Втора атака на о. Уейк
В надпревара с противника
Първите атаки на японската базова авиация над Уейк предизвикали единствено тревога. Ставало дума за важно звено от отбранителния периметър на Хаваите. Затова и президента Рузвелт в своята реч пред Конгреса предупредил, че скоро американския народ може да чуе за падането на острова. След разгрома на ударното ядро на Тихоокеанския флот тази перспектива изглеждала повече от реална. Въпреки това на 09.12.1941 г. били нахвърлени първите щрихи от плана за усилване на гарнизоните по отбранителния периметър. Това включвало а. Мидуей, Палмира, Джонстън и разбира се Уейк. Един ден след началото на войната в Пърл Харбор влязла „Саратога”, на която била натоварена в Сан Диего 211 ескадрила на морската пехота. Тя включвала в състава си 12 изтребителя „Уайлдкет” и били предназначени за Уейк. Но войната започнала по-рано.
На 10 декември адмирал Кимел утвърдил плана за оказване помощ на Уейк. Тихоокеанския флот трябвало да формира три съединения – TF 8, TF 11 и TF 17. Те били организирани около самолетоносачите „Ентърпрайз”, „Лексингтън” и „Саратога”. Главната роля била отредена на ударното съединение около „Саратога”, на която се базирали изтребителите на морската пехота и включвало още КРТ „Астория”, „Минеаполис” и „Сан Франциско”, есминците „Селфрич”, „Бегли”, „Патерсън”, „Блу”, „Хенли”, „Хелм”, „Мъгфорд”, „Джарвис” и „Ралф Талбот”, танкера „Нешес” и натоварената с 4-ди батальон на Морската пехота, радар и няколко батареи база на хидроавиацията „Танжер”. За отвличане на вниманието на японците ударното съединение на „Лексингтон” щяло да нанесе удар по техните позиции около Джалуит. Освен самолетоносача то включвало КРТ „Чикаго”, „Портланд” и „Индианаполис”, есминците „Девей”, „МакДонах”, „Уорден”, „Дейл”, „Монагхан” и „Елвин”, а също и танкера „Неошо”. Двете ударни съединения се прикривали от самолетоносача „Ентърпрайз” и КРТ „Солт Лейк сити” и „Нортхемптън”, есминците „Мак Кол”, „Крейвън”, „Маури”, „Фанинг” и „Елет”. „Ентърпрайз” и корабите от ескорта трябвало да маневрират западно от а. Джонстън, готови да окажат помощ на всяка една от ударните групи. Ударните съединения 8 и 11, а също и „Танжер”, „Нешес” и част от ескорта на „Саратога” напуснали Пърл Харбор на 14.12.1941 г. На следващия ден ги последвала и „Лейди Сара”.
Японския Главен Морски щаб трябвало да реши дали да поднови настъплението срещу Уейк в същата конфигурация или да търси други пътища за победата. Американския гарнизон отбил първата атака и сега най-слабото японско ударно съединение било изложено на опасността да заслужи съмнителната чест да стане първото разгромено такова от американския флот. Адмирал Ямамото обаче решил да изпробва една оперативна идея, която можела да му донесе най-голямата награда в Пасифика – американските самолетоносачи. За целта трябвало основната идея на новото настъпление да бъде скрито в „нормална” операция. На Кваджелейн били изпратени крайцерите от 6-та ескадра, като контраадмирал Аритомо Гото и 2-ро Специално Подразеление на Морската Пехота „Майдзура”, прехвърлено от Марианските острови с минзага „Цугару”. Новото ударно съединение включвало четирите тежки крайцери от 6-та ескадра, КРЛ „Юбари”, „Тенрю” и „Тацута”, есминците „Оите”, „Мотицуки”, „Муцуки”, „Яйой”, „Юдзуки”, „Юнаги”, „Асанаги” и „Оборо”, хидроавиотранспортите „Читосе” и „Койокава Мару” и минзага „Цугару”. Контраадмирал Кадзиока водел десанта, който включвал Специално Съединение на Морската Пехота „Йокосука” натоварено на патрулните кораби Р-32 и Р-33 и подкреплението изпратено от Марианските острови намиращи се на транспортите „Конго Мару”, „Конрю Мару” и „Теньо Мару”. На 15.12.1941 г. вицеадмирал Ямамото заповядал 2-та дивизия самолетоносачи и 8-ма ескадра крайцери, включващи самолетоносачите „Сорю” и Хирю”, КРТ „Тоне” и „Тикума”, а също и есминците „Таникадзе” и „Уракадзе”, да се отправят към Уейк. Ако американското командване било рискувало да подсили отбраната на Уейк със самолетоносачи корабите на контраадмирал Ямагучи трябвало да довършат започнатото в Пърл Харбор. Ако Уейк бил изоставен на своята съдба самолетоносачите трябвало да унищожат американската авиация на острова. Източно и североизточно от острова заели позиции подводниците Ro-60, Ro-61, Ro-62, Ro-65 и Ro-67.
На 21.12.1941 г. новото Ударно съединение „Уейк” напуснало лагуната на Кваджелейн...
„Изпратете още японци ...”
В средата на месеца американските криптоаналитици прихванали японска радиограма, която показвала, че самолетоносачите на контраадмирал Ямагучи приближават Уейк. Това предизвикало сериозно безпокойство в Пърл Харбор където спомените от японската морска авиация било твърде живо. Освен това наследника на адмирал Кимел адмирал Пай се страхувал да поеме отговорността за първото в историята сражение между самолетоносачите. Той веднага заповядал американските самолетоносачите си да се отклонят на север и да не приближават острова.
На 20 декември авиогрупата на „Ентърпрайз” нанесла удар по атола Помпано. Съществен резултат атаката не донесла. Но за всеки случай била повторена същия ден. На следващия ден групата на „Лексингтон” била отзована преди да е нанесла удар по Джалуит и пренасочена на север. Заместилият адмирал Кимел адмирал Пай се страхувал от евентуални загуби, които можели да му бъдат приписани. „Лексингтон” трябвало да прикрие „Саратога” и евентуално да разгроми следващото японско съединение, което се опита да дебаркира на Уейк.
След неуспешната атака на острова японската авиация почти всеки ден бомбардирала позициите на американската морска пехота и бреговите батареи. В боевете с базовата авиация броят на американските изтребители се съкратил до 2.
На 21.12.1941 г. нова загуба понесли японските блокадни подводници. Сблъскали се Ro-62 и Ro-66. в резултат на което последната потънала, а екипажът й преминал бил спасен на борда на другата подводница.
А в това време 2-та дивизия самолетоносачи с ескорта под флага на контраадмирал Хироки Абе се приближавала от север, които поел командването на всички японски кораби около Уейк. Сутринта на 21.12.1941 г. контраадмирал Ямагучи изпратил към острова първата ударна група от 18 изтребителя А6М2 и 29 бомбардировача B5N. Те били атакувани от последните два изправни „Уайлдкета”, които свалили два пикиращи бомбардировача, но самите те станали жертва на японските „Зеро”. Последвалата бомбардировка на острова не нанесла сериозни загуби. Ветераните на 1-ви Авионосен флот не срещнали сериозна съпротива и без загуби се завърнали на своите самолетоносачи. На следващия ден 39 палубни самолета отново щурмували острова. Това било счетено като достатъчно да подави отбраната на острова. Липсата на американски кораби в района също правело оставането на самолетоносачите ненужно и сутринта на 23.12.1941 г. 3-та дивизия самолетоносачи се насочила към Куре. Уейк така и не получил необходимата му помощ.
Докато японската авиация щурмувала острова в Пърл Харбор осъзнали, че японските самолетоносачи разгромили ядрото на Тихоокеанския флот не са изчезнали, а отново атакуват американските позиции. Ударното съединение на „Саратога” продължило да поддържа 500 милна дистанция между себе си и острова приемайки гориво в движение.
В нощта на 22 срещу 23 декември японското десантно съединение приближило острова. Тежките крайцери се отклонили на североизток прикривайки транспортите от евентуален рейд на американски надводни кораби. Леките крайцери и есминците останали като непосредствена охрана на транспортите. Този път адмирал Кадзиока не рискувал. В 02:00 неговите трансппортните съединения достигнали брега и започнало десантирането. Р-32 и Р-33 застанали непосредствено до брега, а пехотинците от „Майдзура” били стоварвани с катерите от транспортните кораби. В 02:15 американските морски пехотинци установили началото на вражеското нашествие и батареите открили огън. Двата патрулни кораба веднага пламнали, но японските морски пехотинци вече били на брега и щурмували американските позиции. Срещу убийствения огън на американските тежки картечници и залповете на пушките японските морски пехотинци нямало какво да противопоставят. Боеприпаси имали единствено офицерите и разчетите на картечниците. И въпреки убийственото превъзходство в огнева мощ не помогнало на окопалите се американски морски пехотинци японския десант се придвижил към вътрешността на острова и в 05:00 командващия отбраната на о. Уейк предал в Пърл Харбор, че „врага е на острова, изходът е неизвестен”. На най-западния о. Уилкс контраатаката унищожила японската рота и на сутринта островът бил изцяло в американски ръце. Батарея „В” открила огън по единствения японски кораб, който бил в полезрението й и това се оказал отдавна изоставения Р-33. Получил нови 14 попадения корабът отново пламнал. По това време към острова се приближили есминците „Яйой” и „Мотицуки”. След като били обстреляни от батарея „В” те се оттеглили. Само шест минути след това в 07:00 започнал поредния налет на базовата авиация от Кваджелейн. Японските самолети щурмували всеки възел на съпротива и под тяхното прикритие японския десант започнал бързо да напредва. В 07:30 командира на американския гарнизон решил да капитулира. Била издадена заповед да се унищожат затворите на оръдията и всичко по-ценно. В 13:00 американския гарнизон капитулирал и над Уейк бил издигнат японския флаг.
Ота Джима
Същия ден били отзовани назад ударните съединения на „Ентърпрайз” и „Лексингтън”. Намиращата се на 425 мили от Уейк „Саратога” и корабите с подкрепленията за острова били насочени към Мидуей. На 26.12.1941 г. „Танжер” разтоварил войските и техниката на острова и съединението отплавало към Пърл Харбор, където пристигнало на следващия ден.
Крайцерите от 6-та ескадра, заедно с придадените есминци още на 23.12.1941 г. отплавали назад към Трук, където пристигнали благополучно на 10.01.1942 г. На 25.12.1941 г. ги последвал и „Юбари”. Корабите от 18-та ескадра отплавали за Кваджелейн четири дни по-късно. Останалите японски кораби отплавали на 31.12.1941 г. За следващите 4 години Уейк се превръщал в японския остров Ота Джима.
