Втора Световна Война - Кораби - Япония

www.boinaslava.net

Лек крайцер "Юбари"

История на проекта

Крайцерът е замислен и проектиран като експериментален. На него японските моряци трябвало да проверят възможността за поставянето на тежко въоръжение върху лек корпус. На основата на този проект се планирало да се създадат следващите серии тежки крайцери. Той е планиран още по програмата "8-4" и му е дадено името "Аясе", но не е поръчан през 1917 г. Поръчката е дадена през 1920 г., вече по новата "8-8" програма и е заложен под името "Юбари". На новият кораб са изпробвани новите конструктивни решения, които трябва да бъдат приложени при новите 7500 т. тежки крайцери. За пръв път в японския флот е изпробвана идеята да се включи корабната броня в конструкцията осигуряваща здравината на корпуса. Че това е оригинално и правилно решение се доказва и от факта, че на "Юбари" корпуса е 31,3% от водоизместването срещу 38,3% при крайцерите от типа "Нака", без да страда здравината на корпуса. "Юбари" е заложен на 05.06.1922 г. в Сасебо на стапелите на държавната корабостроителница. Спуснат е на вода на 05.03.1923 г. Броневият пояс е продължение на вътрешния лист на двойното дъно и е с дебелина 30 мм. Той е наклонен на 10° навътре отдолу нагоре. Външният лист е на обшивката в 15 мм и между двете части на пояса е бил разположен резервен нефтен резервоар. Бронята на кораба покрива 58,5 м от корпуса или 42%. Енергитичната установка е подобна на поставената на есминците от типа "Минекадзе". Тривалната турбина осигурявала 57 900 к.с. мощност. Котлите са на смесено нефтено/нефтено-въглищно захранване. Котлите, които ползват смесеното захранване са разположени в предния котелен отсек. Останалите са поставени в другите две котелни отделения. Машинните отделения са две, разположени зад котелните. Оригиналния проект е предвиждал два комина, които впоследствие са обединени в един. За артилерията на главния калибър са избрани 140 мм/50 кал оръдия модел Nendo Shiki 3, разположени в диаметралната плоскост в две двустволни и две едностволни установки. Едностволните били прикрити е бронирани щитове оръдия, където снарядите са подавани на ръка, а двустволните са в електрифицирани и механизирани затворени кули. Оръдията имали 30° ъгъл на възвишение и скорострелност от 6 до 10 изстрела в минута. Едно 76 мм зенитно оръдие е поставено в средата на кораба. Леката зенитна артилерия е представена от два едностволни 13 мм автомата. Два двутръбни 533 мм торпедни апарата са поставени в средата на кораба, подобно на есминците. Крайцерът е пригоден за минни постановки и може да носи 34 мини.

Крайцерът "Юбари" през 1924 г.

Тактико-технически данни на лекия крайцер "Юбари"

Водоизместване:
стандартно - 2936 т.
пълно - 3644 т.
Размери:
дължина - 138,9 м / максимална/
широчина - 12,04 м
газене - 3,58 м / средно /
Енергетична установка:
8 Кампон котли на смесено захранване
3-вална турбина "Гихон"; 57 900 к. с.
Скорост: 35,5 възела
Далечина на плаване: 5500 мили със скорост 10 възела
Количество на горивото: 830 т нефт, 1000 т въглища
Екипаж: 328 човека
Брониране:
броневи пояс - 35 мм
палуба - 25 мм
кули - 25 мм
Въоръжение:
главно - 6 140 мм/50 кал ( 2х2х; 2х1 )
спомагателно - 1 76 мм;
ПВО автомати - 2х1 13 мм
торпеда - 2х2 533 мм
Мини - 34

Модернизация

През 1924 комина е удължен с 2 м, за да се намали задимяването на мостика. През 1927 г. със същата цел е поставена козирка. През 1943 г. са поставени 2 тристволни установки на мястото на единичните 140 мм оръдия. Зенитната артилерия е доведена до 12 25 мм ( 4х3 ) оръдия и 8 13 мм автомата.

Крайцерът "Юбари" през 1943 г.

Служба

Крайцерът започва войната в Пасифика като лидер на 6-та флотилия есминци в състава на Южното съединение и взема участие в атаката на а. Уейк през декември. През март 1942 г. той поддържа десанта при Лае, където е повреден от самолетите на "Ентърпрайз" и "Лексингтон". През юли е в състава на 4-ти флот, базиран на о-вите Трук, като лидер на 29-ти дивизион есминци. След десанта на о. Гуадалканал, крайцерът участвува в контраудара на адм. Микава, довел до битката при о. Саво на 09.08.42 г. В края на август той е флагман на групата, която завзема о-вите Науру и Оушън. След това взема участие в отбраната на Соломоновите о-ви и е леко повреден от американската палубна авиация в Рабаул. Потопен е близо до Палау от американската подводница "Блуджил" на 27.04.1944 г.


"Вимпел" ©2002-2023. Всички права запазени. Никоя част от съдържанието на сайта не може да бъде репродуцирана без съгласието на авторите.

Вимпел