 |
Предистория на битката След евакуацията на японските войски от о. Гуадалканал в началото на 1943 г. започва дълга стратегическа пауза на просторите на Тихия океан. През почти цялата година сраженията се ограничават в постепенното изтласкване на японските ганизони от Соломоновите и Алеутските о-ви. Бойните действия на сушата носели цикличен и еднообразен характер. Американската базова авиация установявала контрол в небето над поредната японска база, след което морската пехота десантирала на острова. Почти веднага започвал строежа на летище. Опирайки се на него американските войски повтаряли този прийом срещу следващия остров. Висшето командване наричало този начин за водене на бойни действия " стратегия на придвижване от остров към остров". Според морските пехотинци, които се сражавали и умирали по никому неизвестните до този момент островчета това било " придвижване от палма към палма". Срещу настъплението на американските войски Япония малко какво можела да направи. Палубната авиация била унищожена и това приковало Главните сили на флота в базата на о. Трук. Японските ганизони можели да разчитат единствено на помощта на леките кораби на Обединения флот и по-рядко на тежките крайцери. Всичко това изкристализирало в сраженията около Соломоновите о-ви, където есминците от бившия "токийски експрес" и леките крайцери напрягали сили срещу американските съединения водени от тежки крайцери. Ядрото на американския флот "отдъхвало" в Пърл Харбър. Това продължило до края на лятото на 1943 г. когато адм. Нимиц получил втория си комплект фигури. От източното крайбрежие пристигнали 4 новопостроени самолетоносача - "Есекс", "Йорктаун", "Лексингтон" и "Банкер Хил". Завършвали своя ремонт и модернизация "Саратога" и "Ентърпрайз". Линейните сили също били усилени. Отново влезли в строя линкорите потопени в първия ден на войната. Липсвали единствено "Аризона" и "Оклахома", а в корабостроителниците завършвала работата по предаването на флота на новите "Айова" и "Ню Джърси". В края на годината адм. Нимиц предприел рейд за неутрализирането на Рабаул, след което самолетоносачите прикриват удара срещу японците на Джилбертовите о-ви. След оборудването на бази на завзетите острови сценария се повтаря и на Маршаловите о-ви. През цялото време японските гарнизони се сражават до смърт и така сковават американските войски в периферията на отбранителния периметър. Със смъртта си те дават така необходимото време на японското морско командване да попълни доколкото може авиогрупите на малкото останали самолетоносачи. След завземането на Маршаловите о-ви, командването на Обединения флот в лицето на адм. Кога изтегля тежките кораби първо на Палау и след това в Сингапур. В началото на 1944 г. американския флот нанася комбиниран удар по базата на о. Трук, като по същото време стоварва десант на атола Ениветок.Срещу 3 леки крайцера и 8 есминеца охраняващи базата на о. Трук е изпратено TF.58, включващо 5 тежки, 3 леки самолетоносача, 6 линкора, множество крайцери и есминци. За два дни американците унищожили повече от 300 японски самолета, след което потопил почти всичко което плавало в лагуната на острова. След началото на самолетните атаки японските кораби се опитали да си пробият път с бой. Една от групите включваща КРЛ "Катори" и есминците "Новаки" и "Майкадзе" се натъкнала на американските "Айова" и "Ню Джърси". "Майкадзе" влязъл в престрелка с новите американски линкори, опитвайки се да прикрие отстъплението на флагмана, но около обяд бил потопен от КРТ "Минеаполис" и "Нови Орлеан". Екипажа на есминеца се сражавал до последно, като оръдията му стреляли докато водата не нахлула през амбразурите на оръдейните кули. Освен него са потопени КРЛ "Катори", "Агано", "Нака", есминците "Татикадзе", "Фумицуки", "Оите", 30 търговски кораба, 2 транспорта и 1 спомагателен кораб. Единствения японски успех бил бомбеното попадение в АВТ "Интрепид", което предизвикало тежки повреди. След атаката "Тихоокеанския Гибралтар" престава да съществува като база. Скоро след това адм. Кога загива в тайфун опитвайки се да достигне Филипините и да организира отбраната на базата в Давао. На 30-31 март е атакувана базата на о. Палау. Освен транспортните кораби самолетите потапят и есминеца "Вакатаке". Опита флота да бъде използван като разменна монета в мирните преговори се проваля. Американците продължават да настояват за безусловна капитулация и на потомците на Ямато не остава нищо друго освен да продължат войната. След адм. Кога на поста е назначен адм. Тойода. За командващ Обединения флот е поставен вице-адм. Одзава. Американските корабни съдинения вече преминавали необезпокоявани през отбранителния периметър на Японската империя. През пролетта на 1944 г. вече нямало къде и защо да се отстъпва. Тойода решава, че американското настъпление трябва да бъде спряно в централния район на Тихия океан и Япония отново да завоюва стратегическата инициатива във войната. Операцията била наречена "A-GO" и предвиждала решаващата битка да се проведе с обединените усилия на палубната и базова авиация. Планове на страните През март Обединения флот преминава реорганзация. Всички останали самолетоносачи са сведени в Мобилен флот. До началото на март никой от тях нямал подготвена авиогрупа. Последните пилоти загинали в небето над Рабаул, опитвайки се да забавят американското настъпление на Соломоновите о-ви. Адмирал Тойода никога не бил командвал корабно съединение в бой. Той бил теоретик на морската война. За сметка на това Мобилния флот се водел от вице-адм. Джисабуро Одзава-най-добрия тактик на Обединения флот. Тойода виждал няколко възможни варианта за действие на противника. Първият от тях осъществявал ген. МакАртър и 7-ми флот на адм. Кинкейд-настъплението започвало в Южния район на Тихия океан и през Нова Гвинея имало за крайна цел о. Минданао. Вторият вариант бил настъпление в Централния район на Пасифика на 5-ти флот на адм. Спрюенс, водещо до сражение за Марианските о-ви. Третият Тойода смятал за най-неблагоприятен-той обединявал първите два, и водел до комбинирано сражение за Филипините. Тойода разбирал, че Одзава можел да води само отбранително сражение. Запасите от гориво катастрофично намалявали. Подводниците на Чарлз Локвуд потопили голяма част от танкерите на флота, разрушените през `41-ва година рафинерии в Бруней така и не били възстановени и единствената база на флота, която можела да осигури неговите действия оставал Сингапур. Планът за предстоящото сражение бил построен около взаимодействието на палубната и базовата авиация в предстоящото Генерално сражение. В средата на май Тойода съсредоточил корабите на Обединения флот в базата Тави-Тави. Така той си запазвал свободата на действие при всеки вариант за настъпление на противника. От своя страна американското командване решава своите проблеми. В началото на `44 г. в щаба на адм. Нимиц започва разработката на плана по завземането на Марианските о-ви с кодово название "Форейджър". Тяхната окупация би разширила радиуса на действие на подводниците, а от летищата на о. Сайпан новите В-29 достигали до Япония. От своя страна флота опирайки се на базите си на Марианските о-ви си запазвал свободата да действа срещу Филипините, Индонезия и дори срещу Японските о-ви. От Австралия ген. МакАртър настоява главния удар да бъде нанесен на север през Нова Гвинея и Минданао. Тъй като през цялата война трябвало да стои в периферията на главните събития, на генерала много му се искало да се наслади на победата поне в края. Решено е двете операции да се проведат едновременно, като приоритет е даден на настъплението в Централния район на Пасифика. Десанта на о. Сайпан и развръщането на противниците На 19.05.1944 г. палубната авиация на 5-ти флот атакувала о. Уейк. Едновремено с това войските на ген. МакАртър прикривани от 7-ми флот стоварили десант на о. Биак. Адм. Тойода разбрал, че сражението започвало по най-неблагоприятния вариант. Все още той виждал за себе си възможности да противодейства на американските войски. На о. Биак войските на МакАртър действали бавно и нерешително. В ГМЩ аналитиците настоявали, че в Южния район на Тихия океан няма авианосни кораби и при своевременнно и достатъчно силно подкрепление острова може да бъде задържан. В резултат на това била симпровизирана операцията "KON" за доставяне на подкрепления за острова и на 31.05.44 г. мощно съединение се отправило към о. Биак. Десанта бил натоварен на КРТ "Аоба", КРЛ "Кину" и 3 ескадрени миноносци. За прикритие били използвани ЛК "Фусо", КРТ "Миоко" и "Хагуро" и 5 есминеца. Допълнително били задействани 2 есминеца-минни заградители, транспорт и няколко катера преследвачи на подводници. На 03.06 корабите били открити от "Либърейтър" на съюзниците и Тойода заповядал корабите да се завърнат в Давао, тъй като решил че внезапността на операцията е загубена. В щаба обаче продължавали да настояват, че американците нямат значителни въздушни сили в момента, поради което Тойода се съгласил на втори опит. Десанчиците били натоварени на 3 баржи, влачени от 6 ескадрени миноносеца, а като прикритие участвали "Аоба" и "Кину". На 08.06 близо до острова корабите на контра-адм. Саконджу били прехванати от контра-адм. Крачли, който водел 1 КРТ, 2 КРЛ и 15 есминеца. Японците отсичат буксирните въжета и се оттеглят. Крачли се опасявал от нова Тасафаронга и също завива обратно. По-късно той разрешава на есминците да проведат преследване, но без резултат. Удивително е, но все пак изоставените на произвола на съдбата несамоходни баржи се добират до отрова и дори стоварват един от ешалоните на десанта. Тойода вече си бил съставил представа за схемата на противниковата операция и от ден на ден чакал съобщение за контакт на самолетите на Какута от Марианските о-ви с корабите на Нимиц. Но корабите на Обединения флот не можели да бъдат изтеглени предварително към архипелага-танкерите можели да осигурят само едно зареждане в морето. А по това време транспортите на адм. Търнър приближавали към Сайпан ...
Тойода се опитал да убеди министър-председателя Тодзио в необходимостта да се усили гарнизона на Марианските о-ви, но почти бил обвинен в паникьорство. Армията продължавала да счита Китай и Бирма за приоритетни направления. На 2-те дивизии полуобучени запасняци на ген. Сайто, бригадата морска пехота и дивизиона катери на адм. Нагумо, флота можел да помогне единствено с прехвърлянето на острова на 101-ви специален парашутен отряд. Одзава разработил красива "махаловидна" операция. Ударната дивизия на адм. МатомеУгаке ( ЛК "Ямато" и "Мусаши", КРТ "Миоко", "Хагуро" и "Аоба", 2 КРЛ и 7 есминеца ) трябвало да приближат о. Биак на 15 юни и да стоварят подкрепления за гарнизона. След това с 457 мм оръдия линкорите обстрелвали американските позиции, въвличали в бой и унищожавали 7-ми флот на Кинкейд, а след това се оттегляли. След дозареждане в Тави-Тави съединението се отправяло към Марианските о-ви. Тойода дал разрешение за провеждане на операцията и корабите излезли в морето на 10 юни, но на сутринта на 11.06 операцията "Кон" била окончателно отменена. През този ден самолетите на TF.58 нанесли удар по Сайпан и Тиниан. Същия ден флота на адм. Одзава преминал през пролива Сан-Бернардино. В последните дни американските подводници потопили есмините "Инадзумо", "Минадзуки", "Хаянами" и Таникадзе" и 3 ескадрени танкера. На 15.06 потънал още един есминец. "Сирацую" се сблъскал с танкера "Сейо-Мару" на 14.06. На север бързала ударната дивизия на адм. Матоме Угаки. Линкорите били открити от подводниците на адм. Локвуд, но те не могли да ги атакуват. Вечерта на 15.06 101-ви парашутен отряд и част от пехотинците на ген. Сайто контраатакували плацдарма до Гарапан. Те успели да притиснат морските пехотинци и да излезнат на плажа. Но там ги посрещнали вкопани танкове, 2 есминеца и крайсера "Луисвил". Те открили огън с право мерене... След разгрома на японския отряд битката за Сайпан била решена. Контраатаката обаче довела до затягане на боевете за острова и отсрочили атаката срещу о. Гуам. Това дало възможност на адм. Одзава да реализира своя план за Решаващото сражение.
Същия ден се състояло съвещание между адм. Спрюенс и адм. Търнър. Тъй като бърз успех на Сайпан не се предвиждал и планираните в Пърл Харбор 3 дни за превземане на острова явно не стигали, на T.F 58 били придадени 5 тежки, 3 леки крайцера и 21 есминеца. От своя страна ГМЩ съобщил на адм. Одзава, че освен тежките самолетоносачи явно в операцията са привлечени и значително количество леки и ескортни. Вечерта на 15.06 Спрюенс заповядал на T.F 58 да се завърне на юг. Корабите на Одзава изчезнали и опитите да ги открият останали напразни. Поради това десанта на о. Гуам определен за 18.06 бил отменен. От своя страна Одзава правилно решил, че американските тежки самолетоносачи се намират на северозапад от Марианските о-ви. Освен това той знаел, че на Сайпан се водят боеве, че летищата на Иво Джима и Чичи Джима са извън строя, и че Гуам остава засега японски. Планът който разработил Одзава предвиждал комбинирана атака на палубната и базова авиация от о-вите Гуам, Сайпан, Яп и Рота. Недостатъците на своите самолети той смятал да превърне в решаващия фактор, който да донесе победата на Обединения флот. По-леките японски самолети имали по-голяма далечина на полета и Одзава се надявал да организира боя на свръхдалечни дистанции, тъй че неговите самолетоносачи да бъдат недосегаеми за американската авиация. Оцелелите след първата атака палубни самолети трябвало да кацнат на запасните полоси на о. Гуам и на следващия ден да атакуват отново американските кораби на обратния път. На 16.06 Ударната дивизия се присъединила към останалите японски кораби. Вечерта на 17.06 подводницата "Кавела" съобщила за контакт с голямо количество японски кораби. Радиограмата била изпратена на Спрюенс на следващата сутрин. Самолетите на T.F 58 извършили секторен поиск на далечина от 325 мили, но не открили противника. В 15.30 часа на 18.06 два от седемте разузнавателни самолета на Одзава едновременно донесли за контакт с голямо количество кораби и неустановен брой самолетоносачи. В действителност и двата пилота видяли корабите на T.F 58, които плавали на юг разтеглени на повече от 40 мили. Около 16.00 часа Одзава разбрал за самостихийните действия на командира на 3-та дивизия самолетоносачи. Контра-адм. Обаяши решил да атакува незабавно откритите американски кораби със самолетите от "Читозе", "Чийода" и "Дзуйхо"-69 машини. Одзава спрял атаката, тъй като самолетите от трите самолетоносача нямали шансове да се завърнат. Той заповядал корабите да легнат на курс 200, за да съхрани 400 милната дистанция с противника. Вечерта на 18.06 тактическите групи на T.F 58 пристигнали в точката на сбора-на 180 мили западно от о. Тиниан. През нощта Одзава развърнал своя флот в специално разработен за битката строй. Отпред на широк фронт били развърнати корабите на адм. Курита ( АВЛ "Дзуйхо", "Чийода" и "Читозе", ЛК "Ямато" и "Мусаши", ЛКР "Конго" и "Харуна", КРТ "Такао", "Майя", "Кумано", "Атаго", "Текай", "Судзуя", "Тоне" и "Тикума", ЛКР "Ноширо" и 11 есминеца ). Тактическита група се организирали около самолетоносачите от 3-та дивизия самолетоносачи. Палубите на последните били наситени с изтребители. Съединението на Курита трябвало да играе ролята на примамка и противовъэдушна бариера пред американската палубна авиация. На 100 мили зад него ешелонирано се разполагали Главните сили на Обединения флот. Авангарда е образуван от 2-ра дивизия самолетоносачи ( АВЛ "Дзуню", "Хийо" и "Рюдзю" ) и прикритието им ( ЛК "Нагато", КРТ "Могами" и 8 есминеца. Най-отзад били тежките самолетоносачи "Дзуикаку", "Шокаку" и "Тайхо" прикривани от КРТ "Миоко" и "Хагуро", КРЛ "Яхаги" и 7 есминеца. Решаващото сражение Преди разсъмване адм. Митшер изтеглил напред най-слабата си тактическа група, заповядвайки й да заеме позиция на 12 мили северно от линейните сили ( T.G. 58.7 - ЛК "Айова", "Ню Джърси", "Алабама", "Саут Дакота", "Норт Каролина", "Вашингтон", "Индиана", 4 тежки крайцера и 14 есминеца ). В T.G. 58.4 влизали АВТ "Есекс", АВЛ "Ленгли" и "Каупенс", 4 леки крайцера и 13 есминеца. Зад тях построени във фронт от север на юг се разполагали тактическите групи на Главните сили - T.G. 58.1, T.G. 58.3 и T.G. 58.2. Всяка от тях включвала 2 тежки и 2 леки самолетоносача и група за прикритие наброяваща 4 крайцера и от 9 до 13 есминеца. В 05.20 часа радарите на "Есекс" засекли японски разузнавателен самолет. Около 06.00 часа въздушния патрул свалил още един хидроплан. Спрюенс веднага ултимативно поискал от патрулната базова авиация да отдели допълнителни сили и да разшири радиуса на патрулиране до 700 мили. В 06.19 часа адм. Спрюенс разрешил на Митшер да легне на курс 67. Поради необходимостта обаче да се използва северния бриз TF.58 не могло да се сближи с противника. Поради това, че не открил противникови кораби, Спрюенс изпратил ударните групи да атакуват летищата на о. Гуам. Всичко това продължило до 09.59 часа когато радарите засекли множество въздушни цели на дистанция 150 мили западно от линията на дозора. Вдигнатите преди 90 мин. японски самолети приближавали целта си ... В 04.15 часа адм. Одзава вдигнал разузнавателните самолети от крайцерите. В 07.30 часа бил регистриран и първия контакт-T.G. 58.4 и T.G. 58.7. Било очевидно, че това не са главните сили на противника, но контра-адм. Обаяши отново се стремял да се хвърли в боя и Одзава предоставил честта на пилотите от 3-та дивизия самолетоносачи да нанесат първия удар. В 08.30 часа от палубите на 3-те леки самолетоносача излетели 8 торпедоносеца, 45 "Зеро" с бомби и 16 изтребителя за непосредствено прикритие. Първият удар в сражението при Марианските острови нанесъл Обединения флот.... В 10.23 часа командващия TF.58 заповядал полетните палуби да се разчистят от бомбардировачи и около 10.35 бойният патрул започнал да се насища с изтребители. В 10.36 часа цялото съединение било оповестено за очакваната атака, а управлението на патрула преминало към флагманския офицер за управление на изтребителите, който се намирал на флагмана "Лексингтон". В 10.40 часа единадесет "Хелкет"-а атакували първата японска вълна на 60 мили от фронта на предните американски тактически групи. След 10 минути в боя се намесила още една ескадрила изтребители "Хелкет". Японските пилоти с двумесечния си летателен опит нямали никакъв шанс срещу асовете на американската палубна авиация и новите им прехващачи. Торпедоносците разбира се били свалени още на подхода-всички до един. "Зеро" нарушили строя и на малки групи прелетели над есминците от охраната, които открили заградителен огън. Само 3 или 4 самолета си пробили път до центъра на ордера и успели да хвърлят една-единствена бомба. По каприз на съдбата или по традиция не провървяло на "Саут Дакота". От 69-те самолета на първата вълна се завърнали 17. Вдигнатите по тревога в началото на японската атака американски бомбардировачи, по липса на по-значими цели били изпратени срещу летищата на о. Гуам и близките острови. След не особено настойчивата американска бомбардировка летателните писти излезли от строя за няколко часа. Но това били именно тези часове, когато оцелелите самолети от ударните вълни на Одзава търсели спасение на Марианските о-ви. Почти всички самолети се разбили при кацането. Във втората японска вълна имало 128 самолета - 45 изтребителя "Зеро", 53 пикиращи бомбардировача и 27 торпедоносеца. Първите загуби японските пилоти понесли над корабите на адм. Курита. Зенитчиците на линкорите свалили 2 и повредили още 8 бомбардировача. Одзава отново спечелил шансове за своите пилоти с тактическото си изкуство. Втората вълна изоставала от първата точно на една "фаза за атака". Операторите на американските радари не могли да се ориентират в каскадата от отблясъци на екрана, в резултат на което самолетите били открити на около 115 мили от "Лексингтон". Освен това и целеоказването било неточно - операторите доложили за около 50 противникови самолета. В прехвата участвали изтребителните ескадрили от "Лексингтон", "Есекс" и "Йорктаун". Едва 20 японски пилота успели да пробият изтребителната завеса. Те атакували "Айова", "Саут Дакота" и "Алабама". Самотен торпедоносец се врязал в броневия пояс на "Индиана", която се намирала в самия център на ордера. Торпедото не се взривило, а избухналото гориво на самия самолет не причинило никакви повреди на линкора. 6 пикиращи бомбардировача и 3 торпедоносеца, отдавна загубили изтребителното си прикритие открили американските Главните сили . Бомбардировачите атакували корабите от T.G. 58.2. Те успели с 1 близък разрив да придизвикат незнечителен пожар и леки повреди на "Банкер Хил". Торпедоносците атакували T.G. 58.3, но не постигнали попадение. От втората вълна не се завърнали 97 самолета. В третата японска вълна влизали 47 самолета. В битката с въздушния патрул тя загубила само 7 машини. По това време Одзава получил от разузнавач на "Шокаку" координатите на T.G. 58.1. Той пренацелил самолетите от третата вълна срещу новооткритите самолетоносачи и както обикновено се случвало половината пилоти не разбрали новата заповед, объркали курса и след като не открили противника без приключения се завърнали на самолетоносачите. Останалите 20 самолета прелетели над линкорите, достигнали указаната в радиограмата точка и след като не открили никого също завили назад. На обратния път те изненадали самолетоносачите от T.G. 58.4 и няколко пикиращи бомбардировача успели да пробият американския зенитен огън и проникнали в центъра на ордера. Те атакували американските кораби, но без успех. Следващате вълни адм. Одзава изпращал според готовността на групите. Четвъртата вълна била сформирана от самолетите на "Дзуикаку" и самолетоносачите от 2-ра дивизия. В нея влизали 82 самолета - 30 изтребителя, 10 "Зеро" с бомбови товар, 9 пикиращи бомбардировача, 6 торпедоносеца и 27 стари бомбардировача "Вел". Те били насочени към последния контакт - на юг от линейните сили. Там обаче те не открили никого. Впоследствие се установило, че имало повреда в компаса на самолета-разузнавач. След като не открили противника командирите на ескадрили решили да летят самостоятелно към Марианските острови. Ескадрилата от "Дзуню" взела курс към о. Рота и той я извел над корабите на T.G. 58.2. И отново се оказало, че операторите на американските радари търсят цели само по направление на противника. Японските самолети били открити едва на 45 мили от самолетоносачите, а освен това атакували когато корабите от групата приемали своите самолети. "Уосп" получил два близки разрива, които не му причинили сериозни повреди. Самолетите на "Дзуикаку" били внезапно атакувани от американски изтребители и загубили 9 от 18 машини. Останалите 49 самолета от четвъртата вълна били свалени от американците над Гуам или се разбили при приземяването на разрушените писти на острова. Одзава отново показал своето превъзходство над противника на тактическо ниво. Той успял да нанесе 4 последователни удара и да остане незабелязан за американските адмирали от T.F. 58. Координатите на събраните с мъка самолетоносачи от Обединения флот, обаче не били тайна за един от адмиралите в Пърл Харбор. За командващия американския подводен флот участието в битката при Марианските острови било своеобразно развлечение. Той водел собствена неограничена подводна война с японските търговски и спомагателни кораби. Малко преди сражението адм. Чарлз Локвуд усилил наблюдението над проливите Суригао и Сан-Бернардино и изпратил в района 3 подводници. На 18.06.44 той анализирал данните от радиопрехвата и придвижил подводниците 100 мили на юг. Сутринта на следващия ден подводницата "Албакора" открила Главните сили на Одзава. Първият самолетоносач трябвало да бъде пропуснат, а по втория бил подготвен класечески 6-торпеден залп. В последния момент обаче излязал от строя апарата за торпедна стрелба. Командирът на подводницата изплувал на перископна дълбочина, огледал се и изстрелял торпедата на око. Нито есминците, нито на самолетоносача забелязали подводницата. По това време Одзава вдигал изтребителите и пилота на един от тях забелязал торпедата. Унтер-офицер Сакио Камацу закрил с тялото си "Тайхо", още четири пропуснали целта, но в 09.11 часа едно торпедо се взривило в десния борд на самолетоносача. Значими повреди нямало, а с пожарите аварийните партии успели да се справят бързо. От сътресението обаче се нарушила целостта на бензинопроводите и не след дълго бензиновите пари се усещали по целия кораб.
В 11.52 часа подводницата "Кавела" изплувала на перископна дълбочина в центъра ордера на японските Главни сили. Командирът изстрелял 6 торпеда по първия приближил се голям самолетоносач, в който попаднали първите три. "Шокаку" пламнал и напуснал ордера. Силният пожар в носовите горивни цистерни не позволявал на аварийните партии да се спуснат на долните палуби и да спрат нахлуването на вода. В 15.00 часа "Шокаку" загубил и последния си запас от устойчивост, преобърнал се и потънал. Полет в мрака След четирите японски удара по T.F. 58 адм. Спрюенс се оставил да бъде убеден от Митшер корабите да поемат курс запад-югозапад. Линкорите били развърнати на 25 мили пред самолетоносачите, а T.G. 58.4 била изпратена да щурмува японските позиции на островите Гуам и Рота. Одзава поел на север-североизток с 18 възела. За цялата нощ разстоянието между противниците не се променило. В 05.30 на 20.06.44 г. Митшер вдигнал поредната разузнавателна група. По традиция американските самолети не долетели до японските кораби на няколко десетки мили. Около обед същия ден командирът на "Лексингтон" настоял сектора за наблюдение да бъде увеличен до 475 мили. Неговата ширина обаче била само 10° и е невероятно, но 24-те нощни изтребителя и множеството торпедоносци оборудвани с радари бездействали. Около 15.00 часа Спрюенс знаел за Мобилния флот на Одзава това, което чрез Нимиц му бил съобщил Локвуд-координатите на японските самолетоносачи към 12.00 на 19.06.1944 г. През нощта Одзава изгубил самолетоносачите. На сутринта той не знаел нито къде е противника, нито къде са собствените му кораби. Оперативната обстановка оставала пределно неясна. Обединения флот загубил 2 самолетоносача, но според донесенията на пилотите изгорели минимум 6 американски самолетоносача. Загубите на палубните самолети оставали неизвестни. Одзава предполагал, че като цяло свалените самолети са по-малко от загубите на противника. Възоснова на това командващия Мобилния флот решил да се оттегли на север, да зареди гориво от танкерите и вечерта на 21.06.1944 г. да продължи сражението. Около 13 часа на 20.06.44 г. той преминал с щаба си на "Дзуикаку". Това му позволило да установи връзка с корабите на 2-ра и 3-та дивизия самолетоносачи и да въведе относителен порядък. На седемте останали японски самолетоносача имало едва 102 самолета. Одзава смятал, че известно количество самолети са останали и на Марианските острови, но през деня те не можело да бъдат използвани-корабите трябвало да спазват радиомълчание. Около 15.40 крайцерът "Атаго" съобщил, че американски пилот предавал с открит текст състава на корабите от Мобилния Флот. Одзава прекратил зареждането с гориво и увеличил скороста а корабите до 24 възела. Спрюенс дълго не се решавал да изпрати ударните си самолети срещу откритите кораби, тъй като те щели да се завърнат след залез слънце. Най-накрая в 16.20 той дал заповед за вдигане във въздуха на ударните групи. Те включваки 85 изтребитела, 77 пикиращи бомбардировача и 54 торпедоносеца.Към 16.36 часа самолетите били във въздуха и поели към японските кораби. Одзава можел да противопостави на американските самолети едва 80 изтребитела, разделени на няколко групи. В сгъстяващия се мрак над японските кораби, в прехвата на ударната вълна реално участвали около 15 "Зеро". Американските пилоти обаче докладвали за силна съпротива от страна на противника. Атаката на японските корабни съединения продължила от 18.40 до 19.00 часа. "Хийо" получил 2 торпедни попадения, едно от които във винто-рулевата група и бил потопен от екипажа си в 20.32. Били потопени още 2 танкера и в различна степен повредени АВТ "Дзуикаку", АВЛ "Дзуньо" и "Чийода", ЛКР "Харуна", КРТ "Майя" и есминеца "Шигуре". Американските пилоти се завръщали след залез слънце. Тъй като адм. Спрюенс се опасявал, че пилотите няма да открият самолетоносачите той заповядал да се осветят полетните палуби. Флагманските кораби запалили прожекторите си, за да служат като приводни фарове, а корабите от ескорта открили огън с осветителни снаряди. През нощтта адм. Одзава заповядал на Курита да проведе нощна атака с линкорите и крайцерите срещу американските кораби. Около 20.30 обаче адмирал Тойода заповядал на Одзава да се оттегли. Заповедта за отстъпление обаче била дадена около полунощ на 20.06.44г. Когато изчезнат надеждите .... Защитниците на о. Сайпан се надявали, че техния флот ще унищожи американските кораби и ще достави подкрепления. Съобщенията от Токио говорели за голяма победа, но ген. Сайто прихванал радиограмата на адм. Тойода за общо отстъпление, а Нагумо се свързал с базата в Сасебо и разбрал, че Одзава е загубил цялата си палубна авиация и скоро Обединения флот няма да може да участва в настъпателни операции. На 28.06.44 г. американските войски превзели планината Тапахау. Сайто и Нагумо се самоубили. На 07.07.44 г. притиснатите към отвесния морски бряг японски войски предприемат последна контраатака срещу американските позиции. Патроните били на привършване и стрелковите вериги били основно въоръжени с бамбукови копия, катани и карабини с поставени щикове. Те успяват да пробият две от американските отбранителни линии, но са избите почти до крак. След това американците започват да прочистват останалите огнища на съпротива. Ранените японски войници се взривавяли с гранати в пещерите, а цивилните се хвърляли от скалите в прибоя. На 10.07.44 г. приключва всякаква съпротива на о. Сайпан. |
"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.