История на проекта

Отминалата руско-японска война потвърдила концепцията на ГМЩ, че ядрото на флота трябва да бъде симетрично по отношение на броненосците и броненосните крайцери. Трофеите обаче били остарели още за отминалите сражения. Затова било решено да се модернизира флота и да се започне от крайцерите. Заложените броненосни крайцери остарели още на стапелите - в Европа се разгаряла "дредноутната" треска.

В началото японците също "клъвнали" на дезинформацията на лорд Фишер. Но след влизането на "Лайън" в строя те променили изискванията за своя линеен крайцер, като увеличили скоростта от 25 на 26.5 възела, а въоръжението от 4 305 мм и 8 254 мм оръдия на 10 305 мм в пет кули. Тъй като промишлената база на страната не можела да осигури проектирането и постройката на кораб от такъв мащаб била поискана помощ от Англия. Проекта се разработвал едновременно в Япония и Англия. През 1909 г. били утвърдени спецификациите и чертежите, а парламента отделил необходимите средства.Но по това време лорд Фишер пристъпил към създаването на втората серия линейни крайцери с 8 343 мм оръдия в четири кули в диаметралната плоскост. МГЩ намерил в себе си сили още веднъж да преразгледа проекта. Водоизместването нараснало от 18 000 на 27 000 т, а скоростта била увеличена до 27.5 възела. Артилерията останала 305 мм. За изпълнител на поръчката по построяването на новия кораб, който бил наречен "Конго", японското правителство избрало от двата варианта проекта на фирмата "Викерс" - строителя на "Лайън". Сър Джон Терстън, който проектирал японския кораб и заедно с това и новата серия английски линейни крайцери решил максимално да доближи проектите. Заедно с това той предал на японците секретните данни за изпитанията на новите 343 мм оръдия, които превъзхождали по всички данни проектираните за "Конго" дванадесетдюймовки. В резултат на това японското правителство коренно променило изискванията си и заявило, че иска 356 мм оръдия. Разработката на новите оръдия и кули били поръчани също на "Викерс". В първоначалния проект били направени някои промени - увеличили развала на бордовете, поставили клиперски нос и прекомпонирали енергетичната установка. Това позволило третата кула от главния калибър да бъде поставена между котелните и машинни отделени, като по този начин се намалило задимяването й.
Корпусът бил разделен на 27 водонпроницаеми прегради. Броневият пояс се простирал от 6 до 21 отсек и прикривал всички жизненоважни за боеспособността на кораба отделения. Дебелината на пояса била 203 мм, а в носовата част продължавал с 152 мм траверз. В кърмата от траверза под ъгъл към последния барбет се отделяла преграда с дебелина 152 - 203 мм. Отсеците от 5 до 2 и от 22 до 26 включително били прикрити със 76 мм траверзи. Главния броневи пояс бил 3.8 м широк, като 1.9 м от него били под водолинията. Върху него в долната му част имало допълнителен пояс с дебелина 76 мм и 0.65 м ширина. Той се простирал само в тази част на главния броневи пояс, която била дебела 203 мм. Главния броневи пояс се опирал в 38 мм скосове на главната бронева палуба. Последната била с дебелина от 19 мм ( 38 мм над рулевите машини ). Горната палуба по цялото си протежение била покрита с 38 мм броня. Традиционно силно било бронирането на кулите от главния калибър - 229 мм челото, 76 мм покрива. Бойната рубка имала брониране от 152 мм на сраните и 76 мм покрив и под.

Силовата установка била представена от 4 турбини "Парсън" с пряко действие и мощност от 64 000 к. с. Тя осигурявала скорост от 27.5 възела. Парата за турбините се осигурявала от 36 котела "Яроу" със смесено захранване. Въоръжението било представено от 8 356 мм оръдия разположени в четири кули в диаметралната плоскост на кораба. На всяка от кулите поставили по един 4.5 м далекомер. Оръдията стреляли с 635 кг снаряди. Те носели със 7 кг повече взривно вещество от английските 343 мм снаряди при еднаква маса и начална скорост. За спомагателния калибър били избрани 152 мм оръдия с ъгъл на възвишение от -5 до +25°, които надежно защитавали корабите от леките сили на противника. Били поставени още 24 76 мм зенитки. На останалите кораби се отказали от 16-те оръдия на покрива на кулите от главния калибър и те били само с 8 76 мм оръдия. Поставили и 4 подводни траверзни торпедни апарата.
На новите кораби дали имената на планини и вулкани от японските о-ви. "Конго" бил заложен на 17.07.1911 г. на стапелите на "Викерс", "Хией" на 04.11.1911 г. в Йокосука, а "Харуна" и "Киришима" съответно на 16.03 и 17.03.1912 г. на стапелите на "Кавазаки" в Кобе и "Мицубиши" в Нагасаки.

"Хией" през Първата Световна Война

Тактико-технически данни на линейния крайцер "Конго"

Водоизместване:
стандартно - 26 330 т
пълно - 27 500 т
Размери:
дължина - 215.18 м / максимална/
широчина - 28.5 м
газене - 8.24 м / средно /
Енергетична установка: 4 турбини Парсънс ( на "Хией" и "Харуна" - Къртис ), 36 котела, 64 000 к. с.
Скорост: 27.5 възела
Далечина на плаване: 8000 мили със скорост 14 възела
Количество на горивото: 4200 т въглища, 1000 т мазут
Екипаж: 1100 човека
Брониране:
броневи пояс - 203 мм, на траверзите - 152 мм, в края - 76 мм
палуба - 19 мм( 38 мм над рулевите машини ), 38 мм на скоса
артилерийски кули - 229 мм
бойната рубка - 152 мм
Въоръжение:
главно - 4х2 356мм/45 cal
спомагателно - 16х1 152мм/45 cal в каземати
зенитни оръдия - 8х1 76мм/40 cal ( на "Конго" още 8 - по две на всяка кула от главния калибър )
торпеда - 8 533 мм подводни торпедни апарата

"Конго" при спускането на вода

Модернизации

Модернизациите на линейните крайцери започват още през Първата Световна Война. През 1918 г. са свалени всички 76 мм зенитки и са заменени с 4 80 мм, добавени са нови прожектори и далекомери. На предния комин била поставена козирка, която да предпазва мостика и далекомерите на бака от задимяване. През 1921 г. на корабите е поставен хидросамолет за разузнаване и коригиране огъня на артилерията. През ‘24 г. "Хией" е превърнат в учебен кораб. Скоростта на крайцера била намалена до 18 възела. На останалите кораби от серията повишили ъгъла на стрелба с 8°и го довели до 43°, като по този начин увеличили далечината на стрелба до 33 км. свалили подводните торпедни апарати, които проплували като ненужен товар почти цяло десетилетие. Поставени са първите противоторпедни були. В района на котелните отделения поставили 76 мм надлъжна бронирана преграда. Главната бронирана палуба в района на котелните и машинни отделения била усилена до 86 мм, а скоса й бил увеличен до 120 мм. Увеличено е и бронирането на барбетите между горната и главната бронева палуби до 152 мм. Покривите на кулите от главния калибър бил доведен до 152 мм. Увеличено било бронирането и на вентилационните шахти на котелните и машинни отделения, увеличили и бронирането на подемниците за боезапаса. В основите на комините поставил гласиси с дебелина 165 мм. Като едновременно с това демонтирали първия комин. Старите котли били заменени на 10 нови ( 6 със смесено захранване и 4 на нефт ). Съответно намалили запасите от въглища на 2660 т, а увеличили запасите от нефт на 3300 т. Далечината на плаване била увеличена на 9500 мили със скорост 14 възела. Така стандартното водоизместване нараснало на 29 300 т, а скоростта намаляла на 25.9 възела. Накрая добавили и втори водосамолет. Постоянно модернизирали носовата надстройка, оформяйки множеството мостици. Между 1933 и 1939 г. крайцерите преминали втора модернизация. За "Хией" тя била първата капитална модернизация. Енергитичната установка била изцяло заменена. Поставили нови 8 котли на нефтено захранване. Старите турбини били заменени с 4 нови турбо-зъбчати агрегата. Мощността на новите турбини нараснала до 136 000 к.с. Съответно променили и горивните резервоари и запасите от нефт нараснали до 6000 т. Нараснали скоростта на 30.3 възела и далечината на плаване - 10 000 мили със скорост 18 възела. Корпусът бил увеличен, като кърмата била удължена със 7.6 м, а газенето се увеличило до 9.7 м. Заменили 356 мм оръдия с японските 356 мм ME131 тип 43. През 1939 г. били заменени оръдията на "Хией", но те били ME131 тип 41. Били свалени първата двойка 152 мм оръдия. На останалите 14 152 мм оръдия увеличили ъгъла до 30°. Зенитните оръдия били заменени на 4 127 мм/40 и 10 двустволни 25 мм автомати. На фор-марса поставили нов 10 м далекомер. В основата на грот мачтата поставили втори КДП с 5.4 м далекомер. На 127 мм оръдия имало собствен 2 м далекомер. На кулите от главния калибър заменили далекомерите с нови 5.4 м, а на първата го премахнали съвсем. Поставили нови прожектори за нощен бой - 4 150 см и 6 110 см. Модернизирали системата осигуряваща устойчивостта на кораба и противопожарната система на кулите от главния калибър. В 1939 г. поставили размагнитващ кабел и оборудвали пост за централизирано управление на зенитния огън с 2.8 м далекомер на покрива на главния КДП. Поставили катапулт между третата и четвърта кула на главния калибър и заменили авиационното оборудване, като броя на самолетите бил увеличен на три - F1M2 ( на " Харуна - E8N2 ). Намалили височината на грот мачтата и отново модернизирали носовата надстройка, придавайки й характерната "пагодообразна" форма. По време на Втората Световна Война зенитната батарея на корабите била увеличена до 12 127 мм оръдия и 92 25 мм зенитни автомати.

"Харуна" през 1934 г.

Служба

1ва дивизия линейни кораби ("Конго" и "Харуна")

В началото на войната линейните крайцери са изведени от резерва, където се числят по време на многобройните модернизации, и са зачислени в състава на флота. Според новата доктрина на Обединения флот на остарелите кораби от тип "Конго" се възлагало да водят леките сили в торпедните атаки, като разчистват пътя им с могъщата си артилерия. "Конго" и "Харуна" започват войната в Южния Пасифик, където са далечно прикритие на Малайската и Филипинска операции. Заедно с другите два кораба вземат участие в рейда в Индийския океан. След завръщането си са разделени. "Конго" заедно с "Хией" прикриват Транспортното съединение, което трябва да атакува Мидуей. След загубата на четирите самолетоносачи Ямамото форсира Алеутската операция и скрито прехвърля "Конго"и"Хией" на север. Клопката не се получава и корабите се завръщат в Метрополията. През лятото "Конго" и "Харуна" отново са заедно, но са преведени в състава на 2-ри флот. Той е трябвало да оперира в района на о. Тайван, но американския десант на Гуадалканал налага те да бъдат изпратени на о. Трук. Корабите вземат участие в битката при о-вите Санта Круз и въпреки, че не са повредени от противника не вземат участие в следващите битки около Гуадалканал. Отново са на предна линия в битката във Филипинско море. Образувайки прикритието на самолетоносачите, корабите са атакувани от американската авиация и "Харуна" е повреден. След битката корабите се отправят на ремонт в Куре. Преведени са на Сингапур след завършването на ремонта. В последния си бой "Конго" и "Харуна" са в състава на 1-во ударно съединение на адм. Курита, където под флага на адм. Судзуки те водят втория ешалон. Линейните крайцери минават невредими кървавата засада в пролива Палаван и на сутринта навлизат в море Сибуян. Там са атакувани от американската палубна авиация. Курита няма изтребително прикритие и линейните крайцери посрещат американската атака с огъня на цялятя си артилерия. В битката при о. Самар корабите водят бой със спомагателните самолетоносачи на противника. След отстъплението те са базирани за кратко на о. Борнео. "Конго" е потопен през ноември 1944 г. от американската подводница "Сий Лайън" в Тайванския проток при опита си да достигне Япония. "Харуна" успява да се добере до Метрополията, но поради липса на гориво не участва повече в боевете. Потопена е няколко дни преди капитулацията от американската палубна авиация.

2ра дивизия линейни кораби ( "Хией" и "Киришима" )

След Вашингтонската Морска конференция "Хией" бил превърнат в учебен. От него свалили една от кулите от главния калибър и всички 152 мм оръдия. Била свалена и бордовата броня. Скоростта на кораба била намалена до 18 възела, като свалили на брега голяма част от котлите. През 1939 г. е превърнат отново в линеен крайцер. Корабите от състава на 2 - ра дивизия на 07.12.1941г. прикриват самолетоносачите на адм. Нагумо при атаката им над Пърл Харбър. След това се завръщат в Япония и следващата операция, в която участвуват е рейда в Индийския океан. Следва кратък ремонт и отново са в строя за битката при Мидуей. По време на нея корабите от дивизията са в различни оперативни съединения. "Хией" е заменен от "Харуна". Както винаги корабите от 2 - радивизия защитават с бронята и огъня на оръдията си елита на Обединения флот-самолетоносачите на Нагумо. След поражението при Мидуей "Хией" и "Киришима" са преведени в състава на 3-ти флот. Те вземат участие в сражението за о. Гуадалканал, като са в бойния ред на флота в боевете при Източните Соломонови о-ви и о-вите Санта Круз. Линейните крайцери остават незасегнати и са последния коз на адм. Микава в битката за о.Гуадалканал. В първия бой на 12/13.11.1942 г. "Хией" е повреден от огъня на американските тежки крайцери и губи управление. Потопен е на сутринта от палубните самолети на "Ентърпрайз". Само след два дни е потопена "Киришима". Снарядите на ЛК "Вашингтон" превърнали ветерана в пламтящи обломки и той потънал въпреки опитите да бъде спасен.

"Киришима" през 1937 г.