Вимпел

Битката при Гуадалканал на 13.11.42 г.
/ Петък 13 /

В помощ на армията

След битката при о-вите Санта Круз американците спечелват инициативата и доминират района на Соломоновите о-ви. В началото на ноември усилията и на двете страни са насочени към усилването на гарнизоните на о-ва. За 8 дни- между 2 и 10 ноември есминците на "токийския експрес" под ръководството на Танака правят 65 похода и прехвърлят в района на Тасафаронга главните сили на 38-а дивизия. Едновременно с това Търнър превел до Лунга Пойнт 7 транспорта под прикритието на 6 крайцера и 14 есминеца. При тези срещни конвойни операции и двете страни понасят загуби. Американските самолети и торпедни катери повеждат есминците "Наганами", "Таканами" "Мохидзуки". Американците "разменят" транспорт срещу японска подводница. Повреди получават КРТ "Сан Франциско" и есминеца "Бюкенън".

За пръв път след 07.08.42 г. японските войски на Гуадалканал били повече от американските. Възобновили се боевете по "червената" линия и Хелси заповядал възможностите на Хендерсън фийлд да бъдат разширени. За кратко време били построени няколко нови писти. От своя страна японската армия поискала подкрепата на флота. Много от корабите обаче били изпратени за ремонт във водите на Метрополията. След "Дзуикаку" и "Тикума" натам се отправили и "Кумано" и "Миоко". "Тоне" бил предаден на 8-ми флот, за да осигури някакво въздушно прикритие на последните боеспособни японски самолетоносачи "Хийо" и "Дзуню". Последните обаче се ремонтирали и не могли да излязат в морето. Била организирана радио игра, която трябвало да създаде впечатление у американското командване, че японските самолетоносачи са в океана. Ямамото решил още веднъж да рискува с тежките надводни кораби. Били събрани 11 транспорта под командването на Танака с подкрепления за армията. За поредното неутрализиране на летището на Хендерсън фийлд било събрано Рейдерското съединението на адм. Абе - 11-та Дивизия линейни кораби ( "Хией" и "Киришима" ), 10-та флотилия есминци ( КРЛ "Нагара" и есминците "Акацуки", "Иказути", "Иназума", "Юкикадзе", "Амацукадзе", "Терудзуки" ) и 4-та флотилия есминци ( "Асагумо", "Харусаме", "Мурасаме", "Юдати", "Самидаре", "Шигуре", "Югуре", "Ширацую" ). Операцията се прикривала от останалите във 2-ри флот кораби, под командването на Кондо ( КРТ "Атаго", "Такао" и КРЛ "Сендай" ). Далечното прикритие се осъществявало от корабите на Курита - "Конго", "Харуна" и "Тоне" и самолетоносачите на Какута. Последните обаче, както беше казано не можели да излязат в морето. По традиция на 8-ми флот е възложена втората бомбардировка на летището и косвено прикритие на Транспортното съединение. Двете взаимоизключващи се задачи принудили Микава да раздели корабите си на две - Главни сили ( "Текай" "Кинугаса" и "Исузу" ) и Отряд за бомбардировка ( "Судзуя", "Майя" и "Тенрю" ). Цялата операция Ямамото планирал въз основа на предположението, че американците нямат боеспособен самолетоносач в района. А при това положение Хелси едва ли би рискувал да изпрати в пролива Слот тежките си кораби.

От своя страна американците разбирали, че са "на косъм" от спечелването или загубата на битката за Гуадалканал. Ако японската армия се управлявала на нивото на Обединения флот летището би било загубено. Морските пехотинци се нуждаели от подкрепления и замяна на частите, които от три месеца водели тежки боеве. В подкрепа на транспортите на Търнър адм. Хелси изпратил T.F.67.4 под командването на контра-адм. Калегхен. То включвало крайцерите КРТ "Сан Франциско" и "Портланд", и КРЛ"Джуно", "Хелена" и "Атланта" и 8 есминеца ( "Къшинг", "Лафи", "Серет", "О’Банан", "Аарон Вард", "Бартън", "Монсен" и "Флетчър" ). "Ентърпрайз" и съпровождащите го линкори "Вашингтон" и "Саут Дакота" били изпратени към о-вите Еспириту Санто. Самолетоносача се нуждаел от екстрен ремонт, но нямало време да се изпраща на Хаваите. С разрешението на Нимиц Хелси прехвърлил в Нумея кораборемнтници, които да осигурят поне хода и способността на кораба да оперира с авиогрупата. Когато на 12.11.1942 г. австралийски В-17 открил корабите на адм. Абе, групата на "Ентърпрайз" била изпратена на север.

Боят

Вечерта на 12/13.11.42 г. американските кораби образували смесена килватерна колона- отпред и отзад били разположени по 4 есминеца. По средата един след друг следвали "Атланта", "Сан Франциско", "Портланд", "Хелена" и "Джуно". Въздушното разузнаване на американците разкрило началото на операцията, но не успяло да разкрие състава на съединението на адм. Абе. Японците от своя страна не очаквали да срещнат неприятел около Гуадалканал. Основата на боезапаса им били осколочно-фугасните снаряди. Те следвали в походен ред. "Хией" и "Киришима" оформяли колона, която отстрани била прикрита от по един дивизион есминци, отпред плавал "Нагара", а малко пред лекия крайцер два есминеца образували завеса. Тежките кораби отзад били прикрити от 3 есминеца. В средата на деня корабите на Абе попаднали в щорм и видимостта паднала до нула. Около полунощ когато японците се приближили до о.Саво видимостта оставала лоша. Абе направил няколко последователни завоя, за да намери "прозорец" под облаците, но по време на маневрите есминците загубили строя.

Американците приближавали от югоизток. По традиция "Хелена", където бил най-добрия радар била в края на колоната. Все пак в 01.24 на 13.11.42 г. операторите доложили за два радиолокационни контакта, а след 6 минути оповестили ескадрата за курса и скоростта на неприятеля. Дистанцията в този момент била 13,5 мили, но бързо намалявала. В 01.27 Калегхен заповядал десен завой и вместо да обхване японците в класическо "кросинг Т", сам попаднал в обхват. Самите японци все още не подозирали присъствието на неприятеля. В 01.41 челния есминец "Къшинг" визуално открил на 15 кабелта два неприятелски есминеца, които пресичали курса му. Кораба завил на ляво, следващия мателот - "Лафи" в дясно и строят се разпаднал. Още преди да започне боят загубил всякакво подобие на управление. По същото време и японците открили неприятеля. На тях им потрябвали няколко минути, за да заменят фугасните снаряди с бронебойни. Колкото и да е странно Калегхен им ги дал. В 01.50 японските есминци неочаквано включили прожекторите и осветили оказалата се в челото на колоната "Атланта"."Акацуки" изстрелял торпеда, а "Хией" от около 4000 метра дал залп с главния калибър. "Атланта" успяла да отговори, като добила попадение в прожектора на "Акацуки". Секунда по-късно 356 мм снаряди на линкора се взривили в надстройките на крайцера. Те убили контра-адм. Скот-победителя при нос Есперанс и щаба му. Обхванатия от пламъци крайцер спрял.

В този момент американската ескадра се врязала в средата на японската колона. "Акацуки" попаднал под прицелния огън на "Сан Франциско" и потънал. Четири американски есминци изстреляли торпедата си в "Хией", но разстоянието било толкова малко, че взривателите не сработили. Самият "Хией" също не могъл да стреля - есминците били в мъртвата зона на оръдията. Тогава "Лафи" обстрелял надстройките на линкора с тежките си картечници. Изведнъж "Хией" избухнал в пламъци по цялата си дължина. Малко след това в есминеца попаднало торпедо и той потънал. "Юдати" влязъл в престрелка със "Серет" един на един. Двата кораба получили тежки повреди и се опитали да излязат от боя.

След като потопил "Акицуки" "Сан Франциско" открил огън по най-близката голяма цел и това се оказала "Атланта". Някой все пак разпознал кораба и обърнал внимание на командващия. Калегхен заповядал да се прекрати огъня и това била последната му заповед. "Киришима" най-накрая се ориентирала в обстановката и накрила американския флагман. Крайцерът получил няколко попадения, които убили Калегхен и част от офицерите на мостика.

Абе заповядал корабите да се оттеглят на север и замълчал. Радиостанцията на "Хией" била унищожена от случаен снаряд.

Боят окончателно изгубил управление. Корабите маневрирали независимо един от друг, случайно се сближавали на дистанция за прав изстрел и отново случайно опознавали или не неприятеля. "Юдати" минавайки покрай "Портланд" изстрелял веер от 8 торпеда. Едно от тях попаднало в кърмата на крайцера. Раздраните листове от обшивката образували паразитен рул и кораба влезнал в циркулация. Сближавайки се с "Хией" американския кораб го обстрелял, а малко след това се натъкнал отново на изгубилия управление и изоставен от екипажа "Юдати". " Хелена" и "Флетчър" се старали да се държат по-далеч от свои и чужди. "Амацукадзе" излязъл в края на американската колона и изстрелял 8 торпеда. Две от тях попаднали в "Бартън", който се пречупил на две и потънал. След това японския есминец влязъл в артилерийски двубой с крайцера "Джуно". Американския кораб пламнал и излязъл от боя. В кораба попаднало и едно торпедо. В 02.13 "Амацукадзе" се натъкнал на "Сан Франциско". Оръдията на крайцера били извадени от строя от снарядите на "Киришима". Есминецът изстрелял торпедата си от по-малко от 200 м и те не се взривили. Следващата цел за есминеца се оказала "Хелена". Американският кораб добил няколко попадения. На есминеца била унищожена хидравликата и той на 20 възлов ход се отправил към о. Шортленд.

В 02.26 "Киришима" и "Нагара" заедно с останалите в строя есминци се оттеглили на север. "Хелена" и "Сан Франциско" заедно с три есминеца се оттеглили на юг. Известно време с тях се движил и "Джуно". Останалите кораби агонизирали около о. Саво.

След боя

На сутринта "Джуно" е торпилиран от "I-26" и потъва. Спасяването на екипажа не било организирано, което е нещо нехарактерно за американския флот. Няколко стотин моряци загинали от жажда на спасителните плотове или от нападения на акули. От 700 човека екипаж се спасил само един моряк. "Хией" така и не успял да поправи рулевото управление и на сутринта попаднал под удара на авиацията на "Ентърпрайз". Асовете на Тихоокеанския флот добили 3 попадения. Още едно записали в своя актив екипажите на В-17 от Еспириту Санто. Около 18 часа японците снели екипажа на линкора и го потопили на 5 мили от о. Саво. Същата вечер потънали "Атланта" и два американски есминеца. "Портланд" и "Аарон Вард" американците успели да домъкнат до о. Тулаги.

Американците загубили повече кораби, но записали в своя актив първия потопен противников линкор. Корабите от типа "Конго" се считали за остарели още през 30-те години. ГМЩ ги считал за умерена загуба при настъплението в Южния Пасифик. Те негласно били "отписани" от Висшето морско ръководство още преди Пърл Харбър. Транспортите на Танака по това време се връщат назад. Хелси имал всички основания да доложи на Нимиц, че сражението се развива в полза на САЩ, независимо от явно кризисния характер на ситуацията. Ямамото от своя страна дал под съд адм. Абе за недостатъчна настойчивост при опитите да се спаси "Хией". Това явно е повод да се отстрани от командването адмирала, който не приложил необходимите усилия да пробие неприятелската завеса и да завърши мисията си. Единствената заповед, която издал Абе за 34 минути бой било с нищо не мотивираното разпореждане за отстъпление. Битката за Гуадалканал била навлязла в решаващата си фаза.