История на проекта

Първите Австро-Унгарски кораби, в които ударението е поставено върху чисто крайцерските характеристики за сметка на въоръжението и бронирането. И трите кораба са построени на стапелите на Арсенала в Пола. Подводната част на “Асперн” била обшита с медни листове за разлика от първите два кораба. Той се отличавал и с по-голямо водоизместване - 2456/2625 т. Артилерията за трите кораба била изработена в заводите “Шкода”.

Тактико-технически данни на бронепалубен крайцер тип "Зента"

Водоизместване:
стандартно - 2 300 т.
пълно - 2 543 т.
Размери:
дължина - 96,8 м / максимална/
широчина - 11,7 м
газене - 4,4 м / средно /
Енергетична установка:
8 котли "Yarrow"; 585,8 кв. м ветрила като спомагателно оборудране
2 вертикални парни машини с тройно разширение; 8 584 к.с.
Скорост: 21,87 възела
Далечина на плаване: 3500 мили със скорост 12 възела
Количество на горивото: 469 т въглища
Екипаж: 312 човека
Брониране:
палуба - 25 мм
артилерийски щитове - 35 мм
бойна рубка - 25 мм
Въоръжение:
главно - 8х1х120/40 мм
малокалибрена артилерия - 8х47,7/44 мм; 2х47,7/33 мм; 2 картечници
ПТА - 2х450 мм

Бронепалубен крайцер "Зента"

Модернизация

През 1917 г. на “Асперн” и “Жигетвар” е поставено по едно 70 мм зенитно оръдие.

Служба

"Зента"

След построяването корабът посещава Далечния изток. В началото на Първата световна война е в състава на 1-ва крайцерска ескадра, базирана в Пола. По време на патрулиране на 16.8.1914 г. корабът е прехванат от френска ескадра близо до Антивари. В последвалото сражение с френските дредноути корабът е потопен с развяващ се флаг.

"Жигетвар"

След построяването корабът посещава Далечния изток. В началото на Първата световна война е в състава на 1-ва крайцерска ескадра, базирана в Пола. След влизането на Италия във войната корабът е преведен в Катаро и остава там до март 1918 г. когато след въстанието на матросите е изключен от списъците на флота и превърнат в плаваща казарма. След войната е предаден на и в 1921 г. е нарязан за метал.

"Асперн"

След построяването корабът посещава Далечния изток, където показва флага на Империята и играе ролята на стационер. През 1907 г. заедно с броненосния крайцер “Свети Георги” посещава Източното крайбрежие на САЩ. В началото на Първата световна война е в състава на 1-ва крайцерска ескадра, базирана в Пола. След влизането на Италия във войната корабът е преведен в Катаро и остава там до март 1918 г. когато след въстанието на матросите е изключен от списъците на флота и превърнат в плаваща казарма. След войната е предаден на Франция и в 1921 г. е нарязан за метал.
След войната е предаден на и в 1921 г. е нарязан за метал.