 |
Да, Японския императорски флот е разполагал с подводни самолетоносачи. Да, мичман Нобуо Фуджита е бомбардирал със своя хидроплан Йокосука E14Y1 Орегон в континенталната част на САЩ като излетял от подводницата І-25. Да, подводните гиганти от класа на І-400 са били готови за действие преди капитулацията на Япония и са се готвели за атака срещу Панамския канал. Всичко това е известно и широко оповестено в популярните предавания за Втората световна война. Но най-зрелищният удар на авиация с помоща на подводници Императорският флот нанася на съвсем друг място. Пърл Харбър – главната база на американския тихоокеански флот е бил атакуван ...два пъти. И при втория път, през март 1942 година, атаката е осъществена от японския еквивалент на стратегически бомбардировачи. А базата на тези самолети, нещо което американските стратези едва ли би им хрумнало, била на необитаван риф, като горивото било доставено от ... подводници. Първата атака срещу стоянките на американския флот на Оаху, въпреки очевидния си успех, не елиминира самолетоносачите на Съединените щати. И в началото на януари 1942 командващият Обединения флот адмирал Ямамото взима ново, напълно импровизирано решение за повторна атака срещу Пърл Харбър. Така, на 16 януари година командирите на 4 и 6 ескадри подводници от VІ (подводен) флот и началника на 24 въздушна група получават шифрограма: ”Разработете детайлни планове за извършването в края на февруари на нощна бомбардировка срещу Пърл Харбър (с дозареждане на самолетите от подводниците на 6 ескадра в удобен атол, западно от остров Оаху) като задачата е да се наруши работата по изваждането и ремонтирането на кораби в пристанището.
В началото на февруари на 24 въздушно съединение ще бъдат предадени за изпълнение на задачата два самолета за далечно действие.” Изборът на района, където можели да дозаредят самолетите, бил предоставен на командира на подводницата І-24. Той доложил, че за целта най-подходящ е рифа Френч фригейт (името му от полинезийците се произнася като Канемилоха’й) от Хавайската верига, примерно на половината път между Мидуей и Пърл Харбър. Планът на операцията с кодовата буква „К” предвиждал самолетите да излетят от атола Вотие, 9 градуса северно от Екватора, в източната част на Маршаловите острови, където от 1939 година съществувала японска въздушна база, и да прелетят 1605 морски мили ( 2972 км) до пустинния риф, 23 градуса северно от Екватора. От подводниците там, които вместо своите самолети щели да носят в херметическите си хангари гориво, бомбардировачите трябвало да презаредят и да атакуват Оаху, отстоящ на около 482 мили (893 км), след което директно да се завърнат във Вотие, след полет от още 1980 мили (3667 км). За да си представите по-ясно разстоянията, ще напомня само, че от София до Лисабон по права линия е 2751 км! В операцията трябвало да вземат участие първоначално три, по-късно два от най-новите и добре въоръжени четиримоторни самолети – амфибии на японската авиация, току що преминали изпитания в Йокосука. Двигателите им с бордови номера Y-71 и Y-72 били MK4Q Kasei 22 с мощност на всеки от 1850 к.с. Точното име на модификацията на двете машини било H8K1 Kawanishi, в съюзническите отчети те влизат с кодовото наименование „Емили”, подобно на последвалите ги модели-серийно производство H8K2. Командири били лейтенантите Тошио Хашизуме и Шосуке Сасао. В качеството на самолетни тендери били ангажирани подводниците І-15 и І-19. Първата от тях вече била разузнавала в района на Пърл Харбър, но със собствения си лек хидроплан, на 15 декември 1941, веднага след атаката на авиосъединението на Нагумо. В резерв оставала подводницата І-26. И трите били крайцерски подводници с водоизместване от 1950 брт и обсег при скорост от 16 възела до 14 хил. морски мили. В хангарите им били заредени по 10 тона авиогориво.
Японците се готвели старателно за удара, както винаги. Самолетните екипажи няколко пъти имали възможност да заредят гориво от І-23, еднотипна с другите подводници. Добро време се очаквало след 1 март. Първоначално се предвиждали две атаки, но впоследствие обстановката наложила изменение в плана на операция „К”. Цялата замислена операция можела, всъщност, да се провали още на 1 февруари. Адмирал Нимиц и целият Тихоокеански флот жадували отмъщение за нанесените загуби на 7 декември предишната година. Първата японска територия изобщо понесла ответния удар на американците била по ирония на съдбата, именно атола Вотие. В началото на февруари районът бил „навестен” от коробното съединение на адмирал Хелси и тежкия кръстосвач Салт Лейк Сити буквално разорал с главния си калибър островите около лагуната. Потопени били няколко транспорта и базови кораба, но подводниците и амфибийните самолети на японците още не били там. В този период войната като цяло протичала в Пасифика под формата на внезапни рейдове и зрелищни контраакции, с повече ефект за пресата, отколкото за стратегията. Да си спомним само атаката на ескадрилата на Дулитъл срещу Токио през април! Японският флот следвал своите приоритети. Подводниците им трябвало да претърсят рифовете Френч фригейт за радиостанции и наблюдателни или метеорологични постове на противника. І-23 се насочила до позиция на 10 мили от Оаху за да изпълнява спасителна мисия по време на планираната атака. Две други подводници от типа RO пък трябвало да се разположат на 300 и 600 мили на североизток от Вотие по маршрута на авиацията за да послужат като корективи при полета. Двете амфибии излетяли от Йокосука на 15 февруари и първоначално прелетели до остров Джалуит във веригата на атола Кваджилейн. На 19 била направена нова тренировка в най-голямата на Земята лагуна. По-късно на този ден японските разузнавателни самолети открили американско ударно съединение кораби източно от Рабаул, в Бисмарковия архипелаг, южно от Екватора. Адмирал Ямамото се опасявал, че американците ще атакуват главната му база в Трук. Така че натам били изпратени всички налични сили, включително и подводниците предназначение за операция „К”.
Чак в 5 ч. и 30 минути сутринта на 2 март те успели да достигнат Френч фригейт. Така денят за първия удар бил прехвърлен за 3 март. Вицеадмирал Инуйе Шигеоши, командавщият авиацията на Обединения флот лично инструктирал екипажите на „Емилитата” преди полета на 2 март във Вотие. В 18 ч. и 30 минути на 3 март пилотите Хашизуме и Сасао приводнили край чакащите ги подводници. От самолетите пуснали шлангове с поплавъци, които били издърпани от подводничарите към кърмата. От І-15 и І-19 включили компресори и авиогоривото започнало да се прехвърля. До 21 ч. и 38 минути по 11 500 л бензин били предадени на амфибиите. В официалната хронология на бойните действия на американския флот във Втората световна война за нападението на двете „Емили” пише лаконично: „На 4 март японски морски самолети извършиха нападение над остров Оаху. Няма щети.” Американците оценили атаката като провал. За японското флотско командване, напротив тя била зрелищен успех, доказващ способността им да атакува главната флотска база на противника, когато и както пожелаят. Истината е, че японските пилоти, поради лошото време, силния вятър и може би, умората си, така и не видели Пърл Харбър. Лейтенант Хашизуме оцелил ... Танталъс пик (Tantalus)-кратер на заспал вулкан, а Сасао хвърлил четирите си 250 кг бомби в Океана. Американското ПВО и радари реагирали, но изпратените самолети се заблудили и проследили собствена патрулираща летяща лодка. Японките нападатели се измъкнали и прекосявайки отново огромно водно пространство, кацнали в Джалуит.
За финал, японското флотско командване явно не обръщало внимание на натовареността на пилотите си. Два дни след този дълъг полет, на 6 март, Тошио Хашизуме и екипажът на Y-71 загиват при самостоятелна разузнавателна мисия към о-в Мидуей. Самолетът е свален от изтребител Brewster F2A-3s на ескадрилата на морската пехота VMF-222. Y-72 и командирът му Шосуке Сасао имат по-голям късмет. Пак на 6 март те летят до отдалечения атол Джонсън и успяват да се завърнат невредими. В края на месеца им е заповядано да отлетят с единствената оцеляла машина от вида си в Япония. В строя до края на годината влизат още 12 самолета. Американското командване в Пасифика (CinCPac) бързо открило „импровизираната” база на противника във Френч фригейт. При следващото японско посещение там, лагуната била минирана, а в района патрулирали разрушители и самолети. До края на 1942 американците изградили и малка писта на един от рифовете в северната част. Три месеца по-късно адмирал Ямамото ще се опита да използва опита от Операция К, за да установи наблюдение върху Пърл Харбър, докато корабите на Обединения флот се развръщат за решаващата битка. Но адмирал Нимиц вече е разбрал значението на рифовете Френч фригейт и патрулиращия в района есминец принуждава подводниците от 3-ти Дивизион (I-121 и I-122) да останат под водата. Така самолетите H8K1 Kawanishi не могли да презаредят и американските самолетоносачи се отправят незабелязано на север.
Страницата е подготвена с материала написан и любезно предоставен от von danitz. Можете да се свържете с автора на статията на адрес - staff@ariergard.net |
||||||||||||||||||||||||||||||
"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.