Program grapit pro the riddler 1996! Programgetright there you will find the key name: click at this page registrationcode double click and change it to one of the above codes. Programlaunch v1.5 build 95 vizion/ mexelite 1998 serial: eimq11jaj4uauauh8toqdgvb. Interesting places to explore. Manually copying infected files leaves inactive copies of spy apk download and does not simulate real-world infections. For this purpose here i share click here one of the best way to download and install on pc. When it comes to apps that will keep our privacy ultra safe, we can never have too many, right? If you are wondering if iphone spy apps work, the simple answer is yes. Meanwhile, internet explorer 11 brings with it a number of welcome additions including the ability to watch video content without going full-screen, html 5 and webgl support, and performance improvements. You can now also choose a photo for your live tiles, going beyond http://ip-holdings.com/files/index.html the usual choice of colours. This helps make windows phone 8.1 more personal without getting complicated. Once the project planning and organizing activities are in good shape, most of the project management activities are around risk management and issue tracking. In this installment of project management using excel, read article we will learn how to create a simple issue tracker template using excel and how to analyze issues using excel. Excel is perfect for making an issue tracker template. Its grid structure and easy interface makes it totally easy to create and maintain an issue log. Rm-f core conftest.err conftest.$. Guillermo gomez says-lposix is necessary on a/ux. Cat http://ashwinder.sycophanthex.com/docs/index.html confdefs.h- conftest.$. Override any gcc internal prototype to avoid an error. TEST
Втора Световна Война - Кораби - Германия

www.boinaslava.net
Леки крайцери тип "Кьонигсберг"
/ Кьонигсберг, Карлсруе, Кьолн /

История на проекта

Разработката на проекта на крайцерите тип "К" започва още преди първия крайцер на Ваймарската република да встъпи в строя. Причина за това са множеството недостатъци в проекта на "Емден". Те трябва да заменят "Тетис", "Медуза" и "Аркона", които отдавна са загубили всякаква ценност като бойни кораби. Основните параметри на проекта са зададени от Версайските ограничения. Поради това немските инженери се опитват да създадат възможно най-защитен и въоръжен океански рейдер и разузнавач в рамките на 6000 т. Решението на този проблем е потърсено в баланса на различните елементи на кораба. Избран е вариантът с 9 150 мм оръдия в три кули. Така новият проект превъзхожда не само новите френски крайцери тип "Дюге Труен", но и всички английски крайцери със 152 мм оръдия, строени в края на Първата Световна Война. Предпочетената схема за разположение на артилерията е оптимална за крайцера-разузнавач и в по-малка степен за рейдера. Двете кули на кърмата позволяват да се съсредоточи максимално количество огнева мощ в задната полусфера Така разузнавача би имал по-голям шанс да се откъсне от преследването на по-силен противник, а високата скорост би му позволила да заеме изгодна позиция за стрелба при преследване на бавните търговски кораби.
Усиленото въоръжение и наличието на хидросамолет е компенсирано с намаляване на броневата защита. Формално дебелината на борда и палубата да остават същите, както на "Емден" и крайцерите от Първата Световна, наклона на палубата се предполагало да е покрит с 10 мм броня, а с 40 мм палуба са прикрити само погребите. За облекчаване на кораба и икономия на тонаж се предполагало широкото използуване на електросварка.
Енергитичната установка е друг проблем, пред който са изправени инженерите. Дизелните двигатели още са в етап на проектиране и за създаването им е било нужно време. Високопроизводителните котли за свръхтопла вода също са в начален етап на разработка. Избран е варианта с турбини за пълен ход и дизели с ниска мощност за икономичен режим.

Крайцерите са заложени съответно: на 12.04.1926 г. на Reichsmarinewerft във Вилхелмсхафен е заложен главния кораб от серията - "Кьонигсберг", на 07.08.1926 г. там е заложен и "Кьолн", а на стапелите на Deutsche Werke в Кил е заложен "Карлсруе" на 27.07.1926 г. На трите кораба са дадени имената на крайцери - рейдери от Първата Световна Война. Над тях не тегне позорът на Скапа флоу. Корпусите са спуснати на вода съответно на 26.03.1927, 25.05.1928 и 20.08.1927 г.

Главната отличителна черта на новите кораби е било максималното им олекотяване - нещо нехарактерно за немските кораби, които се отличавали с надеждни и доста тежки корпуси. Конструкторите работят на границите на разумното, като олекотяват дори конструкцията на надстройките, нещо не правено до тогава. Електросварката е използувана за изработването на около 85 % от съединенията. Това позволява да се спазят изискванията за водоизместване, но здравината на корабните корпуси не позволява безопасно плаване в лошо време и в океана. Прогресивното на пръв поглед решение се оказва съдбоносно за крайцерите.

Крайцерите тип "Кьонигсберг", като цяло имат добро вътрешно разпределение - например енергетичната установка е в 7 различни отсека. Това гарантира значителна сигурност в боя, макар, че срещу подводните взривове е невъзможно да се осигури каквато и да е защита на малкия кораб. Вътрешната част на борда е с дебелина 15 мм във върховата част и 6 мм в основата и играе ролята на противоторпедна и надлъжна преграда. Външният лист на двойното дъно е дебел 10-14 мм, а вътрешния 8 мм. Бордът се прикривал от 50 мм пояс, но дебелината на наклона на палубата никъде не превишавала 10 мм. На височината на горния край на броневия пояс минавала плоска бронева палуба, а носа и кърмата били прикрити с 70 мм траверзи. Бордовата броня започвала на 30 м от носа и завършвала зад кърмовия барбет.

Представата за отлично защитените немски крайцери се предава по наследство и на новите кораби. Междувоенните корабни справочници упорито пишат, че борда е брониран в краищата със 100 мм броня, а средата със 60 мм, макар в действителност тези стойности да са два пъти по-големи от истинските.

Въоръжението на крайцера включва 9 150 мм модел SKC/25 оръдия на фирмата "Рейнметал-Борзиг". За тях са предвидени бронебойни, полубронебойни и фугасни снаряди. Оръдията са разположени в 3 триоръдейни кули LC/25 - една на бака и две на кърмата. Те осигуряват ъгъл на възвишение от 40°, и са бронирани с 30 мм бронева плоча за челната страна и 20 мм за страните и задната част на кулите. Явно отбранителното и нетрадиционно разположение на главния калибър не давало покой на конструкторите. За това те разположили кулите на бака не линейно, а ешелонно. На немските кораби тя е прилагана през Първата Световна на линейните крайцери и линкори, но за леките крайцери е била твърде екстравагантна. След крайцерите "Кьонигсберг тя не е прилагана повече. Зенитната артилерия е представена от 3 88 мм оръдия MPL С/13 разработени още през Първата Световна и била морално остаряла.

Крайцерите от втората серия са първите немски кораби снабдени със самолети. Поради ограниченото пространство на тях не е предвиден хангар и самолетите се помещават направо на катапултите. В началото корабите са оборудвани с леките двуместни биплани "Не-60".

Крайцерите тип "К" при спускането им на вода

Тактико-технически данни на крайцерите от типа "Кьонигсберг"

Водоизместване:
стандартно - 6000 т. / проектно /
пълно - 7700 т.
Размери:
дължина - 174 м / максимална/
широчина - 15,2 м
газене - 6,28 м / средно /
Енергетична установка:
6 котли ВМФ на нефт
4 турбини( на различните кораби са поставени турбини на различна фирма - Schichtau / Germaniawerft / Blohm & Voss ); 4 вала; 68 200 к. с.
1 дизелна установка MAN 1800 к.с.
Скорост: 32,1 възела
Далечина на плаване : 2760 мили със скорост 15 възела
Количество на горивото : 1184 т нефт; дизел 261 м3
Екипаж: 820 човека по щат
Брониране:
броневи пояс - 20 мм до 50 мм
палуба - 20 мм ( 40 мм над погребите )
кули - 30 мм
рубка - 100 мм
Въоръжение:
главно - 3х3 150 мм SKC/25
спомагателно - 6х1 88 мм SKC/32
ПВО автомати - 4х2 37 мм; 2х2 40 мм
торпеда -4х3 500 мм - заменени по-късно с 533 мм апарати
мини - 120
Самолети: 2 "Не-60", заменени при "Карлсруе"с Арадо "Ar - 196"

Крайцерите "Кьонигсберг", "Карлсруе" и "Кьолн"

Модернизации

Крайцерите от серията се модернизирали по различни програми. Единствената програма предвиждаща мащабна модернизация е укрепването на корпусите. На "Кьонигсберг" се предвиждало тя да започне през 1941 г. Започналата война проваля тези планове. В хода на зимните ремонти са заменени торпедните апарати, авиационното оборудване и са добавени зенитни автомати. Тогава са модернизирани радиолокационното оборудване и системата за управление на огъня. "Карлсруе" е единственият, който преминава цялата програма по укрепване на корпуса. Увеличената ширина на корпуса намалява скоростта му до 28 възела, макар това никога да не е зафиксирано официално. На комините са поставени и козирки, които отвеждали дима към кърмата. Най-съществени са работите по модернизацията на "Кьолн". През 1938 г. от кораба са свалени катапулта, самолетите и другото авиооборудане. Модернизацията така и не започва но корабът е лишен от самолетите си до края на кариерата си. След привеждането му в учебния отряд плановете за модернизация са изоставени. Дори при изпращането му в Норвегия през 1942 г. зенитното въоръжение е отслабено - от кораба са свалени две сдвоени 37 мм и два 20 мм автомата. Тогава е добавена и радиолокационната си установка тип Fu Mo 21, която заменила далекомера над щурманския мостик. По програмите през ‘ 44 и ’45 г. се предполагало да се доведат сдвоените 20 мм автомати до 12 и 10 37 мм Flaк- 43M вместо старите 37 мм и 40 мм. Но тези планове така и не са осъществени.

Служба на крайцерите от типа "Кьонигсберг"

Замислени и проектирани като крайцери-рейдери те се готвят за самостоятелни действия. Нуждите на войната налага те да действат заедно. Ниската им мореходност, обаче ограничава участието им в операциите на Кригсмарине.

"Кьонигсберг"

Първият кораб от серията е спуснат на вода на 27.03.1927 г. в тържествена обстановка. Дадено му е името на рейдера от Първата Световна Война и на тържеството е поканена съпругата на капитана на първия "Кьонигсберг" фрау Лооф. След малко повече от две години корабът е приет на въоръжение и заменя антикварния броненосен крайцер "Нимфе". Дори след зачисляването му в списъците на флота, корабът остава дълго до пирса на завода. Едва на 12.10.1929 г. той напуска акваторията на корабостроителницата. Той става флагман на командващия силите на Балтийско море. Първото му плаване обаче е до Барселона. Едва в средата на декември корабът е зачислен в състава на Разузнавателните сили и започва да носи нормална флотска служба. НА 04.02.1930г. крайцерът е преквалифициран като учебен артилерийски кораб. Следва серия от учения, едно от които е поход до Испания и Португалия. Корабът се завръща в Германия в средата на 1930 г. и взема участие в маневрите на флота. След плановия ремонт, корабът е посетен от фелдмаршал Хинденбург и прави визита в Либава. Следват маневри в Датския пролив и отново ремонт. В началото на 1932 г. корабът завършва ремонта и служи като мишена за торпедните катери. В началото на лятото корабът прави визита в Стокхолм и след това в Кьонигсберг. Следват маневрите в Хелголандската бухта и Северно море, които са вече привични за Райхсмарине. Следва планирания годишен ремонт и на 16.03.1933 г. на кораба е заменен черно-червено-жълтия флаг на Ваймарската република с имперския черно-бяло-червения. През май крайцерът взема участие в морския парад, а след това прави няколко кратки похода в Скандинавието и Балтика. Началото на 1934 г. корабът посреща в завода на ремонт. През второто тримесечие корабът участва в маневри и посещава Скапа Флоу. След това корабът нанася визита в Портсмут, заедно с "Лайпциг". Само след месец корабът посещава Естония. Следват участие в маневрите на торпедните сили, ремонт и отново учения. На 23.1935 г. корабът с зачислен към Артилерийското управление и кариерата му на флагман завършва. Следват маневри с торпедните сили на Кригсмарине, а от декември участвува в блокадата на републиканското крайбрежие на Испания. В края на 1936 г. "Кьонигсберг" се опитва да отвоюва задържания от републиканския флот "Палое", и след неуспеха задържа испанския "Мария Ункера". През 1937 г. корабът провежда бойни стрелби със щатното оръжие. Следва продължителен ремонт и отново учение, този път с подводниците на Дьониц. В началото на войната крайцерът е върнат в състава на Разузнавателните сили и се занимава основно с учебни походи на Балтика, а през останалото време е на ремонт. Острата нужда от кораби налага бързото завършване на ремонта и включването на кораба в разписанието за операцията "Учение на Везер". Заедно с еднотипния "Кьолн", учебния артилерийски кораб "Бремзе", базата на торпедни катери "Карл Петер", миноносците "Волф" и "Леопард" и група катери "Кьонигсберг" образува 3-та група. Тяхната задача е атаката на Берген. Макар, че норвежкия град не е по-силно укрепен от другите пунктове за стоварване на десанта, той е най-опасния за корабите. Разстоянието до Скапа Флоу е само 280 мили. Командващият групата адмирал Шмунд прави всичко възможно да усили групата, но неуспешно. Боеспособността на "Кьонигсберг" в настоящия момент е ограничена. На крайцерът са разквартирувани 735 човека, командващия военноморските сили в Западна Норвегия адмирал Шрьодер със щаба си, а също полковник граф фон Щолберг - командир на 159-ти пехотен полк. Около 00.30 часа на 06.04.1940 г. командирите на корабите долагат за готовността да излязат в морето. След около 24 часа корабите на групата излизат в морето. При влизането в Би фиорд, крайцерът е обстрелян от 210 мм брегова батарея и получава тежки повреди. Утрото на 10.04 е последното за крайцерът. Той е атакуван от 16 пикиращи бомбардировача, разделени на 2 вълни и получава 3 попадения и 3 близки разрива. На корабът започват пожари, взривява се боезапаса и крайцерът потъва. Загиват 18 моряка и са ранени 33. След завземането на Норвегия немците вдигат "Кьонигсберг", но разрушенията са толкова големи, че той не подлежи на възстановяване. Корпусът потъва отново през 1944 г. и отново е изваден. Предполагало се е да бъде превърнат в плаваща зенитна батарея, но плановете не са осъществени. След войната е нарязан в Берген.

"Карлсруе"

Корабът е третия по ред с това име в немския флот. Той е спуснат на вода на 20.08.1927г. От 27.03.1929 г. крайцерът официално заменя изключения от списъците на флота БПКР "Берлин". На 15.10.1929 г. той е приет от комисията и зачислен в Райхсмарине. Окончателно е готов за служба на 06.11.1929 г., след кратко дооборудване на стапела на завода във Вилхелмсхафен.От януари следващата година започват ходовите изпитания и едновременно с това тренировката на екипажа. От 24.05.1930 г. до 12.12.30 г. крайцерът прави първият си задграничен поход около Западна Африка и Южна Америка. Първата половина на ‘31г. корабът прекарва в учения във водите на метрополията. На 30.11.31г. започва вторият задграничен поход на крайцера. Маршрутът му минава през Западните Индии, Панама, около Южна Америка и обратно. На връщане корабът посещава пристанища от източното крайбрежие на САЩ. След кратък ремонт, "Карлсруе" предприема третото си пътешествие през 1933г. То минава през Средиземно море, Суецкия канал, Източна Азия, Хавайските о-ви, Панамския канал, Източното крайбрежие на САЩ и Испания. Ученията в Европа този път са кратки и кораба предприема следващия си поход на 22.10.34 г. във водите на Южна Америка. Между 25.01.35 и 06.02.35 г. крайцерът представлява Германия на честванията на 400-та годишнина на Перу. Октомври месец същата година крайцерът минава кратък ремонт, и след завършването му предприема поредното плаване около Западна Африка, Индонезия и Япония. В Японско море екипажът провежда продължителни учения включващи стрелби с бойни заряди със всички щатни оръжия и преминава упражнение за отразяване на нощна въздушна атака. В това пътуване крайцерът за пръв път демонстрира новия флаг на Кригсмарине. При прехода на Пасифика, корабът попада в силен щорм, който силно уврежда корпуса. След кратък ремонт в САЩ, "Карлсруе" се завръща в Германия. Втората половина на 1936 г. корабът е на продължителен ремонт в Кил. В края на годината участвува във флотските учения. През декември избухнала гражданската война в Испания и наличните немски кораби са изпратени да защитават интересите на Райха в Испански води. През април и май 1937 г. корабът участвува в голямото учение на новосформираните Подводни сили на адм. Дьониц. На следващия месец "Карлсруе" отново е в Испански води, а след това минава кратък ремонт. През септември започват големите флотски маневри, които продължават до началото на 1938 г. На 20.05.1938 г. крайцерът започва мащабна модернизация в хода, на която е заздравен корпусът и е заменено авиационното оборудване. Модернизацията се затяга до март 1940 г. Корабът до тогава прави няколко похода в Балтийско море, но не успява да премине цялата програма на изпитанията. В не напълно боеготово състояние "Карлсруе" е преведен във Везермюнде за подготовка за бъдещото "Учение на Везер". Корабът е включен като флагман на 4-та група. Заедно с миноносците "Гриф", "Лухс" и "Зееадлер", 7-те торпедни катера от 2-ра флотилия и базата им "Циндао" крайцерът трябва да стовари пехотен батальон и артилерийски дивизион в Кристиансан и Арендал. Кристиансан е военноморска база и там са базирани леки сили от норвежкия флот. Вечерта на 07.04.40 г. корабите от групата приемат войските и запасите, и на сутринта на 08.04 излизат в морето. На следващия ден, при опита да се промъкне покрай о. Оддеро, охраняващ базата "Карлсруе" е обстрелян. Капитанът прави три неуспешни опита да форсира теснината. Батареята на острова е подавена от Луфтвафе и тогава миноносците стоварват десанта. Двата норвежки есминеца и две подводници, заедно с няколкото торпедни катери не оказват никаква съпротива. Според официалната норвежка версия капитаните изяснявали дали воюват с немски или английски ? кораби. В 19.00 "Карлсруе" напуска фиорда и съпроводен от трите миноносеца се насочва към Вилхелмсхафен. Скоро след изхода от фиорда крайцерът е забелязан от английската подводница "Трайънт", която изстрелва 10 торпеден залп. На кораба забелязват торпедата и се опитват да се отклонят, но 1 ( според немските отчети ) и 3 ( според английските ) го поразяват в района на 5-ти отсек. Недостатъчно обученият екипаж се бори да спаси кораба, но пораженията са тежки и, след като миноносците приемат екипажа в 22.50 "Гриф" го потапя с две торпеда.

"Кьолн"

Последния кораб от серията се строял на стапелите във Вилхелмсхафен и трябвало да замени "Аркона". Церемонията по спускането му на вода се състои в тържествена обстановка на 23.03.1928 г. Достройката на кораба се водела доста бързо за мирновременните стандарти и на 15.01.1930 г. крайцерът е готов за служба. Екипажа на стария "Аркона" преминава на новия "Кьолн" и съставя основата на новата команда. Новият кораб е "роден" с късмет и служи до края на войната, като избягва всички неприятности, сполетели другите кораби от серията. На 04.02.1930 г. корабът минава приемните изпитания и през следващите 3 месеца покрива всички изпитания на приемната комисия. Едновременно с приемните изпитания се провеждат и първите бойни стрелби. През август кораба прави визита в Копенхаген. Следват доработки на проявените дефекти в завода. На 28.10.1930 г. крайцерът прави първият си задграничен поход в Атлантика. На 10.11 корабът се среща с "Карлсруе" при о-вите Зелени нос. След това заедно се отправят към Испания и на 05.12 "Кьолн" се завръща във Вилхелмсхафен. Следва ремонт и участие в маневрите и парада на Райхсмарине. Следват поход във водите на Норвегия и отново учения в Северно море и на Балтика. На 08.12.1932 г. корабът се отправил през Испания в Средиземно море. След като преминал Суецкия канал "Кьолн" посетил Индия, Холандските Източни Индии, Австралия, о-в Фиджи, Рабаул, Япония, Китай, през Суец и Крит се завръща в Германия. След кратък ремонт и учения крайцерът посещава Португалия. Юли 1936 г. идва реда на "Кьолн" да вземе участие в морската блокада на републиканска Испания. Той остава до 30.11.36 г. в испански води. На 10.01.37 г. корабът е отново край испанските брегове. Той остава там до средата на март, когато се завръща за ремонт в Германия. Цялата 1937 г. "Кьолн" прекарва край Испания с кратки периоди на ремонт в Райха. Началото на Втората Световна Война "Кьолн" посреща на Балтика. В началото той участва в блокадата на Полша, а след това участвува заедно с "Кьонигсберг", "Лайпциг" и "Нюрнберг" поставя минно заграждение в Северно море ( Западен вал ). На 08 - 10.10 крайцерът взема участие в рейда на Кригсмарине в северната част на Северно море. През ноември корабът участвува в големите маневри в Балтийско море под ръководството на контра-адмирал Лютиенс. На 12.12.1939 г. корабът взема участие в набега към Догер банк, известен като операцията "Нани - Софи", и след повредата на "Нюрнберг" става флагман на Разузнавателните сили. През зимата "Кьолн" е закотвен в Килската бухта и чак в началото на март е прехвърлен във Вилхелмсхафен за подготовка на операцията "Учения на Везер". Заедно с "Кьонигсберг" крайцерът е в състава на 3-та група. Той не получава повреди в атаката на Берген и избягва атаката на английските пикиращи бомбардировачи и на 11.04 пристига в Хелголандския залив. На 16.05 "Кьолн" взема участие в поставянето на минно заграждение в района на банка Фишер, а на 18.05 повтарят операцията. След завършването на операцията крайцерът е преведен на Балтика и придаден към Школата за морска артилерия, а на 26.06 започва ремонт в Кил. След края на ремонта и провалената операция по поставянето на минно заграждение в Скагерак крайцерът е включен в Учебния отряд. В началото на 1941 г. "Кьолн" продължава опитите с първите образци вертолети - апарата на Флетнер FI-282. Преди началото на "Операция Барбароса" крайцерът е включен в новосформирания Балтийски флот. Тъй като съветския флот не излиза в морето корабите се завръщат в пристанищата. Следващата операция на "Кьолн" е по завземането на о-вите Даго и Моон. От там съветската авиация бомбардира Берлин. Идеята да се прехвърли "Кьолн" в Норвегия е затруднен не само поради проблемите с модернизацията, но и заради съпротивата на тамошното командване, което не е убедено в бойната ценност на кораба. Впоследствие командването на група "Север" променя мнението си и иска "Кьолн" да се присъедини към другите кораби в Норвегия. Модернизацията във Вилхемсхафен продължава до 23.05.1942 г. Пътьом корабът поставя минно заграждение в Скагерак и на 13.06 пристига в Осло. Корабът участвува само в една операция, а са забелязани и дефекти в новите котли. Корабът рискува да се превърне в "унищожител на гориво" за цялата група "Север". През 1943 г. крайцерът е използуван като плаваща казарма. През 1944 г. корабът е преведен на Балтика. При поставянето на минно заграждение в Скагерак крайцерът е атакуван от торпедоносци и е повреден от близки разриви. В началото на 1945 г. "Кьолн" е поставен на ремонт. На 30 май американските бомбардировачи потапят плаващия док заедно с кораба. Нарязан е за скрап след капитулацията на Германия.


"пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ" пїЅ2002-2005. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ