Десанта на о. Гуам и първа атака на о. Уейк (“Z” Сакусен)
Бастиони в сянката на войната
Операциите по завладяването на о. Гуам и Уейк били поверени на 4-ти флот под командването на вицеадмирал Шигеоси Иноуе. Завладяването на тези острови се считало за изключително важно и за не особено трудно. Гуам бил разглеждан като източния бастион на Филипините от планиращите звена на двете страни. Контролът над острова бил задължителен за контрола над комуникационната линия Хаваи – Филипини. По същия начин о. Уейк бил разглеждан като западния форпост на Хаваите.
Отбраната на двата острова била незначителна предвид тяхното стратегическо значение. Строежа на укрепления на двата острова било забранено от решенията на Вашингтонската Морска конференция. На Гуам в началото на декември 1941 г. се намирал гарнизон от 365 морски пехотинци и 308 човека от местното опълчение. На въоръжение те имали само пушки и леки картечници. Морските сили на острова включвали три патрулни кораба („Пеликан”, YP-16 и YP-17) и един стар флотски танкер „Робърт Л. Барнс”. На о. Уейк американския гарнизон бил значително по-голям – 449 морски пехотинци, 68 моряка от авиацията на морската пехота, а също и значително число свързочници, служители на „ПанАм” и строители. Бреговата отбрана включвала три батареи с калибър 127 мм и 76 мм. На Уейк нямало кораби от американския флот, но на летището се намирали 12 F4F-3 „Уайлдкет” прелетели на острова на 04.12.1941 г. от самолетоносача „Ентърпрайз”. В предвоенното планиране американските замисли не предвиждали възможността Японската Империя да завладее островите. Предполагало се, че японското настъпление ще се развие значително по на запад от тях, а Гуам и Уейк ще успеят да се задържат докато американския флот развие своето настъпление в южния Тих океан.
В края на ноември американското командване известило войските на Уейк, че международната обстановка се нажежава и е необходима повишена бдителност.
Японския Главен морски щаб планирал за завладее и двата острова едновременно в началото на войната. Завладяването на Гуам прикривало настъплението срещу Филипините, а Уейк бил важно звено във Външния отбранителен периметър на Империята. За изходни райони на двете ударни съединения били избрани островната група Хаха-Джима от архипелага Огасавара за атака на Гуам и Трук за Уейк. Ударното съединение атакуващо Уейк изчаквало началото на войната на а. Кваджелейн преди да атакува острова. Атаката на Гуам командването на японския флот възложило тактическото командвана на контраадмирал Аритомо Гото. Под негово командване се намирала 6-та ескадра крайцери (КРТ „Аоба”, „Кинугаса”, „Како” и „Фурутака”), 23-ти дивизион есминци („Кикудзуки”, „Удзуки”, „Юдзуки”), придадения от 5-ти дивизион есминци „Оборо”, подразделения от 5-то базово съединение (корабите на 7-ми дивизион канонерки, 15-ти дивизион тралщици и 59-ти и 60-ти дивизион преследвачи на подводници). Войските предназначени за десант на острова били 5-то отбранително базово съединение (около 400 морски пехотинеца) и Подразделение на Южните Морета сформирано около 144-ти полк от 55-та Запасна дивизия (4 886 човека). Морските пехотинци били на канонерките от 7-ми дивизион, а армейските подразделения били натоварени на транспорти. Ударното съединение предназначено да атакува о. Уейк било под флага на контра-адмирал Самичи Кадзиока и включвало 18-та ескадра крайцери (КРЛ „Тенрю” и „Тацута”), 6-та едкадра есминци (КРЛ „Юбари”, есминците от 29-ти дивизион „Хаяте” и „Оите”, и от 30-ти дивизион „Кисараги”, „Мотицуки”, „Муцуки” и „Яйой”), спомагателните крайцери „Конго Мару” и „Конрю Мару”, патрулните кораби Р-32 и Р-33. За окупацията на острова било решено да се използва Специално Съединение на Морската Пехота „Йокосука” (450 човека).
Отделените за атаката на двата вражески пункта сили били неравностойни. Изначално разполагащ с недостатъчно войски и кораби 4-ти флот трябвало да оперира в район, чиято площ надхвърляла пространството, в което се развивали останалите операции на Обединения флот. Главния морски щаб поставил акцента на операцията срещу Гуам. Предполагало се, че на острова са разположени повече войски, отколкото на Уейк. А и положението и терена на Гуам предполагали неговата първостепенна важност – островът господствал на операционната линия Хаваи – Филипини, прекъсвал японските комуникации южно от Марианските острови, а теренът му предполагал прекрасни възможности за отбрана. Уейк бил макар и важен, но обикновен атол от Централния Пасифик. На острова едва ли можело да се разположат достатъчно войски, но Тихоокеанския флот можел да се намеси във всеки един момент на операцията. Завладяването на атола трябвало да стане мълниеносно.
Първата победа
В ранното утро на 08.12.1941 г. губернатора на Гуам получил телеграма от Пърл Харбор за началото на войната между Япония и САЩ. На свиканото екстрено съвещание губернатора, командващия батальона морски пехотинци и представителя на местните плантатори решили да отбраняват острова.
За Гуам войната започнала в 08:27 същия ден, когато излетелите от Сайпан японски самолети нанесли удар по резервоарите на „ПанАм”, празните казарми на морската пехота и корабите в пристанището. Резервоарите пламнали, заедно с патрулния „Пингвин”. Повредения кораб бил незабавно изоставен от екипажа си, чийто пример последвали и моряците от танкера „Робърт Л. Барнс”. След два дни японските морски пехотинци ще го намерят в изправност и кораба ще се превърне в спомагателен танкер на японската армия „Хасу Мару”. Корабът преживял войната, но никога повече не плавал под американски флаг ...
След като завършила бомбардировката губернатора заповядал да бъдат арестувани всички японски „националисти”. Последвалите нови налети попречили да се разкрият японските агенти, но тези занимания продължили с пълна сила след 17:00 когато японските самолети се завърнали на Сайпан. А корабите на контраадмирал Гото вече плавали към Гуам.
На следващия ден били „разобличени” трима полинезийци от Сайпан. Без да губят време властите на Гуам пристъпили към осъждане на „шпионите”, но в 08:30 започнала нова бомбардировка.
През нощта на 9 срещу 10-ти декември защитниците на Гуам се били окопали на полуостров Ороте, а населението се било изпокрило в планините. В 03:00 започнало дебаркирането на морските пехотинци от 5-то отбранително базово съединение северно от Агана и батальоните на Подразделението от Южните Морета. Последните се разтоварвали северно от морските пехотинци, на южното и източно крайбрежие на Гуам.
Около 04:00 японските морски пехотинци достигнали позициите на защитниците на острова и ги атакували от движение. В 07:00 губернатора на Гуам капитулирал и предал първото американско владение на Японската империя. Намесата на корабите от Обединения флот не се наложила и 6-та ескадра крайцери заедно с есминците се отправила към Трук, където пристигнала на 12.12.1941 г.
Първият неуспех
За Уейк войната започнала с телеграмата от Пърл Харбор за началото на войната. Още с изгрева на слънцето бил вдигнат бойния въздушен патрул от 4 „Уайлдкета” и след около четири часа той се вече водел бой със самолетите от 24-ти Въздушен флот. Въпреки самоотвержените атаки на изтребителите японските бомбардировачи си пробили път до острова и хвърлили бомбите си над набелязаните цели. След тяхната атака били унищожени седем от осемте изтребителя на летището. Загуби понесъл и наземния персонал. Наличието на американски изтребители и подготвените за отбрана американски войски изненадали японското командване. Контраадмирал Кадзиока бил задържан на Кваджелейн до 09.12.1941 г. докато самолетите на 24-та Флотилия на Обединения флот ден след ден щурмували о. Уейк. В ожесточените боеве над острова японските пилоти губели машини и пилоти, но на острова останали само 4 боеспособни самолета и много малко гориво.
В 03:00 на 11.12.1941 г. наблюдателите на о. Уейк забелязали приближаващите японци и командващия гарнизона заповядал батареите да открият огън, когато японските кораби не се приближат на дистанция за прав изстрел. Кадзиока обаче не бързал. Той бил решил да изчака изгрева на слънцето и да приеме боят с американските батареи в килватерна колона. В 05:30 слънцето се показало над водата и флагманския „Юбари” завил на запад, и едновременно с това открил огън по американските позиции на южния бряг на атола. След флагмана огън открили „Тенрю” и „Тацута”, а есминците и транспортите се държали на около миля зад крайцерите. Първото попадение получил „Юбари” в 06:10 и пламтейки завил на юг. Адмирал Кадзиока заповядал патрулните кораби с морските пехотинци да се насочат към местата за десантиране, а всички кораби да ги прикрият. Само минути след това Р-33 бил улучен от 127 мм снаряд и спрял дрейфувайки към острова. За щастие на японските десанчици батареята пренесла огъня си върху транспортите и моряците успели скоро да възстановят управлението на кораба. Есминците от двата дивизиона се насочили право към двете батареи прикриващи входа на лагуната, но в 06:52 челният „Хаяте” получил попадение от най-малко 2 снаряда и потънал с целия си екипаж. Есминците завили на юг, но при оттеглянето си „Оите” получил попадение и пламнал. След това батарея „L” пренесла огъня си върху транспортите и поразила с един снаряд „Конго Мару”. В това време към позициите на батареята приближили „Тенрю” и „Тацута” и американските артилеристи ги обстреляли. В 07:10 едно попадение получил „Тацута”, след което крайцерите се оттеглили. В това време есминците от 30-ти дивизион почти достигнали входа на лагуната и насочвайки се към позициите на батарея „В” били обстреляни от близко разстояние. Челният „Яйой” получил едно попадение на 76 мм снаряд и есминците завили обратно.
Трудният път към дома
Тъй като явно корабите не успели да подавят огъня на батареите адмирал Кадзиока заповядал съединението да се оттегли към а. Кваджелейн. В този момент обаче се появили три „Уайлдкета”. Почти всички японските кораби успели да се отклонят от хвърлените от тях бомби. „Тенрю” и „Тацута” получили повреди от осколките на близките разриви, а на кърмата на „Конго Мару” избухнал пожар. От ответния огън два от самолетите получили незначителни повреди. Не провървяло единствено на „Кисараги” – 50 кг. бомба попаднала в дълбочинните бомби на кърмата, които детонирали от взрива. „Кисараги” се разцепил и потънал с целия си екипаж. След това изтребители обстреляли японските кораби и нанесли нови повреди на „Тацута”, „Конго Мару” и Р-33.
На следващия ден ударното съединение хвърлило котва на Кваджелейн.
