История на създаването

След края на Първата Световна Война флота на Япония предствлявал това, което страната винаги се опитвала да избегне. Линейните сили передставлявали сбор от разнородни дивизии - почтидредноутите "Сетцу" и "Кавачи" и вече неконкурентните военновременни линкори от типа "Фусо" и "Исе". Малко по-добро било положението при линейните крайцери. Четирите кораба от типа "Конго" изглеждали добре на фона на линейните крайцери от времето на войната, но не можели да се мерят с английските кораби с 381 мм артилерия и американските от типа "Констелейшън". Броненосните крайцери с 305 мм артилерия изобщо никой не броял.

След кратко увлечение по идеите на френската "млада школа", японските адмирали трезво оценили опита от Първата Световна Война и се върнали към идеята за създаването на мощен линеен флот изграден от еднородни дивизии кораби с 410 и 460 мм артилерия. На тези амбициозни планове кръст сложила Вашингтонската конференция. В следващите 8 г. Япония не разработвала планове за линкори, а съсредоточила вниманието си върху проектирането и строежа на т. нар. тежки крайцери и самолетоносачи. През 1934 г. японското правителство приело поредната корабостроителна програма ("Програмата Марусаи"), която предвиждала и строежа на няколко линейни кораба. Ударението било поставено не върху количеството, а върху качеството на новата техника. Предполагало се корабите да бъдат построени така, че техните характеристики да не им позволят да преминават през шлюзовете на Панамския канал. По този начин те щели да имат превъзходство над всеки построен американски линкор, защото доктрината на САЩ предвиждала свободно опериране на тежките кораби между Атлантика и Пасифика през Панамския канал. В основата на новата концепция залегнало и виждането, че при еднакви разходи за флота, теоретично преимуществото е на страната, която има във флота си по-малко линкори, но с по-голямо водоизместване на отделния линкор. Смятало се е, че бойните възможности на линейните кораби нараства значително по-бързо при увеличаване на водоизместването, от колкото цената на отделния кораб.

Проектирането на новите линкори започнало в края на 1934 г. и първият проект бил представен към 10.03.1935 г. По представения вариант А140 се предполагал строежа на кораб с водоизместване 69 500 т., 9х460 мм оръдия в три кули, разположени в носа и скорост от 31 въз. Японската промишленост обаче не произвеждала тогава турбини с такава мощност (по 5000 к. с. на вал). В преработения вариант било предвидено да се използва паротурбодизелна установка. Опита от експлоатацията на двутактовите дизели, обаче показала, че те имат съществени дефекти и това накарало японските адмирали да се откажат от използването им на новите линкори. Окончателният вариант на проекта бил готов към края на март 1939 г. и веднага била направена поръчка за първите два кораба - "Ямато" и "Мусаши" в рамките на Третата програма по попълване на флота (1937 г.), а поръчката за следващите два - "Шинано" и "№ 111 в Четвъртата програма (1939 г.). На втората двойка кораби използвали новоразработена в Япония повърхностно закалена (циментирана) броня, което позволило да се намали дебелината й. За универсалната артилерия използвали приетите през 1938 г. 100 мм зенитни оръдия, на мястото на стандартните тогава 127 мм. Особеностите в конструкцията на корпуса били резултат от изпитанията на 50 модела в басейна на научно-изследователския институт на ВМС в Токио. Именно те довели до отказа от станалата вече традиционна клиперна форма на носа и замяната й с булбов форщевен. Конструкцията на подводната част на корпуса довела до снижаване на съпротивлението в рамките на 5-8 %. Особено внимание било отделено на обшивката, като за пръв път японските инженери се отказали от нитоването на листовете в краищата на кораба. Това допълнително довело до снижаване на завихрянето и от там на съпротивлението. За облекчаване на масата на корпуса бронята била включена в набора на корпуса, а второстепенните елементи на корпуса били съединявани с електрозаваряване. Бронирането на кораба се ограничавало с цитадела, която прикривала едва 54 % от борда. С изключение на кулите от главния калибър, основното и дублиращо румпелни устройства краищата на линкора не се бронирали въобще. Не се бронирала и основната надстройка на линкора, която предствалявала два съосни цилиндра с разположен в средата асансьор. Кулите от главната артилерия, боината рубка както и броневия пояс били с невиждана до тогава дебелина. Последният се проектирал за попадения на снаряди под голям ъгъл и имал наклон навън 20°. Височината на пояса била 5,5 м, от които 3 м над водолинията. Броневата палуба се разполагала на нивото на горния срез на броневия пояс, а не както ри другите линкори - на нивото на долния срез. В хоризонталната си част тя била с дебелина 200 мм, а на скоса, който имал 7 градусов наклон - 230 мм. Особено важните отсеци на кораба се бронирали допълнително с 25 - 35 мм броневи плочи. За спомагателната артилерия били използвани 155 мм оръдия от крайцерите от тип "Могами". Тяхната броня била 25 мм. По този начин японските корабостроители се опитали да намалят разходите и не сложили предвидените в проекта 203 мм оръдия в триоръдейни кули.

Въоръжението на новите линкори било невиждано до тогава. Новите 460 мм оръдия били разработвани още в началото на 20-те години, когато се предполагал строежа на корабите по програмата 8-8. За превозването на оръдията и частите от кулите на новите артилерийски системи даже бил построен специален кораб - "Кашино" с водоизместване 11 000 т. Управлението на огъня се осъществявало с четири 15 метрови далекомера и един 10 метров далекомер на кърмовия командно-далекомерен пост. Всяка от кулите от главния калибър имала и перископ. Изпълнението на оптичната система било такова, че по качеството си на работа тя отстъпвала незначително на радиолокационните системи за управление на огъня в началото на 40-те години и значително превъзхождала оптичните системи на другите флотове. За коректиране на артилерийския огън се предвиждали до 7 двуместни самолета хидроплана F1M2 тип "0" и два 18 м катапулта.

"Ямато" бил заложен на 04.11.1939 г. във Военноморския арсенал в Куре, а "Мусаши" през март 1938 г. на стапелите на "Мицубиши" в Нагасаки. "Шинано" бил заложен на 05.04.1940 г. във Военноморския арсенал в Йокосука, а "№111" през септември същата година на мястото на "Ямато" в Куре. Строежът на корабите се провеждал при засилени мерки за сигурност, така че в чуждите справочници едва след войната се появили достоверни данни за корабите. "Ямато" бил спуснат на вода на 08.08.1940 г. и встъпил в строя през декември 1941 г. "Мусаши" бил спуснат на вода през ноември 1941 г., а в строя влязъл през август 1942 г. Строителството на "Шинано" било прекратено през декември 1941 г. , през лятото на 1942 г. започнали да го преоборудват в самолетоносач. Строителството на "№111" било прекратено през ноември 1941 г. при готовност 30 % по корпуса.

"Ямато" при спускането му на вода

Модернизации

През април 1943 г. корабите получават радари тип 21. Поради нарастване ролята на авиацията по време на войната линкорите нееднократно били модернизирани, като целта била да се усили противовъздушната отбрана на корабите. На "Ямато" четирикратно, а на "Мусаши" трикратно променят артилерийското въоръжение. В окончателен вид артилерийското въоръжение на корабите е следното - на "Ямато" 3х3х460, 3х2х155, 12х2х127, 147*25 и 2х2х13, а на "Мусаши" 3х3х460, 3х2х155, 6х2х127, 130х25 и2х2х13. През 1944 г. "Ямато" получил и радар за следене на въздушни цели тип 13.

"Ямато" през 1943 г.

"Ямато" в края на войната

Служба

"Ямато"

При встъпването си в строя корабът станал флагман на Обединения флот под флага на адм. Ямамото. Участва в сражението при а. Мидуей в състава на Главните сили, но няма контакти с противника. След сражението се завръща във Вътрешното море. От август 1942 г. се базира на о. Трук. Не взема участие в боевете на Соломоновите о-ви. На 25.12.1942 г. "Ямато" е торпилиран с едно торпедо от подводницата "Скейт" на север от о. Трук и е изпратен на ремонт. На 03.02.1944 г. "Ямато" напуска Трук и се отправя към о-вите Палау. Използва артилерията си в последните три сражения, в които участва - битката при Марианските о-ви, операция "Шо-Го" (става флагман на адм. Курита след поапянето на КРТ "Атаго") и операция "Рееща се хразантема". Единствено в сражението при о. Самар суперлинкорът открива огън по вражески кораби. През останалото време води огън по самолетите на противника. Потопен е в последната операция на Обединения флот при опита му да достигне Окинава.

"Мусаши"

Корабът почти постоянно действа съвместно с "Ямато". Става флагман на Обединения флот под флага на адм. М. Кога, след смъртта на Ямамото. През май 1943 г. действа за кратко в района на Алеутските о-ви, а през ноември същата година в района на Маршаловите о-ви. На 10.02.1944 г. се прибира в Япония за ремонт. На 11.03.1944 г. е торпилиран от подводницата "Танни" и се връща в Куре за ремонт. Присъединява се към флота през май 1944 г. в района на Тави-Тави в началото на сражението за Марианските о-ви. Последният поход на линкора е в операция "Шо-Го". В неравната битка с американската авиация корабът получава множество преки бомбови и торпедни попадения и потъва в 19:35 на 24.10.1944 г.