отбуксиран до Сингапур от „Натори”. „Сийулф” благополучно се оттеглила, въпреки опитите на „Сацуки”, „Минацуки”, „Фумицуки”, „Нагацуки”, Р-34 и Р-36 да отмъстят за повредите на своя флагман.

Безславното оттегляне

Въпреки разигралото се около острова сражение с вражеската подводница японските експедиционни сили пристъпили към усвояване на новата територия. Всички пленници на острова били изпратени да товарят добитите фосфати на повреденият британски транспорт. Последният бил ремонтиран, доколкото имало условия за това. Въпреки това след няколко дни той благополучно напуснал острова. Много скоро сапьорите установили, че почвата на острова не е подходяща за изграждането на летище. На 02.04.1942 г. било решено да бъде евакуиран гарнизона на острова.

На 03.04.1942 г. от Сингапур се завърнал „Натори” с есминците. С тяхна помощ бил евакуиран гарнизона на острова, сапьорите и завладения транспорт с фосфати. На о. Рождество останал единствено пост от 20 войника числящи се към подразделението в залива Бантам на о. Ява.