 |
"Токийските експреси" След катастрофата на ноемврийската транспортна операция японския ГМЩ разбрал, че не може да си върне о. Гуадалканал. Оставало да се принуди противника да заплати колкото се може по-скъпо за придобивката. Доставката на подкрепления и снаряжение за смъртно уморените японски войски се паднала отново на есминците от "токийските експреси". Есминците все още командвал контра-адмирал Танака. След загубата на транспортните си кораби той се изхитрявал да поддържа такъв режим на движение, че войските на острова да получат подкрепления и припаси, на каквито иначе не биха могли да разчитат. В отговор на новите рейсове на есминците адм. Хелси заповядал да се прекъсне комуникационната линия между о. Шортленд и нос Есперанс. След ноемврийските сражения при Гуадалканал Хелси се почувствувал достатъчно силен, за да създаде поисково-ударни групи. Предполагало се те да търсят и унищожават противника още преди да достигне острова. Около 20.11.42 г. било образувано T.F. 67, в което влезли КРТ "Минеаполис", "Пенсакола", "Ню Орлеан" и "Нортхемптън", КРЛ "Хонолулу" и няколко есминеца. За командир на съединението е назначен Кинкейд, но само след три дни той го предава на контра-адм. Райт и отлита за Датч-Харбор, за да оглави американските сили там. Райт се надявал да има време, за да подготви своето съединение. На 29.11.1942 г. адм. Хелси заповядал на командващия T.F. 67 да пресрещне и унищожи поредния "токийски експрес". През деня на 30.11.42 г. Хелси получил последните сведения от въздушното разузнаване и се убедил, че японците не планират нищо съществено. Танака водел само 8 есминеца и едва ли заслужавала такова "внимание" от страна на американския флот. Да се връщат корабите на Райт вече било късно, а и някак си несолидно. Японските "дълги копия" срещу американските снаряди Около 23.00 на 30.11.42 г. Танака водел корабите си почти точно на юг, заобикаляйки о. Саво от запад. На корабите му само двата "дежурни" есминци били готови за бой. Останалите кораби били засипани с товари и войници. В 23.05 корабите намалили скоростта си до 12 възела и екипажите се приготвили да спуснат катерите с десанта и пакетите с продоволствие. Близо до нос Есперанс колоната завила на югоизток, следвайки очертанията на брега. По време на прехода си от Еспириту Санто Райт разбрал състава на противниковото съединение. Той разделил своето съединение на два отряда-в първия влезли 4 есминеца ( "Флетчър" с радиолокатор, "Драйтън", "Маури" и "Пъркинс" ), а във втория крайцерите и другите два есминеца ( "Ларднер" и "Ламсон" ). В 23.00 американската колона, водена от отряда есминци, се движела на запад. Още с навлизането си в пролива Слот, Райт поискал от базата на о. Тулаги самолет-коректировчик. От цялата работа нищо не излязло. Американските източници говорят за " лоши метео условия", но по това време стоял щил в пролива. В 23.06 "Флетчър" установил радиолокационен контакт и поискал разрешение от флагмана за торпеден залп. Разрешението дошло след минути, но японските есминци вече били отминали, а изстреляните след тях торпеда не им нанесли вреда. В 23.21 наблюдателите на флагманския "Наганами" забелязали следите на две торпеда и Танака разбрал, че корабите му са попаднали в капан. Той заповядал на есминците-транспорти колкото може по-бързо да се приготвят за бой. Минута по-късно американците открили огън с осветителни и бойни снаряди. Снарядите падали все по-близко и капитана на "Таканами" решил да се пожертва, за да прикрие корабите с десанта. Есминецът излязъл от "засветката" на брега и се превърнал в най-голямата отметка на американските радари. Капитана заповядал да се демаскира допълнително кораба, като открил огън по американските кораби. По "Таканами" стреляли всички. За няколко минути кораба получил няколко десетки попадения и се взривил. Нито един моряк от екипажа му не се спасил. Преди да потъне, обаче кораба спуснал на вода катера с подкрепление за острова. Докато американците разстрелвали самотния "Таканами", Танака идентифицирал противника по отблясъците на 203 мм оръдия. Следвайки разработената от него инструкция, "Наганами" завил на обратен курс и изстрелял торпеден залп. Останалите есминци един след друг повторили маневрата на флагмана. В 23.27 50 японски "дълги копия" достигнали колоната на американските крайцери и започнали да се взривяват. С това битката завършила. Тя бил най-краткия морски бой за Гуадалканал. "Минесота" загубил 18 мета от носовата си част, която се откъснала. "Ню Орлеан" завил надясно, за да не се сблъска с флагмана и получил торпедо в носовия артилерийски погреб. Крайцерът се пречупил на две половини, но останал на вода и даже съхранил ход. По-късно екипажа се хвалел, че това е единствения кораб, който таранирал сам себе си. Носовата част се сблъскала с кърмата. "Пенсакола" завила наляво и в левия й борд се взривило торпедо. То взривило нефтен резервоар и целия кораб бил обхванат от пламъци. От строя излязла електрическата система и оръдията замълчали. На "Хонолулу" запазили присъствие на духа. Старшия щурман прикрил своя кораб с горящата "Пенсакола". Той останал единствения тежък кораб на Райт, които избегнал попадение. Последния в американската колона "Нортхемптън" получил две торпеда, прицелно изстреляни от "Оясио". В 23.47 се взривило последното торпедо и за японците боят завършил. Американските крайцери още известно време стреляли по своите есминци, които се оказали в неподходящо време на неподходящо място. Освен това на есминците объркали и опознавателните си сигнали. На сутринта "Нортхемптън" потънал. Останалите кораби американците успели да довлекат до Тулаги. Те били отремонтирани и се завърнали в строя съответно през август 1943 г. - "Ню Орлеан", септември - "Минеаполис" и през ноември - "Пенсакола". Сроковете на ремонтите показват, че до голяма степен корабите били построени отново. Тихоокеанския Нелсън "Тасафаронга" завинаги станала синоним за разгром на неизмеримо по-силен противник. Преимуществото на контра-адм. Райт било смазващо. Той имал повече кораби, тежки оръдия и торпедни апарати. На негова страна била изненадата и превъзходния SG радар. Но победил Танака. В началото на януари 1943 г. командващия "токийските експреси" бил преведен от Ямамото на щабна длъжност. Този път негласната програма за спасяване на елита сработила без засечки и Танака посрещнал императорския рескрипт за капитулация на Япония в една от бирманските бази. Той живял дълго след войната, макар и забравен, както всички адмирали на Обединения флот преживели войната. Но той останал единственият непобеден японски моряк за цялата война на Тихия океан. |
"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.